Определение № 991 от 18.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1439/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от „София парк“АД против решение № 587/04.05.2023 г. по в.гр.д. № 283/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 261792/30.05.2022 г. по т.д. № 11449/2020 г. на СГС за осъждане на касатора да заплати на Д. Д. П. на осн. чл.92 от ЗЗД, сумата в размер на 28 560 евро, представляваща неустойка за забава в изпълнението на задължението на „София Парк“АД за извършване на строителство по договор за строителство и продажба на недвижим имот от 23.08.2017 г. В касационната жалба се поддържа становище за неправилност на въззивното решение, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касацията Д. Д. П. в писмения отговор оспорва наличието на основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и по същество касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че сключеният между страните предварителен договор за покупко-продажба на собственост върху недвижим имот и извършване на строителство от 23.08.2017 г. инкорпорира елементите на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, и окончателен договор за строителство. Неустоечната клауза по чл.8.1. от договора обезпечава изпълнението на задълженията, поети от продавача по договора за строителство. Съдът е констатирал за безспорно изпълнението на задължението на купувача да заплати изцяло уговорената крайна цена на обектите - общо в размер на 285 600 евро, в това число 238 000 евро данъчна основа, и 47 600 евро ДДС. Не е било спорно, че изпълнителят се е задължил да осигури въвеждането на обекта в експлоатация чрез надлежно издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация, в срок до 30.04.2019 г., както и че той е изпълнил това свое задължение със забава от 362 дни. Уговорената в договора неустойка е била предвидена в максималния размер от 10%. САС не е споделил възраженията на касатора за нищожност на неустоечната клауза, поради нейната прекомерност, в нарушение на добрите нрави. Изложил е следните аргументи: Уговорената неустойка в чл.8.1 от договора обезпечава изпълнението на задължението на строителя да изпълни в срок строителството на обекта – предмет на договора, в уговорената степен на завършеност – въведен в експлоатация по надлежния законов ред. Обезпеченият с нея материален интерес на кредитора /Възложителя/ е бил да получи годен за ползване обект в определен срок, поради което размерът на уговорената неустойка следва да е съизмеряван със стойността на крайния продукт на договора за строителство, който Възложителят трябва да получи. Съдът е приел, че каква част от цената е договорено да бъде заплатена до този момент е ирелевантно било, тъй като обезпеченият с тази неустойка интерес на Възложителя не е да си върне заплатеното до момента - т.е. не е обезпечен негативния интерес на кредитора при разваляне на договора, а неговият позитивен интерес от изпълнението му – да получи обект с уговореното качество – въведен в експлоатация, съобразно нормативните изисквания. Уговорената в договора част от цената, която Възложителят е бил задължен да заплати в същия срок, е проява на свободата на договаряне на страните, и на едновременното сключване на предварителен договор за покупко-продажба на правото на собственост върху построения обект, като към момента на сключване на договора Инвеститорът е могъл да прецени своя интерес – дали ще бъде в състояние да изпълни задълженията си за строителство с така уговореното авансово плащане. Така уговореното заплащане на част от цената до момента на завършване на строителството в пълен обем, кореспондира според съда и на общата уредба на договора за изработка /разновидност на който е договорът за строителство/ - съгласно чл.258 и чл.259 от ЗЗД, изпълнителят има задължението да изработи поръчаното на свой риск и ако не е уговорено друго между страните – изцяло със свои средства. САС е посочил, че в случая страните са уговорили възложителят да заплати авансово част от цената на изработеното, което изцяло кореспондира на характера на договора, и е по-благоприятно за изпълнителя от предвиденото в закона.По отношение на уговорения размер на неустойката /0,1% от общата цена на договора за всеки ден забава, но не повече от 10% от общата цена на договора/, решаващият състав е приел, че не противоречи на добрите нрави, тъй като крайният размер на задължението за заплащането на неустойка е изцяло под контрола на изпълнителя, като е съразмерна на продължителността на забавата в изпълнението на задължението му. Същевременно нарастването й е ограничено до максимален размер от 10%, който се достига при 100 дни забава. Поради динамиката на пазара на недвижимите имоти, в рамките на срок, по-дълъг от 3 месеца /в случая – една година/, е напълно възможно да настъпи съществена промяна на пазарните цени на вещи от същия вид, надхвърляща 10% от цената, така че уговорената в договора цена да се окаже неизгодна за Възложителя, единствено поради настъпилата забава на Изпълнителя. Ето защо, според съда уговорената неустойка е била съобразена със съществуващия риск Възложителя да претърпи вреди от забавеното изпълнение, в резултат от промяна на пазарните условия. За неоснователно е било прието и оплакването за неправилно осъждане на касатора да заплати неустойка върху продажна цена с начислен ДДС. Счел е, че на осн. чл.20 от ЗЗД, съдът следва да тълкува общата воля на страните, вложена във формулирания в чл.8.1 от договора механизъм за определяне на размера на задължението за неустойка. Размерът й е бил зависим от две величини: като процентна величина, определена по размер според броя дни забава – по 0,1% за всеки просрочен ден, но не повече от 10% - в конкретния случай, тъй като забавата е установена в размер на 362 дни, то 362 х 0,1% = 36,2%, следователно в случая се е достигнал максималният уговорен в чл.8.1 размер от 10%, който не може да бъде надхвърлен; Базова стойност, към която се съотнася получената процентна величина – в случая за такава стойност страните са посочили „общата цена по договора“. САС е счел, че разпоредбата на чл.8.1 препраща към разпоредбите, определящи уговорената между страните продажна цена в раздел II от договора. В чл.2.1 е било уговорено, че „Цената на Обекта и Земята е в размер на общо 238 000 евро (без ДДС)“. Същевременно, в чл.2.7 страните са се споразумели, че всички данъци (включително ДДС), такси или други дължими по или във връзка с нотариалната сделка по сключването на окончателния договор са за сметка на купувача. САС е приел, че съгласно чл.67, ал.2 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена. Следователно, при сключване на договор за продажба на стоки и услуги, когато се касае за облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС, „договорената цена“ може да бъде определена по два начина. В единия случай в договора се посочва данъчната основа, като в този случай изрично следва да се посочи, че данъкът се дължи отделно. Когато не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, се приема, че той е включен в посочената в договора цена. В конкретния случай съдът е констатирал, че страните са избрали да уговорят помежду си цената на доставката, съобразно ЗДДС, като в чл.2.1 от договора се посочи данъчната основа, както и обстоятелството, че така посочената цена е без начислен ДДС. Заключил е, че „договорената цена“ между страните по сделката, съобразно уговореното в чл.2.1 и чл.2.7 от договора, тълкувани във връзка с приложимия са сделката ЗДДС, следва да се приеме сумата, формирана заедно с начисления ДДС, която получателят на доставката следва да заплати на доставчика – в случая това е сумата от 238 000 евро + начисления ДДС – т.е. сумата от 285 600 евро /с включен ДДС/, с левова равностойност от 558 585,04 лв. Между страните не се е спорило, че именно тази сума възложителят е заплатил като обща продажна цена по договора. САС е достигнал до извод, че изчислено по реда, определен в чл.8.1 от договора, във връзка с чл.2.1 и чл.2.7 от договора, тълкувани във връзка с разпоредбата на чл.67, ал.2 на ЗДДС, задължението за неустойка се изчислява в размер на 28 560 евро, с левова равностойност от 55 858,50 лв., която сума касаторът е осъден да заплати на ищеца. В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси: 1/ Договорената между страните продажна цена общо на обекта и земята, предмет на прехвърлителната сделка, уговорена без ДДС, следва ли при определяне размера на неустойката същият да се формира от сумата на договорената цена без ДДС и върху нея да се начисли ДДС?; 2/ Действителна ли е уговорената неустойка към момента на сключване на договора, поради противоречие с добрите нрави, ако е налице неустойка за забава за изпълнение на задълженията на страните, а именно: неустойката на изпълнителя се определя като процент върху цялата договорена продажна цена, а неустойката за забавено плащане от страна на възложителя се определя като процент само от забавеното плащане? Касаторът се позовава на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като счита че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Настоящият състав на ВКС намира следното по въведените правни въпроси: Първият въпрос не отговаря на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. За да определи конкретния размер на неустойката за забава въззивният съд е тълкувал на осн. чл.20 ЗЗД клаузата относно неустойката и връзката й с клаузата относно определената в договора продажна цена, за да установи съдържанието на волята на страните относно посочената от тях „обща цена по договора“. След като е приложил визираните в цитираната правна норма кретирии е направил извод, че при изрично обективиране в договора, вписаната продажна цена е без ДДС, за да се определи крайната дължима продажна цена, е необходимо начисляване на ДДС. Следователно САС не е начислявал ДДС върху неустойката, а е изложил съображения как се формира договорената от страните основа, върху те са предвидили да се начисли 10% - краен предел на размера на дължимата неустойка за забава. Правен въпрос относно приложението на чл.20 ЗЗД касаторът не поставя в изложението си. Втори въпрос също не притежава характеристиката на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд не е приел, че е налице нееквивалентност в уговорките за неустойка за забава дължими от всяка страна по договора. Следователно касаторът излага свое оплакване за неправилност на въззивното решение, което не може да са провери на този етап от развитие на касационното производство. Още повече, че аргументите на съда за обосноваване на извод за действителност на процесната неустоечна клауза не се заключават единствено до съпоставката върху каква основа се изчисляват дължимите от всяка страна неустойки за забава /само в който смисъл е зададен въпросът/, а са изведени от спецификата на конкретния договор – предварителен за покупко-продажба и за строителство; интересът, който се обезпечава с конкретната неустойка; задълженията, които е поела страната, в чиято полза е уговорена неустойката за забава и пр. Следователно са съобразени от САС и разясненията по т.3 от ТР №1/2009г. на ОСТК на ВКС относно проверка на присъщите на клаузата за неустойка функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Налага се извод за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение. В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на 5000 лв., предвид договореното възнаграждение според обема на дължимото от процесуалния представител правно съдействие за настоящата инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд