Определение № 3377 от 01.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 1415/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Алианц Банк България“АД, [населено място], против решение №24 от 24.01.2025г. по т.д. №397/24г. на Великотърновски апелативен съд. Ответникът по касационната жалба- С. С. В., чрез пълномощника си – адв. М. Б. е на становище, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, с оглед представеното от касатора изложение на основанията по чл.280 ГПК. Ответникът по касация – „В. Табак“ ООД, [населено място], чрез пълномощника си – адв. Ив. М. е на становище, че не са посочени от касатора валидни основания за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, представено след проведено производство по чл.285,ал.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – юрк. М. Д. е посочил, че подава изложение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Под т.1 е заявил, че решението било „неправилно и незаконосъобразно“, като е поддържал, че с „ това решение се създава порочна практика по прилагането на материалния и процесуалния закон“. Изложени са кратки оплаквания за неправилност на съдебния акт, като е развито оплакване, че съдът не съобразил роднинските отношения между ответника и управителя на дружеството. Под т.2 са развити общи разсъждения относно спазване принципа на законност в процеса съгласно чл.3 ГПК. Други доводи не са развити. Касаторът, чрез пълномощника си, не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал правен въпрос, а съгласно чл.280, ал.1 ГПК правният въпрос е задължителен елемент от преценката за допускане на решението до касационно обжалване. Същият съставлява общо основание,задължително се формулира от касатора и се извежда от решаващите мотиви на въззивният съд, обусловили постановения правен резултат- арг. т.1 ТР ОСГТК № 1 / 01 г. Липсата на правен въпрос съставлява липса на общо основание, поради което и е достатъчно за да не бъде допуснато решението до касационно обжалване. Извън това и за пълнота на изложението, следва да се отбележи, че касаторът, не е изложил каквито и да било доводи и по допълнителния критерий. Този извод се налага, поради това, че единственото посочване на такъв е в антетката на изложението, но страната не е обосновала каквито и да било доводи по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с оглед приетата му със задължителна съдебна практика дефинитивност – т.4 ТРОСГТК № 1 / 09г. Неотносимо към така посоченото основание е както оплакването за неправилност на акта, който по принцип не се разглежда в тази фаза на касационното производство, така и общите разсъждения относно приложението на чл.3 ГПК в правораздавателната дейност на съда. С оглед така депозираното изложение, не се обосновава извод за приложно поле на касационно обжалване. На основание чл.78,ал.3 ГПК и при този изход на спора на С. В. следва да се присъдят направените, поискани от него и доказани разноски по делото за процесуално представителство на едни адвокат – в размер на 4000лв. Другият ответник не е поискал разноски. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение