Определение № 50773 от 28.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 729/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответницата Д. Г. Г. срещу решение № 265849 от 23.09.2021 г. по в. гр. дело № 1769/2019 г. на Софийски градски съд /СГС/ в частта му, в която е уважен предявеният от ищеца ЕТ „ЗДП – Пулев – Калоян Пулев“ срещу Д. Г. Г. евентуално съединен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 10 000 лв., престирана при начална липса на основание на 22.11.2012 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 20.11.2017 г. до окончателното плащане. Жалбоподателката поддържа в касационната си жалба, че въззивното решение в атакуваната му част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон досежно извода, че предаването на наетата вещ по договор за наем е от значение единствено за дължимостта на наемната цена, доколкото вземането на наемодателя за същата е обусловено от изпълнението на основното му задължение за отстъпване на ползването й, което ако не е изпълнено обуславя и невъзникване на насрещното му задължение за заплащане на наемната цена. Твърди, че изпълнението на задължението на наемодателя за предоставяне ползването на наетата вещ възниква със сключването на договора за наем, като не може да се разглежда като юридическа предпоставка за консолидиране на дълга на наемателя и не е отлагателно условие, което да превръща латентния дълг на наемателя в действително вземане за наемодателя. Поради това счита, че разрешеният от въззивния съд правен „проблем“ следва да се обвърже с последиците от неизпълнението на задължението на наемодателя да предаде ползването на наетата вещ, по конкретно с института на разваляне на двустранен договор поради виновно неизпълнение. Поддържа, че по процесното правоотношение не е осъществена хипотезата на чл. 89 ЗЗД – последваща невъзможност за изпълнение, обуславяща автоматично разваляне на договора за наем, тъй като ползването на земеделската земя – предмет на процесния наемен договор не може да се погаси поради невъзможност, вкл. при изтичане на срока на договора. Счита, че наемателят е превел наемната цена в съответствие с договорения в негова полза падеж и независимо от изтичането на стопанската година, за която е сключен процесния наемен договор, наемното правоотношение между страните не е преустановило своето действие. Поради това престираната наемна цена не е без основание, а в изпълнение на обвързващия страните договор за наем, тъй като не е предприето развалянето му, което потестативно право е погасено по давност, в който смисъл счита, че е направеното възражение за изтекла погасителна давност. Моли въззивното решение в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната си жалба касаторът поставя следните въпроси: 1. „ Има ли нормативно определена поредност в изпълнението на задълженията при договора за наем, в частност, може ли да се приеме, че наемателят дължи първи предаване на наетата вещ, за да се приеме, че паричното задължение на наемателя е възникнало и подлежи на изпълнение? “; 2. „ Отпада ли задължението на наемателя да плати наемната цена при договор за наем, по който ползването на наетата вещ е с определен прекратителен срок, като в същото време, паричното задължение на наемателя е с падеж след срока на уговореното ползване, в случай, че наемателят не е установил фактическа власт върху наетата вещ ?“ и 3. „ Запазва ли действието си двустранния договор в случай на пълно неизпълнение на една от страните по него или той следва да се приеме прекратен по право, независимо от това, че кредиторът не е упражнил правата си по чл. 87 ЗЗД ?“, по които не е навел допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба - ЕТ „ЗДП – Пулев – Калоян Пулев“ подава писмен отговор, в който поддържа становище за нейната недупостимост с оглед цената на евентуалния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и търговския характер на спора, обусловен от търговското занятие на една от страните по процесния наемен договор, а именно ищецът – наемодател, както и за отсъствието на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред касационната инстанция. В срока за отговор на касационната жалба на ответницата, ищецът – ЕТ, подава насрещна касационна жалба срещу горепосоченото въззивно решение в частта му, с която са отхвърлени като неоснователни предявените главни искове от него срещу Д. Г. Г. с правно основание чл. 82 вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 10 000 лв. – обезщетение за неизпълнение, представляващо претърпяна загуба от плащането на наемната цена по процесния договор за наем от 18.08.2011 г., с предмет – нива с площ 113. 527 дка в землището на [населено място]; за сумата 4 060 лв. – обезщетение за неизпълнение, представляващо пропуснати ползи в размер на 3 060 лв. – безвъзмездна финансова помощ, предоставена от разплащателна агенция „Държавен фонд - земеделие“ и сумата от 1 000 лв. – нереализирана печалба от продажба на земеделска продукция. Поддържа, че то е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и моли то да бъде отменено и вместо него – постановено ново решение, с което главните искове да бъдат уважени изцяло. Като основание за допускане на касационното му обжалване сочи хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, в която поставя следния въпрос: Задължението на наемателя да плати наемната цена при срочен договор за наем, по който паричното задължение на наемателя за заплащане на наемната цена е с падеж след изтичане срока на уговореното ползване на вещта, в случай, че наемодателят не е изпълнил задължението си да предаде наетата вещ запазва ли се, погасява ли се или такова въобще не възниква? Ответницата по насрещната касационна жалба - Д. Г. Г. не е подала отговор на същата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по основанията за допускане на касационното обжалване следното: Касационната жалба на ответницата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /дори да се приеме, че делото е търговско с оглед търговското качество на ищеца и презумпцията на чл. 286, ал. 3 ТЗ, с оглед качеството „потребител“ на ответницата – физическо лице, приложимият праг за касационно обжалване е 5 000 лв. /, т.е. тя е допустима. Предявени са при условията на евентуално съединяване: главен иск с правно основание чл. 82 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за сумата 14 060 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди /претърпяна загуба и пропуснати ползи/ от неизпълнението на договорното задължение на ответницата - наемодател, произтичащо от договор за наем на земеделски земи от 18.08.2011 г. и евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 10 000 лв., съставляваща платена от ищеца на ответницата наемна цена след прекратяване на договора поради пълното му неизпълнение от страна на наемодателя и поради изтичане на уговорения с договора срок. В исковата молба ищецът твърди, че на 18.08.2011 г. е сключил с ответницата договор за наем на земеделски земи, по силата на който ответницата - наемодателят се е задължила да му предостави за ползване ниви с обща площ 113. 527 дка, находящи се в землището на [населено място], м. „Бейските ниви“, срещу задължението за заплащане на наемна цена в размер на 88 лв. за декар или общо в размер на 9 990. 38 лв., в срок след 30.03.2013 г., но ответницата не е изпълнила задължението си да предаде земеделските земи за ползване на ищеца, а сама е обработвала същите през съответната стопанска година, при което е получила и безвъзмездна финансова помощ. На 22.11.2012 г. ищецът е заплатил на ответницата договорената наемна цена, която счита че представлява претърпяна загуба от договорното неизпълнение на наемодателя, от което наемателят е реализирал и пропуснатите ползи – нереализираната печалба от произведена от тази земя земеделска продукция в размер на 1 000 лв., както и неполучена безвъзмездна финансова помощ по мерки и схеми за директни плащания от Държавен фонд „Земеделие“ в размер на 3 060 лв.. В случай, че съдът приеме, че към датата на плащането на наемната цена /22.11.2012 г./ наемният договор е бил прекратен поради неизпълнението му от страна на наемодателя и изтичане на уговорения срок за ползване на земята, ищецът претендира платената наемна цена като престирана без основание. С отговора на исковата молба ответницата поддържа, че договорът за наем е бил сключен на 18.08.2011 г. за срок от една стопанска година, който срок е изтекъл в началото на м. октомври 2012 г.. На 22.11.2012 г. - след изтичане на срока на договора, ищецът е заплатил наемната цена в размер на 10 000 лв., въпреки че земеделските имоти не са му били предоставени и той не ги е ползвал, поради което не е налице договорно неизпълнение и съответно реализирани от него имуществени вреди. По евентуалния иск наемодателката твърди, че наемният договор никога не е бил развалян по реда на чл. 87 ЗЗД, като релевира и възражение за погасяване по давност на потестативното право на ищеца да развали договора поради неизпълнението му от страна на наемодателя. Въззивният съд е приел за безспорно в процеса, че на 18.08.2011 г. страните са сключили договор за наем на процесните земеделски земи за срок от една стопанска година /2011 г. – 2012 г. /, при договорена наемна цена в размер на 9 990. 38 лв., с падеж на вземането за наемна цена - след 30.03.2013 г., както и че сумата 10 000 лв. е заплатена като наемна цена от ищеца - наемател на ответницата - наемодател на 22.11.2012 г.. За безспорно е намерил и обстоятелството, че ответницата не е изпълнила задължението си да предаде фактическата власт върху процесните земи на ищеца, както и че през стопанската година, за която договорът е сключен, наемодателят сам е обработвал земите, за които договорът за наем е бил сключен. СГС е посочил, че договорът за наем, регламентиран от ЗЗД, какъвто е процесният договор, сключен за една стопанска година, е неформален и консенсуален, поради което реалното предаване на вещта е от значение единствено за дължимостта на наемната цена, доколкото вземането на наемодателя за същата е обусловено от изпълнението на основното му задължение за предоставяне ползването на вещта - предмет на наемния договор. Поради това, ако наемодателят не е изпълнил задължението си по чл. 228 вр. с чл. 230 ЗЗД за предаване на вещта, то за него не е възникнало корелативно свързаното с него вземане за заплащане на наемната цена. Именно такъв е и процесният случай според въззивния съд, по който освен това наемният договор е срочен, сключен за една стопанска година /01.10.2011 г. – 01.10.2012 г./, при съобразяване с параграф 2, т. 3 Закона за арендата в земеделието, определящ началото и края на стопанската година. Ето защо решаващият съд е приел, че доколкото договореният срок за ползване на земеделските земи е изтекъл и предвид корелативната връзка на насрещните задължения на страните по договора за наем и съобразявайки застъпеното в съдебната практика на ВКС разрешение /решение № 143 от 23.08.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5958/2015 г., IV г. о., ГК, решение № 27 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1893/2013 г., II т. о., ТК/, за наемателя изобщо не е възникнало обусловеното от изпълнението на задължението за предаване на вещта насрещно задължение за заплащане на наемната цена. Поради това платената от ищеца на ответницата сума в размер на 10 000 лв., не намира своето основание в сключения между страните наемен договор, а се явява престирана при начална липса на основание. При горепосочените решаващи съображения въззивният съд е отхвърлил като неоснователен предявения главен иск и е уважил евентуално съединения с него иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, приемайки възражението за погасяване на вземането по него по давност за неоснователно. Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, т.е. който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда по делото. Поставените от касаторката – ответница въпроси нямат обуславящо значение за крайния изход на конкретния правен спор, поради което не осъществяват общото основание за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Решаващо значение за отхвърляне на главния иск за заплащане на обезщетение за неизпълнение на договор за наем и за уважаване на евентуално съединения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД има направеният от въззивния съд правен извод за това, че процесният наемен договор е срочен и неговото действие е прекратено с изтичане на договорения срок /една стопанска година, считано от 01.10.2011 г. – 01.10.2012 г./. В тази хипотеза договорената наемна цена би била дължима само при изпълнено насрещно задължение на наемодателя за предоставяне за ползване на вещта и то в рамките на срока на договора за наем. Ако такова изпълнение не е налице в рамките на договорения срок, както е по процесното правоотношение, то не възниква и насрещното задължение на наемателя за заплащане на договорената наемна цена, вкл. когато падежът му е след изтичане на срока на договора. В случай, че последното бъде изпълнено след прекратяване на договора поради изтичане на срока му на действие, то ще съставлява престация при начална липса на основание, тъй като няма да е обусловено от постигнатото съгласие между страните по договора, част от което е предоставяне на наетата вещ за ползване от наемодателя на наемателя. Именно изводът на СГС за сключването на процесния наемен договор за срок от една стопанска година и прекратяването му с изтичането на договорения срок е обусловил изхода на спора, поради което поставените от касаторката въпроси, свързани със съществуването, съдържанието и правните последици на действащ, непрекратен, договор за наем, не биха могли да променят крайния изход на делото. Освен това, ответницата не е посочила допълнително основание за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, а последният може да бъде допуснат само при кумулативното осъществяване на общото и някое от допълнителните основания, визирани от законодателя в чл. 280, ал. 1 ГПК. Съобразно гореизложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната от ответницата негова част. Поради недопускане до касационен контрол на касационната жалба на ответницата Д. Г. Г., не следва да бъде разглеждана насрещната касационна жалба на ищеца /чл. 287, ал. 4 ГПК/. С оглед изхода на настоящото производство, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 1 030 лв. – съдебно – деловодни разноски пред ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение