Определение № 9 от 09.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7173/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Г. Д. С. против определение № 2772 от 18.09.2013 г. по ч.гр.д. № 2863/2013 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 112 от 19.07.2013 г. по гр.д. № 8565/2013 г. на Варненския районен съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените искове. В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателят поддържа, че в неправилно въззивният съд се е позовал на ТР № 5/2012 г. по тълк.д. № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС, като сочи, че в случая то е неприложимо. Счита, че въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречието му с определение от 10.10.2012 г. по ч.гр.д. № 356/2012 г. на Ямболския окръжен съд, както и на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: когато се открият нови факти и обстоятелства, неизвестни по време на висящността на един процес, приключил с влязло в сила решение, не следва ли да се даде възможност на изправната страна да докаже тези факти и обстоятелства; настоящият казус не е ли специфичен с оглед обстоятелството, че данните и допълнителните доказателства са открити в един по- късен момент след приключване на процеса. Ответната страна С. Т. М. в писмен отговор изразява становище, че молбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната касационна жалба, взе предвид следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че производството по гр.д. № 8565/2013 г. по описа на Варненския районен съд е било образувано по предявени от Г. С. Д. против С. Т. М. обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.4 ГПК за установяване неистинност на документи, представени по гр.д. № 8978/2009 г. на Варненския районен съд, по което ищецът е бил ответник, а именно: удостоверение, издадено от К. “Съединение 95”, удостоверение № 268 от 27.04.2007 г. за наследници на Й. А. М., решение № 822 от 02.10.2001 г. на Поземлена комисия- В. и съдебно- техническа експертиза от 28.07.2008 г. Обосновал е правния си интерес от предявяване на този установителен иск с възможността при евентуалното му уважаване, постановеното съдебно решение да послужи в бъдещо производство по отмяна на влязлото в сила решение по гр.д. № 8978/2007 г. на Варненския районен съд, което е неблагоприятно за него. Въззивният съд е констатирал, че документите, предмет на предявения иск по чл. 124, ал.4 ГПК са били представени в производството по гр.д. № 8978/07 г. на Варненския районен съд, приключило с влязло в сила решение, с което Г. Д. С. и С. Д. С. са били осъдени да предадат на С. Т. М. на основание чл. 108 ЗС владението върху недвижим имот с площ 1 320 кв.м, съставляващ имот пл.№ 1412 по плана на СО “Ментеше”, в землището на [населено място], кв. В.. Същите документи обаче не са били оспорени от ответниците. При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че хипотезата е аналогична с разгледаната в ТР № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че е недопустим е иск по чл. 124, ал.4, изр.1 ГПК за установяване на неистинност на документ, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск като основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК на решението по делото, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока по чл. 193, ал.1 ГПК за оспорването му. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 и 3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Процесуалноправният въпрос за допустимостта на предявения установителен иск по чл. 124, ал.4 ГПК е разрешен от въззивния съд в съответствие със задължителната съдебна практика - ТР№ 5/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС, а данните по настоящото дело не разкриват някаква специфика, налагаща отклонение от даденото в т.3 в същото разрешение. Безспорно е по делото, че документите, чиято неистинност жалбоподателят цели да установи в самостоятелно исково производство, са били представени като доказателство в производството по друго гражданско дело, в което той е имал качеството на ответник по предявения ревандикационен иск. Те не са били оспорени в срока по чл. 154, ал.1 ГПК/ отм./. Изрично в уточнението на исковата молба жалбоподателят е посочил, че извежда правния си интерес от провеждането на установителния иск по чл. 124, ал.4 ГПК от възможността постановеното по него решение да послужи като основание за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д. д. № 8978/07 г. Не се твърди разкриването на неистинността на посочените в исковата молба документи да има значение за други материални правоотношения между страните. При тези данни се налага извод, че постановките на ТР № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС са приложени точно от въззивния съд, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване на обжалваното определение. Водим от гореизложеното съдът