Определение № 213 от 22.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1624/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от М. А. О. против определение № 226/14.04.2020 г. по гр.д. № 4024/2019 г. на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от него касационна жалба против решение № 176/23.07.2019 г., постановено от Окръжен съд Шумен по в.гр.д.№ 199/2019 г. С обжалваното решение, въззивният съд е потвърдил решение № 259/22.03.2019 г. по гр.д. № 2253/2018 г. по описа на РС-Шумен в частта, с която е отхвърлен предявения от М. А. О. против „Банка ДСК“ ЕАД иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за разликата над 3325,81 лв. до пълния предявен размер от 8 484,16 лв., представляваща платена без основание сума по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 21.03.2006 г. и в частта, с която е отхвърлен изцяло иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 2 170,88 лв., представляваща обезщетение за забава на претендираната главница за периода от 26.01.2016 г. до 03.08.2018 г.. Частният жалбоподател изразява несъгласие с извода на тричленния състав на ВКС, че делото е търговско, доколкото има за предмет връщане на недължимо платени суми по договор за банков кредит, който е абсолютна търговска сделка и с оглед цената на иска по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД /под 20 000 лв./, постановеното по него въззивно решение не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Поддържа се, че в процесния случай ищецът е физическо лице, което е сключило с ответната банка договор за кредит с цел покупка на жилище, поради което има качеството „потребител“ по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП, а съгласно чл.113, изр.2 ГПК /ДВ, бр.100/20.12.2019 г./ образуваните дела по искове на и срещу потребители се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. При тези доводи и с твърдения, че е налице и практика на Гражданска колегия на ВКС, обективирана в определение № 547/23.11.2016 г. по гр.д. № 4967/2016 г. на IV г.о., според която не са търговски делата, които имат за предмет правоотношения, произтичащи от търговски сделки /в това число и абсолютните/, ако една от страните по нея не е търговец, жалбоподателят моли атакуваното определение да бъде отменено. Насрещната страна – „Банка ДСК“ ЕАД излага становище за неоснователност на жалбата, като се позова на съдебна практика на ВКС, според която понятието „търговско дело“ по смисъла на чл.280, ал.3, т.1 ГПК е по-широко от „търговски спор“ и спор за вземане, произтичащо от търговска сделка, като критерий за определяне на делото като търговско е неговият предмет, а не процесуалноправния ред, по който то се разглежда. Настоящият съдебен състав, като взе предвид, че с разпореждане от 22.07.2019 г. на Председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса: „Гражданско или търговско е дело с предмет правоотношения, възникнали по договор за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице и търговец във връзка с упражняваното от него занятие и какъв е прагът на достъп до касационно обжалване на въззивното решение по делото“ и като съобрази, че произнасянето по така поставения въпрос имплицитно включва произнасяне относно критериите за определяне на делото като гражданско или търговско, намира, че производството по подадената частна жалба следва да бъде спряно на основание чл.292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълк.дело № 3/2019 г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,