Определение № 455 от 16.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1320/2012 г.

Производството е образувано по касационни жалби на П. Н. Б., [населено място], приподписана от пълномощника и адвокат А. Т., и на Т. п. „А. а.”, [населено място], подадена от пълномощника му адвокат С. Б., срещу въззивно решение №4888 от 03.07.2012 г. по гр. дело №11267/2011 г. на Софийския градски съд, с което е обезсилено решение от 10.06.2011 год. по гр. дело №61669/2010 г. на Софийския районен съд и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІV г.о. констатира следното: Въззивното решение е постановено по искове за парични вземания до 5 000 лв. Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на исковете е до 5 000 лв. Това ограничение се отнася и за въззивните решения, с които се обезсилва недопустимото първоинстанционно решение. До влизането в сила на сега действащия ГПК /01.03.2008 г./, когато обжалваното пред ВКС решение на въззивния съд не е по основателността, а по допустимостта на първоинстанционното решение, то същото подлежеше на касационен контрол независимо от цената на иска. Това се обуславяше от обстоятелството, че такива решения имат характер на определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, а според ГПК /отм./ те подлежаха на касационен контрол независимо от цената на иска. Според изричната разпоредба на чл.274, ал.4 от сега действащия Граждански процесуален кодекс не подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС и въззивните определения по делата с цена на иска до 5 000 лв. Производството по такива спорове е двуинстанционно. Касационните жалби следва да се оставят без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.