Определение № 832 от 21.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5808/2014 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Н. Д. против определение от 28.04.2014г по ч. гр.д № 8754/2014г, с което Софийски градски съд ТК, 12 състав е оставил без уважение молбата му да бъде освободен от държавна такса по жалба срещу определение от 25.07.2014г на същия съд Държавната такса от 15 лв.,по повод на която е постъпила и молбата на жалбоподателя Д. (вх.№ 19701/18.02.2014г ) е била изискана във връзка с администриране на негова частна жалба до Върховен касационен съд с вх. № 115154/17.10.2013г срещу определение, с което е потвърдено разпореждане от 25.05.2011г на СРС 24 състав по заповедно производство, за незабавно изпълнение ( чл. 417 ГПК). С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на основание чл. 83 ал.2 от ГПК молба за освобождаване от държавна такса, като въз основа на представените от молителя декларация, ЕР на ТЕЛК за 72 % нетрудостопосбонст ,удостоверение за доходи от пенсия в размер на 610 лв и други документи е изтъкнато ,че размерът на пенсията ,която молителят получава, изключва предпоставките по чл. 83 ал.2 от ГПК. Жалбоподателят оспорва този извод като незаконосъобразен и несправедлив, тъй като възрастта му от 70 години е отчетена само в неблагоприятен аспект, т.е че намалената работоспособност по ЕР на ТЕЛК в случая е неотносима, тъй като и без това не е в трудоспособна възраст. Не е съобразено ,че върху единственото му жилище тежи ипотека, при месечна вноска от 529 лева ,че при неговото семейно положение няма кой го подпомага ,включително в разходите за лекарства, декларирани в размер на 90 лева месечно. Върховен касационен съд ,ІІІ г.о ,като взе предвид изложените касационни основания и данните по делото, намира следното: Жалба е процесуално допустима по реда на чл. чл. 274 ал.2 от ГПК, като подадена в срок срещу подлежащ на обжалване акт, по отношение на нея изискванията за обосновка по чл. 274 ал.3 във вр. с чл. 280 ал.1 от ГПК не се прилагат. Разгледана по същество частната жалба е основателна: Съгласно чл.83 ал.2 ГПК при преценката дали молителят има достатъчно средства за заплащане на държавната такса съдът е следвало да вземе предвид не само декларираните обстоятелства относно доходи и имотно състояние, но и обстоятелствата, посочени в молбата и установени с приложенията съм нея, съгласно чл.83 ал.2 т.7 ГПК. Молителят има отпусната пенсия в размер на 610 лева, няма друг източник на доходи и материалното му състояние изключва възможност за осигуряването им от притежавано имущество.Молителят е на 70 години, с влошено здраве и не е в трудоспособна възраст. В случая е от значение, че същият има и задължения- месечна вноска от 529,74 лв по кредит при закупуване на единственото му жилище, за което е приложил извлечение от банка ДСК, приложил е и нот. акт № 139 т. ІІІ от 22.12. 2005г за да установи основанието на това свое задължение, както и че банката е първи по ред ипотекарен кредитор за него. При тези данни Софийски градски съд неправилно е отказал на жалбоподателя освобождаване от държавна такса, при все същата да е минимална и в размер на 15 лева. Неправилно обаче жалбоподателят счита, че молбата му в конкретния случай следва да има за предмет не само освобождаване от дължимата държавна такса ,но и от разноски в производството по обжалване в качеството му на частен жалбоподател. По изложените съображения Върховният касационен съд ІІІг.о, на основание чл.83 ал.2 ГПК.