Определение № 50682 от 28.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 769/2022 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на „ХОУМТУЮ БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез адвокат Д. Д. от АК-Благоевград, срещу решение № 265810 от 20.09.2021 г. по в.гр.д.№ 13322/2020 г. на Софийски градски съд, с което се отменя решение № 162378/28.07.2020 г. по гр.д.№ 13895/2019 г. на Софийски районен съд и са отхвърлени предявените искове на „Хоумтую България“ АД против М. И. Г.-Р. за сумите от 4644 евро - възнаграждение по договор за възлагане на продажба и 1000 евро – неустойка по договор за гаранция с продавач от 22.08.2017 г. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради следното: Съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК (ДВ, бр.86 от 2017 г.) не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. С разясненията в ТР № 3/2019 от 23.02.2022 г. по тълк.д.№ 3/2019 г., ОСГТК на ВКС се приема, че когато възложителят е физическо лице, а изпълнителят търговец и договорът е във връзка с упражняваното от него занятие, това е търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.1 ТЗ и определя делото като търговско по смисъла на 280 ал.3 т.1 ГПК. В случая, предмет на делото е неизпълнение на задължението на физическо лице да заплати възнаграждението по договор за посредничество както и неустойка за неизпълнението. Цената на исковете се определят по правилото на чл.69, ал.1, т.1 ГПК - от търсената сума за възнаграждение в размер на 4644 евро и претендираната неустойка от 1000 евро по договор за гаранция с продавач от 22.08.2017 г. Всеки от предявените за съвместно разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.51 ТЗ и чл.92 ЗЗД е с цена на иска под установения минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела, предвиден в закона, поради което касационната жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение