Определение № 50800 от 09.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1698/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Р. Д. против решение № 10531/24.09.2021 г., постановено по гр.д.№ 1370/2020 г. от Х-ти състав на САС. Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел, че справедливо обезщетение по предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е в размер на 5 000 лева, за продължилото против ищеца наказателно производство по обвинение в тежко умишлено престъпление в продължение на около 10 г., в т.ч. и повече от една година с взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочи правен въпрос, длъжен ли е съдът да изложи мотиви относно обстоятелствата, които са го довели до извод за по нисък размер на обезщетението от обичайния такъв, както и относно критериите при определяне на обезщетение за неимуществени вреди. Съдът не е изложил мотиви в тази насока, поради което на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, предвид представените решения на ВКС, в които е прието обратното, касационното обжалване следва да се допусне. Водим от горното, състав на ВКС