Определение № 183 от 26.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 430/2012 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК по повод подадена молба за отмяна с правно основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК от лица, определящи се като учредители на Т. „П.”, [населено място], конкретизирани допълнително с молба вх.№6878/05.07.2012 г., а именно: Б. Т. Г., Г. Т. Ф., С. Б. К., Я. Щ. П., И. Атанасова Н., М. Щ. Н., З. Г. Б., А. М. С., А. Н. В., В. Н. Ш., Е. В. Д., М. А. В. и А. В. М., всичките от [населено място]. Подържат искането си за отмяна на влязлото в сила решение №611 от 16.12.2009 г. по в.гр.д.№226/2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, с което е оставено в сила решение №8 от 23.01.2009 г. на Велинградския районен съд, с което е отхвърлен искът на настоящите молители с правно основание чл.97, ал.1, ГПК, отм. за установяване по отношение на Т.”П.”- в ликвидация, [населено място], че са нейни член-кооператори. Молителите в настоящето производство подържат, че решение №611 от 16.12.2009 г. по в.гр.д.№226/2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, с което е оставено в сила решение №8 от 23.01.2009 г. на Велинградския районен съд, противоречи на постановеното преди това решение №1363/08.12.2006 год. по гр.д.№2190/2005 г. на ВКС, ІVА ГО. Подадената молба за отмяна с правно основание чл.303, ал.1,т.4 ГПК е процесуално недопустима, като просрочена. На основание чл.305, ал.1,т.4 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок от влизане в сила на последното решение. Последно е постановеното решение №611 от 16.12.2009 г. по в.гр.д.№226/2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, чиято отмяна се иска, и което е влязло в сила с постановяване на Определение №737 от 03.12.2010 год. по т.д.№322/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О., с което на основание чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК решението на Пазарджишкия окръжен съд не е допуснато до касационен контрол. Преклузивният тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.4 във вр. с чл.60, ал.6 ГПК е изтекъл на 07.03.2011 г., а всичките молби/жалби/ са подадени около шест месеца след изтичането му. Настоящата молба за отмяна е постъпила във ВКС с вх.№8717/07.10.2011 г., подадена по пощата с пощенско клеймо от 06.10.2011г. От отделни лица, също сочещи се за член-кооператори в Т.”П.” [населено място], са постъпили молби/жалби/ с аналогично съдържание, а именно от З. Г. Б. с рег.№8330/26.09.2011 г., от Б. Г. и Д., С. и Б. К. с рег.№8358/27.09.2011 г. и от Е. К. Г., М. Щ. Г. и Г. Т. Ф. с рег.№8359/27.09.2011 г. Касае се за изтичане на преклузивен срок, за спазването на който съдът следи служебно. На второ място, не е налице и отменителното основание на чл.303, ал.1,т.4 ГПК, защото соченото като противоречиво решение №1363/08.12.2006 год. по гр.д.№2190/2005 г. на ВКС, ІVА ГО, е постановено между други страни и на друго основание. С него съдът се е произнесъл по правилността на Решение №363/2005 г. по гр.д.№121/2005 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което съдът се е произнесъл по предявения от Т.”П.” срещу Община [населено място] и срещу ответника А. И. К. ревандикационен иск за собственост с правно основание чл.108 ЗС. При това и направените констатации в мотивите на същото решение №1363/08.12.2006 год. по гр.д.№2190/2005 г. на ВКС, ІVА ГО. не формират сила на пресъдено нещо, поради което и на това основание посоченото решение не е в противоречие на решението на Пазарджишкия окръжен съд, чиято отмяна се иска. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд