Определение № 142 от 21.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 450/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “П” ЕАД, [населено място] срещу решение № 198/04.02.2011г., постановено по гр.д.№ 285/10г. от Софийския апелативен съд, в частта, с която е отменено решение от 11.01.2010г. по гр.д.№ 2287/07г. на Софийския градски съд и касаторът е осъден да заплати на [фирма], [населено място], сумата от 41400 лв., представляваща лихва за забавено плащане на възнаграждение по договор от 03.02.2003г. за периода от 08.08.2005г. до 28.12.2007г. на основание чл.86 ЗЗД, както и законната лихва върху сумата 124618.70 лв. от предявяването на иска – 28.12.2007г. до окончателното й плащане. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови решението в обжалваната част въззивният съд е приел, че право на ищеца е дали да претендира уговорената в договора неустойка за забава или обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че са налице основанията за допускане на касационното обжалване. Според касатора въззивният акт е в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за недопустимостта да се кумулират неустойка за забавено изпълнение на парично задължение и мораторна лихва за забавено изпълнение, тъй като длъжникът би понесъл две гражданскоправни санкции за едно и също неизпълнение, както и по въпроса следва ли да се присъди обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД, ако страните са постигнали съгласие за присъждане на неустойка за забава. Сочи решения на ВКС. В посочените решения на ВКС, които не представляват задължителна за съдилищата практика съгласно т.2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК, е прието, че е недопустимо кумулирането на неустойката за забавено изпълнение на парично задължение с мораторната лихва, тъй като по този начин длъжникът би понесъл две гражданскоправни санкции за едно и също неизпълнение, а кредиторът би получил две обезщетения – Решение № 507/16.05.1996г. по гр.д.№ 238094г. и Решение № 1823/27.10.1995г. по гр.д.№ 2879/94г. на V г.о. В първото решение са изложени и съображения, че в случая, страните са постигнали съгласие за присъждане на неустойка за неизпълнение, поради което обезщетение по чл.86 ЗЗД в размер на неустойката не се дължи, като би могло евентуално да се присъди обезщетение за по-големи вреди по чл.92, изр.2 ЗЗД, каквото не е претендирано. В Решение № 35/22.01.1997г. по гр.д.№ 503/96г. на V г.о. е прието, че върху договорената и присъдена неустойка за забава не се дължи лихва. Поставените въпроси от касатора са значими за разрешаването на спора по делото и независимо, че хипотезите в цитираните решения на ВКС не са напълно идентични с разгледаната от въззивния съд претенция, с оглед на уеднаквяване на практиката, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК за произнасяне по въпросите: Допустимо ли е кумулирането на неустойка за забава за неизпълнение на парично задължение с обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД? и Следва ли да се присъди обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД, ако страните са уговорили в договора неустойка за забава за неизпълнение на парично задължение? На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 1631.87 лв. по сметка на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд