Определение № 1747 от 05.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 149/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника, „Агрокоз“ ЕООД, срещу решение № 862 от 17.10.2024 г. по гр. д. № 586/2024 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 421 от 27.02.2024 г. по гр. д. 4647/2022 г. по описа на РС - Бургас, с което на основание чл. 422, ал. 1 ГПК е прието за установено, че “Агрокоз” ЕООД дължи на ЕТ С. Д. П., осъществяващ търговска дейност под фирма ЕТ „С. П.“, сумата 8 537,65 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди на селскостопанско имущество, установено с Наказателно постановление № 2/16.02.2022 г. на Кмета на Община Средец, заради осъществено от ответника нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗОСИ, ведно със законната лихва върху главницата от 07.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, които вземания са включени в заповед № 1283/20.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. 2243/2022 г. по описа на РС-Бургас, и са присъдени разноски по делото.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид неговата необоснованост и извършената от съда превратна оценка на събраните по делото доказателства. Излага, че въведените с исковата молба твърдения, че животните са оставени без надзор от ответника и пуснати на свободна паша, не се установяват по делото. Оспорва по делото да са установени и оценени реално настъпили вреди за ищеца. По тези доводи моли въззивното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато на Окръжен съд – Бургас с указания по тълкуването и приложението на закона.

С изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. Следва ли съдът да приеме, че щетите, причинени от животни на земеделски посев, могат да бъдат доказани единствено чрез оценка, извършена от компетентно оправомощено лице, когато оценката е извършена на следващия ден след настъпването на евентуалните вреди? Какви са правните последици, ако тази оценка е извършена от комисия, която не е назначена в съответствие с изискванията на чл. 20 от Закон за общинската собственост и е в непълен състав?

2. Следва ли да се приеме, че за да бъде доказана отговорността за щети, причинени от животни, е необходимо да бъде установено, не само че животните са били на паша без надзор, но и да бъде доказано, че именно животните на ответното дружество са причинили вредите, като това доказателство трябва да бъде представено чрез ясни, точни и категорични доказателства (например свидетелски показания или техническа документация)?

3. Следва ли да се приеме, че оценката на щетите, извършена от комисия, която не е назначена в съответствие с изискванията на чл. 20 от Закон за общинската собственост, е недопустима и не може да бъде използвана като доказателство, когато не са спазени законовите изисквания за нейното формиране и състав?

4. Дали неправомерното и ненавременно извършено определяне на щетите на следващия ден след инцидента може да доведе до приемането на твърдението, че щетите не могат да бъдат точно и адекватно оценени, тъй като на следващия ден могат да настъпят промени в тяхното състояние?

5. Следва ли да се приеме, че недостатъчните доказателства за вредите, причинени на посева, или липсата на доказателства за конкретния момент на увреждането (като час и дата), водят до отхвърляне на исковата претенция, поради недостатъчно доказано нараняване на земеделската култура?

6. Следва ли да се приеме, че когато оценката на щетите е извършена от независим експерт на следващия ден след причиняване на щетите, тя не е достатъчно надеждна, тъй като не може да гарантира, че щетите са останали непроменени? Какви са правните последици от извършването на оценка на щетите след такъв период, когато съществува вероятност за самоувреждане или увреждане от трето лице, която прави вредите трудно доказуеми и несигурни?

Ответникът по касация, ЕТ С. Д. П., осъществяващ търговска дейност под фирма ЕТ „С. П.“, оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски по делото.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд след извършен самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност е възприел установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка по делото. Приел е, че безспорно се установява, че ищецът е обработвал и засял с пшеница сорт „Мойсон“ парцел № 29221-169-1-1 в землището на [населено място] църква, общ. Средец, с цел нейното последващо реализиране. Счел е за доказано и че реколтата е била увредена частично от животни, които са собственост на ответното дружество. В тази насока се е позовал на събраните по делото писмени доказателства и показанията на св. П. и св. А., от които е приел, че се установява, че в рамките на парцела са навлезли значителен брой животни и на две от тях са били записани ушните марки с номера BG34146561 и BG34185916, за които от направени справки в МЗХГ и ОД „Земеделие“-Бургас се установило, че са собственост на ответното дружество „Агрокоз“ ЕООД. Съдът е кредитирал и показанията на свидетелите - членове на назначената от кмета на Община Средец комисия и отразените от тях в протокола от 16.08.2021 г. обстоятелства относно конкретно посочения процент на унищожената от животните на ответното дружество продукция на ищеца. Възприел е и заключението по съдебно-агротехническата експертиза, съгласно което вредите възлизат в общ размер на 8 537,65 лв. за унищожената площ от 41,80 дка. Не е кредитирал показанията на св. Д. и св. Я., тъй като ги е счел за вътрешно и взаимно противоречиви и непоследователни, а и се опровергавали от останалите приети по делото доказателства.

Подчертал е, че за да се ангажира отговорността на ответника на основание чл. 50, изр. второ ЗЗД, е необходимо да се установи, че същият е собственик на животните, че са нанесени вреди на ищеца, видът и техният размер, както и че животните са причинили тези вреди. Счел е, че от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства следва изводът, че в конкретния случай предпоставките по чл. 50, изр. второ ЗЗД са доказани, както правилно е приел и районният съд.

Намерил е за неоснователни възраженията на въззивника за неправилност на извода на районния съд, че наличието на заповед № РД-04-442/12.10.2020 г. на Директора на ОД „Земеделие“ Бургас било установено, въпреки непредставянето й по делото. Посочил е, че от събраните по делото доказателства се установява, че към 13.08.2021 г. процесният парцел № 29221-169-1-1 в землището на [населено място] църква, общ. Средец, м. “Сенките“ се е обработвал от земеделския производител ЕТ „С. П.“, на основание заповед № РД-04-442/12.10.2020 г. на Директора на ОД „Земеделие“, [населено място], като парцелът е бил засят с хлебна пшеница сорт „Мойсон“ за стопанската 2020/2021 г. с площ 45 хектара, както въз основа на отразеното в протокола на комисията по чл. 20 ЗОСИ, така и от извършената проверка от вещото лице в МЗХГ и в ОД “Земеделие“ Бургас, като е добавил и че заповедта е публикувана в сайта на ОД “Земеделие“ Бургас и е публично достъпна за трети лица, включително ответника.

Изтъкнал е, че са неоснователни и поддържаните с въззивната жалба възражения, че не е доказано животните да са били оставени без надзор, щетите по посевите да са причинени на твърдяната дата, както и ответното дружество да е пуснало животните. Подчертал е, че от събраните по делото писмени доказателства и от ангажираните от ищеца свидетели, чийто показания кредитира като обективни и дадени от лица с преки и непосредствени впечатления, се установява по категоричен начин, че на 13.08.2021 г. в обработвания от ищеца парцел, засят с пшеница, са навлезли едри преживни животни– крави, собственост на ответното дружество, разпознати по наличните ушни марки на две от животните с номера BG34146561 и BG34185916, които св. П. е успял да заснеме, и за които от представената справка от МЗХГ се установява, че са собственост именно на ответното дружество „Агрокоз“ ЕООД. Допълнил е, че след като по делото липсват данни и твърдения около навлезлите в имота на ищеца крави да е имало пастир, то се налага изводът, че същите са били оставени без надзор от техния собственик.

Счел е за неоснователни и възраженията на въззивника, че оценката на щетите не била дадена от надлежно оправомощена комисия, назначена от кмета на общината и отговаряща на изискванията на чл. 20 ЗОСИ, както и че комисията е действала в непълен състав и нямало реално установени и оценени вреди и щети. Посочил е, че в случая в съответствие с чл. 20 ЗОСИ със заповед № 558/16.08.2021 г. на кмета на Община Средец, представена по делото, е назначена комисия в състав Т. Б.– гл. експерт в Дирекция ИРЗГ и УЕПП, Ю. И. – гл. експерт ЗГ в Дирекция ИРЗГ и УЕПП и А. П. – мл. експерт в Дирекция ИРЗГ и УЕПП, които да извършат проверка на място относно нанесени щети в парцел № 29221-169-1-1 в землището на [населено място] църква, да обективират констатациите си в протокол и да оценят нанесените щети. Подчертал е, че в Закона за опазване на селскостопанското имущество е предвидена специална административна процедура по установяване вида и размера на щетата от нарочна комисия, назначена от кмета на общината, като с оглед нормата на чл. 179, ал. 1 ГПК, протоколът на комисията по чл. 20, ал. 2 ЗОСИ е официален свидетелстващ документ и има обвързваща доказателствена сила относно пряко възприетите факти при огледа относно характера, вида и размера на нанесените щети. Приел е, че представеният протокол от 16.08.2021 г. на комисията при Община Средец е съставен по реда на ЗОСИ, същият не е оспорен и установява по несъмнен начин нанесените от животните щети и техния размер – унищожена площ на посевите пшеница от 41,80 дка и паричната стойност на щетите от 8 537,65 лв. Добавил е, че доказателства за противното не са ангажирани от ответника, като констатациите в протокола на комисията се установяват и от събраните писмени и гласни доказателства и приетата по делото агротехническа експертиза.

Обобщил е, че по делото е установено, че по посевите от пшеница в имота на ищеца са причинени щети от навлезли в парцела животни - крави, оставени без надзор и собственост на ответника, като нанесените щети са в размер на 8 537,65 лв., категорично установен с констативния протокол от 16.08.2021 г., съставен от назначената за целта нарочна комисия, и от приетата по делото съдебно - агротехническа експертиза. Намерил е, че с последното се покриват предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл. 50, изр. второ ЗЗД и счел предявения иск за основателен, поради което е потвърдил като правилно първоинстанционното решение, с което искът е уважен.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.

Поставените от касатора въпроси не могат да получат еднозначен отговор, доколкото на същите може да бъде отговорено само след обсъждане на конкретните факти по делото, каквато дейност касационната инстанция не може да осъществи на етапа на селектиране на касационните жалби. Въпросите възпроизвеждат оплакванията на касатора за необоснованост на въззивното решение, за неправилност на фактическите и правни изводи на въззивния съд и представляват касационни основания по смисъла на чл. 281 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Касаторът не е обосновал и поддържаното допълнително основание за достъп до касационен контрол - чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Извън доводите за неправилност на решаващите фактически и правни изводи на въззивния съд, в изложението липсват аргументи, относими към допълнителния селективен критерий по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК със съдържанието, изяснено от ОСГТК на ВКС в т. 4 от цитираното тълкувателно решение. Касаторът не се позовава на нито една от разгледаните в т. 4 на тълкувателното решение хипотези, с които се свързва проявлението на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно - съществуваща по въпросите неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена, настъпили изменения в законодателството или обществените отношения, налагащи осъвременяване на съществуваща съдебна практика, непълна, неточна или противоречива правна уредба на приложими към спорното правоотношение законови разпоредби, пораждаща необходимост от създаване на съдебна практика. В изложението не се твърди и не се сочи противоречива практика на съдилищата, създадена поради нееднозначно тълкуване и прилагане на приложените от въззивния съд законови разпоредби по повод на спорове, сходни с разгледания от въззивния съд. По тези мотиви на самостоятелно основание - предвид неизпълнението от касатора на задължението му да обоснове допълнителна предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на спора право на разноски има ответникът по касация. Доказва разноски в размер на сумата 500 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение, които ще бъдат присъдени с настоящото определение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение