Определение № 59 от 23.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 234/2011 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. С. Д. и Д. С. Д. чрез техния пълномощник адв. Ст. С. против въззивно решение № 277 от 19.11.2010 г. по в.гр.д. № 414/2010 г. на Л. окръжен съд. С него е оставено в сила решение № 247 от 15.07.2010 г. по гр.д. № 520/08 г. на Л. районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Д. С. Д. и С. С. Д. против Й. Г. П. иск за ревандикация на недвижим имот с площ 1.586 дка, находящ се в м. ”Бабаковец” в землището на[населено място], представляващ имот кад. № 325 по плана на новообразуваните имоти. Съгласно чл. 280, ал.2 ГПК след изменението в ДВ бр. 100/ 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела не подлежат на касационно обжалване. В случая касационната жалба е подадена на 06.01.2011 г., поради което на основание § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК за нея е приложима разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК в редакцията след изменението й. Размерът на цената на иска по искове за собственост и други вещни права върху недвижим имот е данъчната оценка на имота, а ако няма такава- пазарната цена на вещното право- чл. 69, ал.1, т.2 ГПК. Видно от приложеното пред първата инстанция удостоверение за данъчна оценка на процесния недвижим имот, същата е в размер на 47.40 лв., т.е. под определения в чл. 280, ал.2 ГПК размер. Поради това касационната жалба се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от гореизложеното съдът