Определение № 3323 от 02.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 764/2023 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Д. Ш., действащ като ЕТ „И. Д.“, [населено място], срещу решение № 156/12.10.2022г. по гр. д. № 277/2022г. по описа на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено първоинстанционното решение за прогласяване относителната недействителност на сделката по нотариален акт № ..., том ..., рег.№ ..., дело № .../...г. по описа на нотариус В., сключена между „Телеком Сервиз България“ ЕООД /в несъстоятелност/ и И. Д. Ш., действащ като ЕТ „И. Д.“, [населено място], по предявения срещу тях от „Новоклас“ ЕООД, [населено място] иск по чл. 135 ЗЗД, и са присъдени разноски. В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, поради липса на правен интерес от предявения иск, евентуално – неправилно, поради необоснованост на изводите, че ищецът е кредитор на ответника – прехвърлител, че сделката е увреждаща и че страните по нея са знаели за увреждането. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поставят два въпроса, за които се сочи че, макар да не са фокус в обжалваното решение, касаят допустимостта му и са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, както и от значение за развитие на правото и точното приложение на закона: 1/“ Има ли правен интерес от защита чрез иск по чл. 135 ЗЗД кредитор, който поради липса на процесуална възможност няма да може да пристъпи към принудително изпълнение върху съответното имущество?“ и 2/ „В какво се изразява правния интерес от защита чрез иск по чл. 135 ЗЗД ?“ Насрещната страна по жалбата – ищецът „Новоклас“ ЕООД, я оспорва и възразява срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Ответникът по иска „Телеком Сервиз България“ ЕООД / в несъстоятелност/, който е необходим другар на касатора, не взема становище по жалбата. По искането за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, IІІ отделение, съобрази следното: Обжалваното решение е постановено в производство по чл. 294, ал.1 ГПК след връщане на делото за ново разглеждане съгласно решение № 128/31.05.2022 г. по гр. д. № 3372/21 г. на ВКС, IV ГО. С последното е отменено първото въззивно решение, с което е било обезсилено първоинстанционното решение, а производството – прекратено, като е прието, че за ищеца е налице правен интерес от иска по чл. 135 ЗЗД и същият е допустим, тъй като е предявен преди откриване на производството по несъстоятелност на „Телеком Сервиз България“ ЕООД. В изпълнение указанията по чл. 294 ГПК, вторият въззивен състав е разгледал претенцията по същество и намирайки за безспорно установени от доказателствата по делото предпоставките на иска по чл. 135 ЗЗД (ищецът се легитимира като кредитор на ответното дружество с породени от сключен между тях договор за наем вземания; атакуваната сделка е увреждаща за кредитора и ответниците са знаели за увреждащия й характер), го е уважил. Доколкото предмет на касационно обжалване е въззивно решение, постановено при повторно разглеждане на делото, съгласно императивната разпоредба на чл. 295, ал. 1 ГПК, същото може да бъде обжалвано само за нарушения, допуснати при новото разглеждане на делото. Именно с тези нарушения следва да бъдат свързани и заявените основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Настоящият касатор не поставя нови въпроси, относими към допуснати от въззивния съд нарушения при повторното разглеждане на делото, а питанията му, като касаещи единствено допустимостта на иска по чл. 135 ЗЗД, са били предмет на разглеждане от ВКС при първото касационно обжалване. Въпросът за допустимостта на предявения иск е част от указанията на касационната инстанция за въззивния съд и не представлява нарушение по смисъла на чл. 295, ал. 1 ГПК, на което касаторът може да се позовава при повторно разглеждане на делото от ВКС. Съгласно ТР № 2/28.09.2011 г. по тълк. д. № 2/10 г. на ОСГТК на ВКС второто касационно обжалване не може да са допусне по същите правни въпроси, по които ВКС се е произнесъл при първата касация. Въпросът за допустимостта на предявения иск е преклудиран. Мотивиран от изложеното, настоящият състав приема, че касационното обжалване не следва да бъде допускано и