Определение № 844 от 13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 63/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Г. Ц. срещу решение от 15.07.2011г по гр.дело № 5423/2011г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 15.02.2011по гр.д. № 25691/2010 на Софийски районен съд, постановено по иск за ангажиране на отговорността на работодателя да заплати обезщетение за временна нетрудоспособност след прекратяване на трудовото правоотношение,за срока до възстановяване на работоспособността съгласно ЕР на ТЕЛК. Искът е квалифициран по 162 КТ във вр. с чл. 40 КСО, посочено и от ищеца правно основание, отхвърлен е със съображението ,че правото може да бъде защитено по реда на гл. VІІ от Кодекса за социално осигуряване. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се изтъква основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК ,като защитата на касатора поддържа друго тълкуване на закона и нормата на чл. 40 ал.3 от Кодекса за социално осигуряване, в редакцията, действала към момента на настъпване на неработоспособността в резултат на трудова злополука. Отговор по касационната жалба не е постъпил След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че касационно обжалване следва да се допусне ,за да се провери допустимостта на иска и постановеното решение, която допустимост е преценена положително от въззивния съд въпреки решаващото съображение ,че правото подлежи на защита по административно- правен ред съгл. гл. VІІ от Кодекса за социално осигуряване. По служебно преценено основание, изведено в ТР № 1/2009 19.02.2010 от на ОСГТК на ВКС и предвид обстоятелството, че при наличие на жалба преценката за допустимост на процеса е служебен въпрос, който стои пред всяка инстанция, Върховен касационен съд прима довода за допускане до касационно обжалване, но не и по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, тъй като в изложението липсва формулиран правен въпрос и обосновка ,относима към посоченото от касатора основание. Ето защо Върховният касационен съд, ІІІг.о.