Определение № 59 от 08.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 86/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК и първоначално е било насрочено в закрито съдебно заседание по селектиране на касационна жалба на датата 14 октомври 2020 г. С постановено по същото дело определение № 105/22.VІ.2020 г. касационното производство е било спряно – на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. чл. 292 in fine ГПК – до произнасянето на ОСГТК на ВКС с тълкувателно решение по тълк. дело № 5/2019 г. С приетото на 21.01.2022 г. ТР № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС по горното тълк. дело даденото разрешение по релевантния правен въпрос, във връзка с който то е било образувано, е в смисъл, че: „При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост“. Съгласно чл. 230, ал. 1 ГПК спряното касационно производство по чл. 288 ГПК ще следва да бъде възобновено, което настоящата инстанция може да направи и по свой, служебен почин. Възобновеното сега касационно производство е било образувано по касационната жалба с вх. № 19086 от 23.Х.2019 г. на пернишкото „Балкан МК” ЕООД /ЕИК /113568235/, подадена чрез двамата негови процесуални представители по пълномощие от САК против решение № 2077 на Софийския апелативен съд, ТК, 13-и с-в, от 9.VІІІ.2019 г., постановено по т. д. № 1648/2019 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 5624/11.ХІІ.2018 г. на Благоевградския ОС по т. д. № 70/2018 г. в атакуваната му част: досежно отхвърлянето, като неоснователен, на предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск на търговеца настоящ касатор с предмет признаването за установено по отношение на поръчителя „Риск инженеринг” АД, че той му дължи солидарно с главния длъжник „Риск инженеринг- Д ” ЕООД сумата над 424 000 евро и до пълния предявен размер от 1 794 000 евро по издадената от РС-Гоце Делчев по ч. гр. д. № 181/2018 г. заповед за изпълнение № 638/15.ІІ.2018 г., както и досежно присъдените в тежест на касатора съдебно-деловодни разноски в общ размер на 65 640 лева. Оплакванията на касатора „Балкан МК” ЕООД-гр. П. са за постановяване на обжалваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който положителния установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК да бъдел уважен в пълния предявен по делото негов размер, вкл. и ведно с присъждане на всички съдебно-деловодни разноски. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата пернишкият търговец неин подател обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните седем материално- и процесуалноправни въпроса: 1./ „При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, откога тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – от датата на падежа на всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг /последната вноска/?”; 2./ „Кое задължение е главно по смисъла на чл. 147 ЗЗД и може ли всяка от отделните вноски, уговорени за погасяване на задължението за плащане на цена по договор за продажба на вземане, да се приеме за главно задължение по смисъла на чл. 147, ал. 1 ЗЗД?“; 3./ „Отговаря ли поръчителят за част от задължението или при по-леки условия от главния длъжник, бе това да е уговорено в договора за поръчителство?“; 4./ „Следва ли въззивният съд да изследва и установи действителната обща воля на страните, като тълкува отделните уговорки във връзка една с друга, в смисъла, който произтича от договора, като се изхожда от неговата цел, обичаите в практиката и добросъвестността, без да се подменя формираната при сключване на договора и обективирана в съдържанието му воля на страните, като отчете и съпостави свързаните със сключването на договора факти и изследва обстоятелствата по постигане на съгласието, поведението на страните преди и след сключването на договора, както и как са изпълнявани задълженията по него?“; 5./ „Императивна или диспозитивна е нормата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД относно началния момент на срока на отделните вноски по едно разсрочено парично задължение с еднократно изпълнение, ако се приеме, че този срок започва да тече от падежа на всяка вноска поотделно?“; 6./ „Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да вземе предвид и да обсъди всички доводи и възражения на страните и събраните по делото доказателства?“; 7./ „Длъжен ли е в решението си въззивният съд, съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК, да изложи свои собствени решаващи мотиви по предмета на спора, когато в решението не е налице препращане - на основание чл. 272 ГПК - към мотивите на първата инстанция?“ По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Риск инженеринг” АД-София /ЕИК[ЕИК]/ писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Бургас както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски в размер на изплатения за настоящето касационно производство адвокатски хонорар. Ответното по касация „Риск инженеринг – Д “ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК[ЕИК], не е ангажирало становище на своя представител, респ. синдик, нито по допустимостта на касационния контрол, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното от пернишкия търговец въззивно решение. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на пернишкото „Балкан МК” ЕООД ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване са следните: При потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната негова отхвърлителна част, въззивният съд е могъл да констатира, че предмет на спора е било само съществуването на уговорените погасителни вноски „за периода преди месец август 2017 г.“, както и че ответното по исковете „Риск инженеринг“ АД-София своевременно е противопоставило, още с отговора си по чл. 131 ГПК, защитното възражение за недължимост на исковата сума „на основание чл. 147, ал. 1 ЗЗД“, поддържайки, че поради неизпълнението на задълженията по договора, целият остатък от дълга е станал предсрочно изискуем на 15 март 2017 г., а до датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение бил изтекъл визираният в горния текст на ЗЗД 6-месечен срок за предявяване на иск от кредитора против длъжника. Същевременно, идентифицирайки като „единствен според по делото“ въпроса откога започва да тече 6-месечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – дали от падежа на всяка уговорена погасителна вноска /„за сумата по същата“/ или този срок се прилага след като настъпи крайния падеж на задължението, съставът на САС е споделил разрешението в онази практика на ВКС, според която се е приемало, че в случаите когато е уговорено, че едно задължение ще се погасява на вноски, всяка една от тях става изискуема след настъпване на уговорения падеж за същата и затова от него започва да тече 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Като основана върху погрешно тълкуване на последната разпоредба, тази практика на ВКС се явява отречена със сега приетото на 21.01.2022 г. тълкувателно решение на ОСГТК по тълк. дело № 5/2019 г., приемащо със задължителна сила, че при уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, 6-месеният срок по чл 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително и в хипотеза на предсрочна изискуемост. Наред с гореизложеното и при съобразяване на т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., ще следва да се припомни, че правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на атакуваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че сред формулираните от касатора „Балкан МК“ ЕООД в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата правни въпроси с поредни номера 2-7 няма такъв, който да е с обуславящо за изхода по конкретното дело естество: понеже тези с пор. №№ 6 и 7 се отнасят до правилността на атакуваното въззивно решение, а останалите – с пор. №№ 2-5 са с изцяло хипотетичен характер. Следователно в настоящия случай касационният контрол по отношение на това решение н САС ще следва да бъде допуснат в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК единствено по първия правен въпрос: предвид констатираното противоречие между произнасянето на въззивния съд по него и задължителната постановка на новото тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС от 21.01.2022 г., издадена по тълк. дело № 5/2019 г. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение