Определение № 60 от 23.01.2015 г. на ВКС по т. д. № 924/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на А. М. Т., А. М. Т. и РПК „Н.„ против решение № 12 / 12.07.2013 год. по т.д.№ 115/2013 год. на Силистренски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 73 / 21.03.02013 год. по гр.д.№ 1082 / 2011 год. на Дуловски районен съд.С последното са отхвърлени, като неоснователни, предявените от А. М. Т.,Н. Н. С. и А. М. Т., искове с правно основание чл.58 ал.1 ЗК,за отмяна решенията на ОС на К. от 05.11.2011 год.,като противоречащи на ЗК и Устава. А. Т. и А. Т. обжалват въззивното решение като неправилно,поради постановяването му в противоречие със ЗК / чл. 9 ал.1 ,чл.16 ал.1, чл.16 ал.3 т.2 ЗК/, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.Считат,че неправилно съдът е отказал да открие по реда на чл.193 ГПК производство,по оспорване истинността на представен от страната С. А. протокол от ОС на РПК „ Н. „ от 24.09.2011 год., от истинността на който е предпоставено разрешението на процесуални и материалноправни въпроси в производството,вкл. по основателността на исковете, както следва: легитимацията на С. А. като член - кооператор в РПК „ Н. „,а оттук преценка на правния му интерес и допустимостта на конституирането му като трето лице – помагач на ответната кооперация;наличието на законосъобразно решение за свикване на ОС от 05.11.2011 год. на РПК „ Н. „ – по силата на решение на ОС от 24.09.2011 год. ,законосъобразността на избора на С. А. като управител, въпреки липсата на качество член-кооператор, каквото е едно от атакуваните решения на ОС от 05.11.2011 година.Според касаторите,в противоречие с чл.269 пр. второ ГПК въззивният съд не е разгледал всички доводи във въззивната жалба,вкл.относно непроизнасяне по всички доводи за незаконосъобразност и противоуставност на решенията на ОС от 05.11.2011 год. от първоинстанционния съд,по всеки от активно субективно съединените искове,ограничавайки изводите си за неоснователност до недоказаност качество на член – кооператор на А. Т. към датата на ОС от 05.11.2011 год. и доказано уведомяване на А. Т. за същото ОС, както и че е съобразил неприети изрично по делото доказателства – протокола от ОС на 24.09.2011 год. представен от третото лице – помагач.Касаторите считат противоречащ на задължителна съдебна практика извода на въззивния съд,че искът на А. Т. е неоснователен,поради липса на качеството му член-кооператор в РПК „Н.„ към момента на ОС от 05.11.2011 год.,тъй като не е отчетено от съда значението на постановена по реда на чл.61 ЗК специфична обезпечителна мярка - спряно изпълнение на решенията на ОС на РПК „ Н. „ от 26.05.2010 год.,едно от които е и за изключването на А. Т. и още 24 член – кооператора. Касаторите оспорват обосноваността на извода,че с доказателството за получена от А. Т. пратка,без упоменато в същото съдържанието на самата пратка, е доказано получаването от страната именно на покана за ОС на 05.11.2011 година, със съответния дневен ред ,респ. че е спазена разпоредбата на чл. 16 ал.1 ЗК. Подадена е и касационна жалба от РПК „ Н. „, която, с оглед изложението на касационни основания по чл.281 т.3 ГПК ,касаещи произнасянето по същество по иска с правно основание чл. 58 ал.1 ЗК, и петитума й ,настоящият състав възприема като касационна жалба единствено срещу постановеното по същество въззивно решение, не и спрямо частта му,с характер на определение,с което е оставена без разглеждане въззивната жалба на същата страна,поради липса на правен интерес.Последното въззивният съд е обосновал с отхвърлянето на исковете по чл.58 ал.1 ЗК срещу същата страна с първоинстанционното решение. Настоящият състав не споделя съображенията на въззивния съд за липса на правен интерес,поради което и намира допустима подадената касационна жалба срещу потвърдителното въззивно решение, предвид следното: правният интерес от обжалване се обуславя не само от страната в процеса - ищец или ответник,заемана от конкретния конституиран правен субект, но и от заетата от нея позиция / становище по иска / в процеса и доколко с постановения, макар в съответствие с формалното й качество / в случая на ответник / съдебен акт е удовлетворен демонстрирания в процеса интерес. Не е изключен правен интерес и от формално негативно за страната решение ,поради което и допустимостта на жалбата следва да бъде съобразявана с това дали страната излага доводи неподкрепящи правния резултат или единствено мотивите,въз основа които същият е постановен. В този смисъл правният интерес следва да бъде съобразяван с конкретиката и спецификата на всяко едно производство,а в настоящото безспорно е демонстриран и обоснован от обстоятелствата правен интерес от различен изход на спора. Касаторът РПК „Н.„ излага аналогични съображения за неправилност на въззивното решение: съществено нарушение на съдопроизводствените правила, предвид отказа от провеждане процедура по оспорване по реда на чл.193 ГПК ,на истинността на представения от третото лице – помагач протокол от ОС на 24.09.2011 год.,като последица от което следва абсурдното според страната съобразяване истинността на два взаимно изключващи се по съдържание протокола от ОС на К. от една и съща дата, час и място на провеждане,с конфронтиращи правни последици на взетите решения.Твърди и неоснователно неуважено възражение за отвод на член от състава на съда - докладчик по делото. Оспорва предпоставките за конституирането на С. А. като трето лице – помагач на РПК „ Н. „. Като цяло твърди,че въззивното решение е вътрешно противоречиво, неаргументирано, несъобразено с всички събрани по делото доказателства,респ. противно на доказателствената стойност на доказателства по делото и при съществени грешки при формиране изводите на съда, противно на правилата на формалната логика и опита. Третото лице – помагач не е депозирано становище по касационните жалби. Върховен касационен съд,първо търговско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по наличието на основания за допустимост на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: Първоинстанционното решение е постановено по присъединени за общо разглеждане и решаване гр.д. № 1082 и № 1083 по описа на Дуловски районен съд за 2011 год., с ищци А. Т., А. Т.,Н. С. / необжалвала / и М. Е..Производството спрямо последния е прекратено, поради последващ отказ от иска. А. Т. се е присъединил изрично към иска на А. Т., а двамата - към иска на М. Е., преди заявен от последния отказ, което обстоятелство следва да бъде съобразено, с оглед наведени от последния и други основания за незаконосъобразност и противоуставност на решенията на ОС от 05.11.2011 год.,които исковата молба на А. Т. квалифицира с нарушената норма на закона, а иска на М. Е. конкретизира досежно обстоятелствата, а именно – предпоставките за провеждане на извънредно, по смисъла на чл.16 ал.3 вр. ал.1 т.2 ЗК, Общо събрание.Ищецът А. Т. оспорва решенията на ОС на РПК „Н.„ от 05.11.2011 год. като незаконосъобразни и противоуставни, тъй като той, а и други член – кооператори не са били надлежно поканени за същото ОС; по начало то не е било надлежно и в съответствие с чл.16 ал.1 ЗК разгласено, нито е било налице законосъобразно прието решение на ОС от 24.09.2011 год. за свикването му. С оглед последното ищецът твърди, че на 24.09.2011 год. действително е проведено ОС на К.,но с дневен ред и съдържание на взетите решения,различни от документираните в представен от конституираното по делото, на страната на ответника, трето лице – помагач С. А.. Последният се е позовал на качество на член – кооператор и именно с оглед това му качество и предмета на взетите от ОС на 05.11.2011 год. решения, свързани с избора му на управител на К.,съдът е приел наличие на правен интерес от конституирането му като трето лице – помагач на ответника. Ищецът А. Т. аналогично твърди неуведомяването си за ОС на 05.11.2011 год..Основанията,посочени от ищеца М. Е., към иска на който изрично са се присъединили А.Т. и А.Т., сочат и липса на предпоставки и аргументираност на избор на управителни органи, преди изтичане мандата на действащите, противно на изискванията на Устава на К., както и незаконосъобразност на избора за управител на лице, нямащо качеството член – кооператор – С. А..За последното ищците се позовават именно на решенията на ОС от 24.0.9.2011 год., но съгласно протокола,представен от тях и поддържан като достоверен от представителя на РПК „Н. „ - управителя Й. Ж. Х., признала исковете. Така в производството се е стигнало до конституирането на една и съща страна, в качеството на главна и подпомагаща, субекти с напълно противоречиви в процеса интереси. РПК „Н.„ не оспорва исковете и признава незаконосъобразността на решенията на ОС от 05.11.2011 год., като инспирирано от С. А. и приближени нему кооператори и свикано в противоречие с изискванията на ЗК и Устава на кооперацията, а третото лице - помагач С. А. оспорва исковете. Въпреки своевременно оспорване истинността на протокола от 24.09.2011 год. / о.з. от 22.02.2013 год./,представен от третото лице–помагач, първоинстанционният съд е отказал да открие производство по оспорване истинността му, по реда на чл.193 ГПК / определение в о.з. от 04.03.2013 год./, на практика е зачел всеки от двата протокола на ОС на РПК „Н.„ от същата дата. Липсват мотиви по всички доводи за незаконосъобразност и противоречие с устава, визирани от ищците. Въззивният съд е потвърдил решението,като противно на доводите във въззивните жалби на А. Т. и А. Т. не е разгледал несъобразените от първоинстанционния съд основания,не е открил производство по оспорване истинността на представения от С. А. протокол на ОС от 24.09.2011 год., не е изключил неистинския от двата протокола от доказателствата по спора и изхождайки от липса на доказателства за оспорване на решенията на ОС от 24.09.2011 год. по който и да е от тях, е счел че всеки един е породил правни последици.Аргументирал е неоснователност на исковете с извода, че А. Т. не е следвало да бъде уведомяван за ОС на 05.11.2011 год., тъй като към този момент не е имал качеството член- кооператор,доколкото е бил освободен с предходно решение на ОС от 26.05.2010 год.,а решението, с което решенията на това събрание са били отменени,е влязло в сила едва на 07.12.2011 год. / реш.№ 189 по гр.д.№ 397/2010 год. на Дуловски районен съд/ .Съдът е приел, че постановеното спиране на изпълнението на решенията на ОС от 26.05.2011 год.,по реда на чл.61 ЗК,няма каквото и да било правно значение.Макар този довод да е пряко относим и към процесуалната легитимация по иска на А. Т., съдът го е съобразил единствено за да приеме, че спрямо него не е извършено нарушение на чл.16 вр. с чл. 9 ЗК ,тъй като не е следвало да получи покана и участва в ОС.Приел е за доказано получаване от ищеца А. Т. на покана за ОС на 05.11.2011 год.,позовавайки се на данни от обратна разписка,в която е удостоверено единствено получаване на пратка, не и нейното съдържание. По делото са представени изложение по чл.280 ал.1 ГПК от РПК „ Н. „,едно общо изложение по чл.280 ал.1 ГПК от касаторите А. Т. и А. Т. и отделно самостоятелно изложение от А. Т., както и допълнително изложение от двамата, което обаче е депозирано след срока по чл.283 ГПК, поради което и не следва да бъде съобразявано при произнасяне по допускане на касационното обжалване. В изложението на РПК „Н.„ и това депозирано самостоятелно от А. Т. не са формулирани въпроси / в първото - изобщо, а във второто – единствено фактологичен, чийто отговор по начало следва от надлежно провеждане на процедура по оспорване истинността на единия от протоколите на ОС от 24.09.2011 год.,каквато въззивният съд не е провел /, което е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване.Изложени са съображения относно неправилността на въззивното решение, на основанията по чл.281 ГПК, различни от основанията по чл.280 ал.1 ГПК.Доколкото,обаче,съгласно задължителните указания на ТР № 1 / 2010 год. по т.д. № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС,настоящата инстанция следи и служебно за вероятна недопустимост на въззивното решение,дори и частично, с оглед проверка на процесуалната легитимация на А. Т. за предявяване на иска по чл. 58 ал.1 ЗК, касационната жалба на РПК „ Н. „ ще следва да се допусне до касационно обжалване на това основание. Тази на А. Т. ще следва да се допусне съобразно съвместното изложение по чл.280 ал.1 ГПК с касатора А. Т.,съображения за които съставът излага по-долу. В общото изложение на двамата касатори са поставени следните въпроси, които настоящият състав, в съответствие с правомощията си съгласно ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС конкретизира и уточни, както следва: 1/ Легитимирани ли са да искат отмяна на решенията на ОС по реда на чл.58 ал.1 ЗК, член – кооператори, които към момента на постановяване атакуваните решения са изключени като такива, решението за изключването им е предмет на атакуване с иск по чл.58 ал.1 ЗК,а изпълнението на решението за изключването им е спряно,на основание чл.61 ЗК ? – въпросът е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с решение № 105 / 24.06.2013 год. по т.д.№ 942 / 2012 год. на І т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, а в евентуалност и в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК; 2 / Доказано ли е получаване съдържанието на пратка,с документа за връчване на пратката, неупоменаващ изрично нейното съдържание? - въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, с решение № 99 по т.д.№ 35 / 2010 год. на ОС Стара Загора, опр. № 71 по т.д.№ 721 / 2010 год. на ІІ т.о. на ВКС, реш.№ 826 по т.д.№ 86 / 2005 год. на ІV т.о. ВКС и реш.№ 158 по т.д.№ 569 / 2007 год. на ІІ т.о. на ВКС; 3 / Възможно ли е в един и същи ден, час и на едно и също място, при един и същи дневен ред да бъдат проведени две паралелни общи събрания на една и съща кооперация ? Длъжен ли е съдът да извърши преценка на истинността на протоколите, обективиращи паралелните общи събрания, решенията по които имат значение за основателността на иск по чл.58 ал.1 ЗК и възможно ли е всеки от протоколите да е истински свидетелстващ документ ? – въпросът зададен в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК; 4 / Допустимо ли е конституиране на трето лице – помагач на ответника в производство по иск с правно основание чл.58 ЗК и в частност,ако това лице не е член-кооператор ? – също зададен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК въпрос и 5/ Задължително ли е съдът да се произнесе с изрично определение по допускане и приемане на доказателства или приобщаването им по делото може да се счете манифестирано с конклудентни действия ? – непосочен допълнителен селективен критерий. Предвид изложените по-горе, относими към произнасянето, обстоятелства и съдържанието на въззивния акт,всеки от така формулираните въпроси / изключая трети и четвърти / покрива характеристиката на правен, съгласно т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС: включен е в предмета на спора и отговор на същия е обусловил решаващ извод на въззивното решение. Първият от въпросите е обоснован в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С посоченото решение № 105 / 24.06.2013 год. по т.д.№ 942 / 2012 год. на І т.о. на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК,макар в хипотеза на спряно по реда на чл.61 ЗК изпълнение на решения на ОС с различен предмет - изменение на устава на К. ,е даден еднозначен и противоположен на приетия от въззивния съд отговор относно значението на спирането - забрана за прилагане последиците на решението, чието изпълнение е спряно, до постановяване на решение относно неговата законосъобразност и съответствие с устава. Вторият от въпросите не е обоснован с допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като цитираните актове / изключая определение № 71 по т.д.№ 721 / 2010 год. на ІІ т.о. на ВКС,което на самостоятелно основание е неприложимо, като неползващо се със сила на пресъдено нещо / не съдържат необходимия обективен идентитет с тези по процесния спор, в отговор на които единствено обстоятелства, постановилите ги съдилища да са достигнали до противоречив на формулирания правен въпрос отговор. Третият от формулираните,съдържащ няколко подвъпроса,въпрос е ирелевантен, като фактологичен,изводим от конкретните обстоятелства и доказателства по спора, непредпоставящ еднозначен отговор на въпрос по приложението на конкретна правна норма, с чиято непълнота, неяснота или противоречивост да би бил обоснован и сочения допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК вр. с т.4 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, изискващ и формирана противоречива съдебна практика /непосочена/ или непротиворечива такава,но с обосноваване необходимостта от преодоляването й като неправилна.Изводът на въззивния съд обуславя касационен довод за необоснованост, по отношение логичността на преценката му за обвързаност с последиците на решенията на ОС на РПК „ Н. „, обективирани в противопоставените протоколи от една и съща дата, час и място на провеждане, но с различен дневен ред, предпоставил и частично конфронтиращи се правни последици. Впрочем въпросът неправилно е формулиран при предпоставката „ еднакъв дневен ред „ ,тъй като решенията в протоколите от 24.09.2011 год. са постановени по различен за всяко от събранията такъв. Именно от наличието на конфронтация в последиците, отговорът на въпроса би бил различен във всеки конкретен случай,а и по начало ищците са твърдели неистинност на свидетелстващия документ, представен от третото лице – помагач: че такова паралелно събрание не е било провеждано изобщо на съответните дата,час и място,а и с участието на конкретни член-кооператори, непотвърдили чрез подписа си участие в ОС. Следователно, релевантен би бил правен въпрос,свързан с евентуално процесуално нарушение на въззивния съд,в противоречие с изричните доводи във въззивната жалба, изразяващо се в несанкциониране нарушението на първоинстанционния по приложението на чл.193 ГПК, респ. в неоткриване на производство по оспорване на документ и съобразяване резултата от това оспорване. Досежно четвъртия формулиран въпрос,настоящият състав съобрази, че молбата за конституиране е подадена от С. А. с твърдение за правен интерес от защита правата му на член-кооператор, кумулативно с правата му на управител на кооперацията. Въззивният съд е счел,че обосноваване на материалноправна легитимация на член – кооператор не е необходима,а същевременно е мотивирал правния интерес от конституирането с този от защита правата му на управител на кооперацията, каквито права предпоставят и качество на член – кооператор.Поради това и формулираният правен въпрос – за допустимостта на конституирането на трето лице - помагач без качество на член – кооператор,се явява ирелевантен, не отговаря на характеристиката на правен въпрос,доколкото и за конституирането на С. А. съдът е изходил от твърдение за процесуалната му легитимация и приети за установени факти, досежно материалната му легитимация на член – кооператор. Впрочем, относно правилността на конституирането,аналогично на допускането и на касационната жалба на РПК „ Н. „ и тази касационна жалба ще следва да се допусне на паралелно основание за вероятна недопустимост на въззивното решение с оглед процесуалната легитимация на А. Т.,впрочем предпоставена от отговора на допуснатия правен въпрос. Петият от формулираните въпроси не е съпътстван от посочен какъвто и да било допълнителен селективен критерий по чл.280 т.1 – 3 на ал.1 ГПК, което е достатъчно основание за неразглеждането му като евентуално основание за допускане на касационното обжалване. Следователно,касационното обжалване ще следва да се допусне по всяка от касационните жалби,за проверка вероятна недопустимост / макар частично / на въззивното решение, както и по първия правен въпрос в изложението към касационната жалба на А. Т. и А. Т.. Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение