Определение № 3047 от 08.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1209/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на И. Д. К., чрез адв.П. К. от ПАК, срещу определение №1318/06.11.2025г., постановено по в.ч.гр.д.№610/2025г. по описа на Благоевградския окръжен съд, с което е:

• потвърдено протоколно определение от 16.10.2024г., постановено по гр.д.№34/2024 г. по описа на РС – гр.Гоце Делчев, с което е оставено без уважение искането на ответника И. К., направено по реда на чл. 341, ал. 2 от ГПК, за допълване на делебната маса с друг недвижим имот, така както същият е индивидуализиран с отговора към исковата молба;

• оставена е без разглеждане частна жалба с вх.№1076/10.02.2025г. срещу разпореждане № 188/27.01.2025г., постановено по гр.д. № 34/2024г. по описа на РС – Гоце Делчев, като процесуално недопустима и е прекратено производството по отношение на нея.

В жалбата е направено общо оплакване за неправилност на обжалваното въззивно определение, като се прави искане за неговата отмяна.

Частният жалбоподател се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, като се поставят следните въпроси:

1/Представлява ли преграждащо определение по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК отказът на съда да приеме за разглеждане искане по чл.341, ал.2 от ГПК за включване на нов имот в делбената маса и длъжен ли е въззивният съд да извърши пълна проверка на неговата правилност, а не само на допустимостта му;

Навеждат се доводи, че изводите на въззивния съд са постановени в отклонение на ТР№1/09.12.2013г. на ОСГТК и определение №102/02.06.2017г. по ч.гр.д.№1306/2017г. на ВКС, ІІ г.о.

2/Допустимо ли е съдът да откаже включването на нов имот по реда на чл.341, ал.2 от ГПК само на основание, че включването му би довело до процесуално усложняване или че в съсобствеността на този имот участват и трети лица, които не са първоначални страни по делото.

Счита че по този въпрос касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато при условията на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.

Навеждат се доводи и за очевидна неправилност на обжалваното въззивно определение.

Частната касационна жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.

Въззивният съд е приел, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадена искова молба от М. Д. К. против И. Д. К..

С протоколно определение от 16.10.2024г., районният съд е оставил без уважение искането на ответника И. К., направено по реда на чл. 341, ал. 2 от ГПК, за допълване на делебната маса с друг недвижим имот.

Изложени са мотиви, че първоинстанционният съд правилно е оставил без уважение искането на И. К. за допълване на делбената маса с друг недвижим имот.По делото се установява, че имотът, който тази страна иска да бъде включен в делбената маса, е съсобствен между страните по настоящото дело и трето лице, което не участва в производството.Когато с молбата по чл. 341, ал. 2 от ГПК се иска в производството по делба да бъдат включени имоти, съсобствени с трети лица, искането за конституиране на тези лица и извършването на делба първо с тях, не осъществява целта на разпоредбата на чл. 341, ал. 2 ГПК за увеличаване броя на делбените имоти и осигуряване по-голяма възможност за получаване на дял в натура.Включването на тези имоти, които са съсобствени с трети лица, само би довело до усложняване на делбата.С оглед на това, делбата на страните с другия собственик на процесния имот следва да бъде извършена в отделно производство.

С оглед на горното е прието, че включването на имота в делебната маса по реда на чл. 341, ал. 2 ГПК и конституирането на третото лице - съсобственик на процесния имот, е недопустимо, тъй като означава да не се провежда първо съдебно заседание по чл.342 от ГПК и би довело до усложняване на производството, като същевременно не би способствало всеки един от съделителите да получи дял в натура/чл.69, ал.2, изр.1 от ЗН/.

Въззивният съд е приел, че частна жалба с вх.№1076/10.02.2025г., подадена от И. Д. К., ЕГН [ЕГН], чрез адв. П. К., против разпореждане №188 от 27.01.2025 г., постановено по гр.д. №34/2024 г. по описа на РС – гр.Гоце Делчев, е недопустима, доколкото е насочена срещу акт, който не подлежи на обжалване. Съгласно чл.274 ГПК на обжалване подлежат определенията и разпорежданията /съгласно препратката по чл.279 ГПК/ с които се прегражда по-нататъшното развитие на производството или за които е посочено изрично в закона.Обжалваното разпореждане обаче не е такъв съдебен акт, тъй като се атакува акт на съда, с който е насрочено делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното:

По жалбата срещу определението на въззивния съд в частта, с която е оставена без разглеждане частна жалба с вх.№1076/10.02.2025г.:

По силата на чл. 274, ал. 1 от ГПК на обжалване пред по-горен съд подлежат определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и определенията, чието атакуване е изрично предвидено в закона.Тази разпоредба следва да намери съответно приложение и за частните жалби срещу разпорежданията на съда. Разпореждането на първоинстанционния съд, с което производството по делото се насрочва в открито заседание няма преграждащо по-нататъшното развитие на делото.Обжалваемостта на тази категория съдебни постановления не е и предвидена изрично в закона, поради което следва, че подадената срещу разпореждането частна жалба е недопустима.

Определението на въззивния съд в тази си част е правилно и следва да бъде потвърдено.

По жалбата срещу определението на въззивния съд в частта, с която е потвърдено определението на първоинстанционния съд, с което е оставено без уважение искането по чл.341, ал.2 от ГПК:

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по първия поставен от касатора въпрос, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.При преценка на допустимостта на частната жалба на ответника, която е била насочена срещу определението на съда, с което е отказано включването на допълнителен имот в производството за делба, въззивният съд се е съобразил с постоянната практика на ВКС, която е формирана по приложението на разпоредбата на чл.341, ал.2 от ГПК.В определение № 365 от 18.07.2011 г. по ч.гр.д.№312/2011г. на ВКС, I г.о., определение № 49 от 06.02.2012 г. по ч. гр. д. № 612/2011 г. на ВКС, I г.о., се приема, че определението, с което се отказва включване на недвижим имот в делбената маса по искане на ответника следва да се приравни на прекратително.Това произтича от особеностите на делбеното производство и неговата специфична цел - да се прекрати съсобствеността на имотите по някой от предвидените в ГПК способи.С изключение на публичната продан, другите способи за извършване на делба предполагат наличие на достатъчен брой имоти, така че в съответствие с чл.69 от ЗН всеки от съделителите да получи реален дял.Ето защо, възможността по реда на чл. 341, ал. 2 ГПК ответникът да направи искане в първото съдебно заседание за включване и на други съсобствени вещи в делбата, рефлектира пряко към способа, по който ще се извърши делбата във втората фаза.

Налице са основания за допускане на касационно обжалване по втория поставен въпрос, който се явява относим към един от решаващите изводи на въззивния съд за неоснователност на искането на ответника за включването в производството за делба на имот, който наследодателят на страните е притежавал в съсобственост с трети лица.Касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като няма формирана практика на ВКС по този въпрос – в определение № 204 от 19.01.2026г. на ВКС по ч.гр.д.№4133/2025г., II г.о., определение №663 от 12.02.2025г. на ВКС по ч.гр.д.№3478/2024г., II г.о., определение №3179 от 24.10.2023 г. на ВКС по ч.гр.д.№4257/2023г., II г.о. е разгледана сходна на процесната хипотези, но касационно обжалване на определението на въззивния съд не е било допуснато, тъй като не са били обосновани предпоставките за това.С определение №102 от 2.06.2017г. на ВКС по ч.гр.д.№1306/2017г., II г.о. е било допуснато касационно обжалване на въззивното определение, за да се прецени дали то е процесуално допустимо – подлежи ли на инстанционен контрол отказът на съда да включи допълнителни имоти в делбената маса, който е постановен по искане на ответника, заявено по реда на чл.341, ал.2 от ГПК.След като е било допуснато касационно обжалване е проверена служебно правилността на определението на въззивния съд, което е било потвърдено от касационната инстанция.Липсва обаче пълен идентитет на предприетите от ответника по това дело действия и тези, осъществени в настоящото производство.В другото производство ответникът е поискал конституиране в производството за делба на третите лица, с които наследодателят е притежавал в съсобственост недвижими имоти, предмет на искането по чл.341, ал.2 от ГПК, както и извършване на делба на тези имоти преди тази на процесните.Именно това е било решаващият мотив да бъде оставено без уважение искането на ответника за включване на допълнителни имоти в делбената маса.

Разпоредбата на чл.341, ал.2 от ГПК предвижда, че в делбената маса може да бъдат включени имоти както по искане на ответника, така и по искане на ищеца.В първия случай, молбата по чл.341, ал.2 от ГПК е своеобразна форма на насрещния иск, а във втория – допълване на исковата молба.Законът изисква да е налице релевантна връзка между първоначалния и насрещния иск.В общия случай се изисква връзка в правопораждащия факт, а при делбата е възможно да е различен, като има само тъждество между страните /например единият имот е съсобствен по наследяване от майката, а другият по наследяване от бащата/.С това ще се гарантира възможността в същото делбено производство да бъде извършена делба на всички или на повечето наследствени имоти, което има пряко значение за способа, по който ще се извърши делбата във втората й фаза и за възможността в съответствие с чл. 69 от ЗН всеки съделител да получи дял в натура.Провеждането на този принцип е възможно, когато делбата на всички сънаследствени имоти се извършва в едно общо съдебно производство.

Когато в наследството има имоти, които наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица, съдът допуска до делба и тези имоти на основание чл.345 от ГПК, стига този имот да не изчерпва цялата делбена маса.Делбата се допуска, а имотът се изключва от поделяемата маса, ако между наследниците от една страна и третите лица от друга не се извърши делба преди съставянето на разделителния протокол.До делба се допуска целият недвижим имот, като в диспозитива се посочват общият дял, който съделителите притежават от него, както и техните делбени права/решение №115/10.08.2011г. по гр.д.№1054 /2010г. на ВКС, ІІ г.о. /.

В ППВС№4/1964г., постановено за обобщаването на практиката по някои въпроси на съдебната делба, е прието, че „правилно е да се допусне делба и на имота, който наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица“.Това означава, че искане за включване на такъв имот в делбената маса могат да правят и двете страни по делото.Когато такова искане е било направено от ответника, то същото следва да бъде по реда и сроковете на чл.341, ал.2 от ГПК.Делбеният съд не може да остави без уважение такова искане, като приеме, че искането за включване на допълнителни имоти би усложнило производството за делба.Такова правомощие за исковия съд е предвидено изрично в разпоредбата на чл.211, ал.2, изр.2 от ГПК.Производството за делба е особено исково производство и общите правила на исковия процес се прилагат субсидиарно.В случая е предвидена изрично възможността да се предяви насрещен иск от ответника, като в разпоредбата на чл.341, ал.2 от ГПК не е предвидено, че съдът може да отдели претенцията в отделно производство с аргумента, че това би довело до усложняване на производството за делба.Без значение е дали целият имот е съсобствен между страните по делото по наследяване, или са касае за хипотезата на чл.345 от ГПК.

Разпоредбата на чл.345 от ГПК предвижда, че когато в наследството има имоти, които наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица, тези имоти се изключват от поделяемата маса, ако между наследниците, от една страна, и третите лица - от друга, не се извърши делба преди съставянето на разделителния протокол.Ако бъде прекратена съсобствеността с „третите лица“ и имотът бъде поставен в изключителен дял на някоя от страните, то основното производство следва да продължи само по отношение на останалите имоти/придобити от страните по наследяване/.Ако този имот бъде поставен в общ дял на сънаследниците преди съставянето на разделителния протокол, то тогава делбата следва да бъде извършена в основното производство.Това ще доведе до увеличаване на делбената маса и възможността всеки от съделителите да получи в дял в натура.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че делбеният съд няма право да откаже да приеме насрещния иск на ответника, с който се иска включването на допълнителен имот, който наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица, защото това би усложнило производството за делба.

Обжалваното въззивно определение, както и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени, а насрещният иск за делба на имота, приет за съвместно разглеждане.

Първоинстанционният съд следва да остави насрещната искова молба без движение, като даде указания на ответника да посочи на какво основание е възникнала съсобственост между наследодателя им и третото лице, както и да представи схема на имота.

Предвид горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение