Определение № 50001 от 23.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1704/2022 г.

С решение № 260 000 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 114/2021 г. на Добричкия окръжен съд е отменено решение № 260 263 от 19.11.2020 г. по гр. д. № 5284/2018 г. на Добричкия районен съд в частта, с която е признато за установено в отношенията между Л. Н. П. и Г. М. П., че Л. П. е изключителен собственик на следните имоти:

1. Поземлен имот - дворно място с площ от 234 кв. м, находящо се в [населено място], [община], [улица], представляващо по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени през 2003 г., имот с идентификатор № *, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За търговски обект, комплекс, ведно с построената в него масивна едноетажна търговска сграда със застроена площ от 170 кв. м, обособена в два търговски обекта: а/комбиниран магазин с две складови помещения и б/клуб с изба, и обозначена по кадастралната карта и кадастрални регистри като сграда с идентификатор № * със застроена площ от 27 кв. м, и сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 137 кв. м.;

2. Ателие № 1, находящо се в [населено място], район "О.", [улица], ет.2, със застроена площ 33.03 кв. м, състоящо се от коридор, трапезария-дневна с кухненски бокс, баня-тоалет, балкон, ведно с принадлежащата му изба № 3 с площ от 2, 17 кв. м и съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място, върху което е учредено правото на строеж.

В тези части е постановено друго по съществото на спора, с което са отхвърлени предявените от Л. Н. П. против Г. М. П. искове с правно основание чл. 23, ал. 1 от СК за признаване за установено в отношенията между страните, че Л. П. е изключителен собственик на посочените имоти, придобити през време на брака на страните.

Допусната е съдебна делба между Л. П. и Г. П. на тези имоти при равни права за страните - по 1/2 ид. част.

В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба, подадена от Л. Н. П. чрез нейния пълномощник адв. М. П.. В касационната жалба са наведени подробни доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че средствата за закупуване на двата имота са нейни лични, дарени от родителите й. Сочи, че въззивният съд не е обсъдил тези доказателства в тяхната взаимна връзка, поради което е до необосновани изводи относно произхода на средствата за придобиването им.

В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните въпроси, за които жалбоподателката твърди, че са обусловили изхода на спора и са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС: 1. Плащането на цената на закупен на името на единия съпруг имот по време на брака в брой изключва ли наличието на трансформация на лично имущество на този съпруг. Плащането на цената за придобиване на недвижим имот от единия от съпрузите по време на брака със средства от паричен влог на единия съпруг представлява ли преобразуване на лично имущество, когато с паричен влог на единия съпруг, формиран по време на брака, се придобиват тези права. 2. Допустимо ли е установяване на трансформация на лично имущество на основание чл.23, ал.1 СК в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака чрез договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи. 3. Дали дарението от родителите на единия съпруг е само за него, а не за двамата съпрузи или семейството. 4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички релевантни по делото факти и доказателства и съставлява ли необсъждането им, както и обсъждането на обстоятелства, които не са включени в предмета на доказване, съществено процесуално нарушение по отношение на прилагане на частична трансформация на лични средства и разпределение на квотите при допускане на делбата. 5. Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно и ясно да изложи в мотивите си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, и следва ли, ако не приема част от тях, да изложи мотиви защо не ги приема. 6. Налице ли е очевидна неправилност на обжалваното решение поради необоснованост на извода относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата - противоречие в тълкуването на първоинстанционния и въззивния съд на приетите по делото писмени доказателства по отношение на личния принос на ищцата за придобиване на спорните имоти. 7. Налице ли е допускане от въззивния съд на /нарушение/ на основополагащи за производството правила, извън формирането на вътрешно убеждение, гарантиращо обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина при зачитане равенството на страните при решаване на правния спор.

В отговор на касационната жалба, ответникът по касация Г. М. П. изразява чрез своя пълномощник адв. Д. Ч. становище, че не са налице сочените от жалбоподателката основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски за производството пред ВКС.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивният съд е приел, че жалбоподателката в настоящото производство е предявила против Г. М. П. като главни два обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл. 23, ал.1 СК за установяване, че в следствие пълна трансформация на лично имущество е индивидуален собственик на следните недвижими имоти, придобити от страните през време на брака им: 1. Поземлен имот - дворно място с площ от 234 кв. м, находящо се в [населено място], [община], [улица], представляващо по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени през 2003 г., имот с идентификатор № *, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За търговски обект, комплекс, ведно с построената в него масивна едноетажна търговска сграда със застроена площ от 170 кв. м, обособена в два търговски обекта: а/комбиниран магазин с две складови помещения и б/клуб с изба, и обозначена по кадастралната карта и кадастрални регистри като сграда с идентификатор № * със застроена площ от 27 кв. м, и сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 137 кв. м.; 2. Ателие № 1, находящо се в [населено място], район "О.", [улица], ет.2, със застроена площ 33.03 кв. м, състоящо се от коридор, трапезария-дневна с кухненски бокс, баня-тоалет, балкон, ведно с принадлежащата му изба № 3 с площ от 2, 17 кв. м и съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място, върху което е учредено правото на строеж.

При условията на евентуалност е предявила иск за делба на посочените имоти.

Установено е по делото, че с договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 3, т.ІІІ, дело № 356 от 09.11.2010 г., ищцата Л. П. е закупила от РПК “Черно море“ поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място], ведно с масивна едноетажна търговска сграда, заснета като сграда с идентификатор * и сграда с идентификатор *** по кадастралната карта, за сумата от 40 000 лв. В нотариалния акт е отразено, че 8 000 лв. от цената са заплатени на продавача в брой, а останалите 32 000 лв. - по банков път към момента на сключване на договора.

Твърдението на ищцата е било, че продажната цена от 40 000 лв. е заплатена от нея изцяло с лични средства, дарени й от нейните родители. Средства й били подарени от родителите след продажба на няколко техни имота: имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място], ведно с изградената в него сграда, продаден за сума от 100 000 евро, и нива с площ 6 дка - имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място], продаден за сума от 33 000 евро. След тези продажби бащата на ищцата й дарил голяма част от придобитите парични средства, част от които в размер на 32 250 лв. тя внесла по своя сметка в "Юробанк и еф джи България"-клон [населено място]. В подкрепа на твърдението си е представила разписка от 01.11.2010 г., в която е отразено, че на посочената дата е получила от Н. К. от [населено място] сумата от 40 000 лв. от продажбата на имот в селото.

Въззивният съд е приел за установено от представените по делото писмени доказателства, че на 15.06.2006 г. родителите на ищцата продали на „ Стройинвест 2005 г.“ ЕООД- гр. Варна една нива от 6.00 дка в землището на [населено място], представляваща имот *, за сумата от 33 000 евро, а на 25.08.2008 г. продали на „Джей 44 СИ“ ЕООД – гр. Варна, представлявано от управителя Ж. К. М., поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място], ведно с построената върху него жилищна сграда, за сума от 100 000 евро, но е намерил, че тези обстоятелства не са достатъчни за доказване на исковата претенция.

По делото е било прието заключение на съдебно-икономическа експертиза, изготвено от в.л. Е. Й., видно от което, сумата 32 000 лв. е платена по сметка на продавача РПК “Черно море“ чрез банков превод от сметката на Л. П. в "Юробанк България" АД, извършен на 02.11.2010 г. Вещото лице е установило, че към датата на превода наличната сума по сметката на ищцата е формирана от сума от 5 013, 19 лв. и сума от 27 335, 16 лв. /общо 32 348, 35 лв/. Първото значимо захранване на банкова сметка на ищцата в посочената банка е на 16.02.2009 г. с касова вноска от 50 000 лв., която дата не кореспондира пряко с датите на извършените от родителите й разпоредителни сделки съответно на 15.06.2006 г. и 25.08.2008 г. На същата дата - 16.02.2009 г., Л. П. е изтеглила сумата 25 000 лв. от внесените 50 000 лв., а остатъка от 25 000 лв. е превела на 16.05.2009 г. по друга своя сметка в същата банка. Заедно с натрупани лихви сумата, вече в размер на 27 335,16 лв., е прехвърлена на 01.11.2010 г. отново по друга нейна банкова сметка. На 23.09.2010 г. е открита от Л. П. банкова сметка, захранена чрез касова вноска от 5 000 лв, сумата по която, заедно с начислените лихви /5 013, 19 лв. / е преведена на 01.11.2010 г. по сметката на П., по която на същата дата е преведена и сумата от 27 335.16 лв. С тези парични средства е извършено плащането на част от продажната цена на имота в [населено място] в размер на 32 000 лв. Вещото лице по СИЕ е констатирало, че не са извършвани директни банкови преводи на суми от родителите на ищцата по нейни банкови сметки. Според въззивния съд представената по делото разписка от 01.11.2010 г., в която е посочено, че на 01.11.2010 г. ищцата е получила от своя баща сумата от 40 000 лв. от продажбата на имот в селото, не доказва, че тази сума е вложена именно за покупката на имота в [населено място], тъй като част от цената в размер на сумата 32 000 лв. е преведена от банкова сметка на ищцата, получена от други нейни сметки, открити още на 16.02.2009 г., 16.05.2009 г. и 23.09.2010 г., т. е. преди получаване на сумата от 40 000 лв. по разписката, което сочи на извод, че продажната цена е платена с парични средства, различни от фигуриращите в разписката от 01.11.2010 г. Съдът е посочил, че дори част от сумата от 40 000 лв. да е послужила за извършеното плащане в брой в деня на сделката 09.11.2010 г. на остатъка от 8 000 лв., то и този факт не удостоверява категорично личен характер на вложените парични средства, тъй като в разписката не е посочено изрично на какво основание /дарение, заем/ и с какво предназначение се дава на ищцата сумата от 40 000 лв. и от съдържанието й не може да се извлече извод, че се касае за подаряване на сума лично на ищцата, а не на семейството в лицето на двамата съпрузи. Съдът е посочил, че разписката е оспорен от ответника частен свидетелстващ документ, удостоверяващ изгоден за ищцата факт, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, т. е. не е годно доказателство за посочения в нея факт - предаване на сума от 40 000 лв. от бащата Н. К. на ищцата. Обсъдил е и събраните по делото гласни доказателства и е приел, че те са твърде общи, неконкретни и не могат да послужат за категорични и обосновани изводи, че продажната цена за имота в [населено място] в размер на 40 000 лв. платена с парични средства, подарени на ищцата от нейните родители.

От правна страна съдът е приел, че фактът, че част от продажната цена в размер на 32 000 лв. е изплатена от банкова сметка на ищцата, не е достатъчен да бъде направен извод за извънсемеен произход на тези парични средства, респ. за личен характер на средствата. След анализ на правната уредба на имуществените отношения между съпрузите, съдържаща се в СК от 1968, СК от 1985 и СК от 2009 г., е приел, че при действащата уредба паричните влогове се отнасят към личното имущество на всеки от съпрузите, но не представляват лична собственост вещните права, придобити със средства от паричен влог/банкова сметка на единия съпруг, набрани по време на брака, и че не настъпва преобразуване на лично имущество, когато с паричен влог на единия съпруг, формиран по време на брака, се придобиват вещни права. В този случай отново намира приложение презумпцията за съвместен принос по чл. 21, ал. 3 от СК. Посочил е, че съпругът, който твърди, че е осъществена трансформация на лично имущество при придобиване на вещно право, заплатено с негов влог, трябва да установи или че влогът е негово лично имущество по чл. 22 от СК, или че средствата по влога имат друг извънсемеен произход и презумпцията за съвместен принос е опровергана. Приел е, че в случая ищцата, чиято е доказателствената тежест, не е оборила презумпцията за съвместен принос при набиране на паричните средства по нейната банкова сметка. Такова оборване с обсъдените по-горе доказателства не е осъществено, поради което е направен извод, че имотът в [населено място] не е изключителна собственост на Л. П., а представлява бивша бездялова СИО, прекратена с прекратяване на брака между страните с развод и трансформирана в обикновена дялова съсобственост.

В обобщение въззивният съд е заключил, че ищцата не е доказала влагането на изцяло лични средства за придобиване на имота в [населено място], поради което претенцията за установяване, че в следствие пълна трансформация на лично имущество е индивидуален собственик на този имот, е неоснователна.

С оглед този резултат по главния иск по чл. 23, ал.1 ЗС, съдът е пристъпил към разглеждане на заямения при условията на евентуалност иск за делба на имота в [населено място]. Приел е, че имотът представлява бивша бездялова СИО, прекратена с прекратяване на брака между страните с развод. Той е съсобствен между бившите съпрузи при равни права, съгласно разпоредбата на чл. 28 от СК. Затова е допуснал делба между тях при права по 1/2 ид. част за всеки от тях.

По отношение на втория имот- Ателие № 1, находящо се в [населено място], със застроена площ от 33.03 кв. м, ведно с принадлежащата му изба № 3 с площ от 2, 17 кв. м и съответните идеални части от общите части на сградата и и от дворното място, върху което е учредено правото на строеж, и по евентуалния иск за делба на този имот въззивният съд е приел следното:

Имотът е придобит възмездно от страните по време на брака им по силата на сключен на 05.02.2009 г. договор с "Булхоум" ООД-гр. Варна договор за продажба на право на строеж и идеална част от УПИ, с който дружеството продава на двамата съпрузи правото на строеж за построяването на процесното ателие върху дворно място, цялото с площ 423, 50 кв. м, представляващо УПИ *-*,*,*,* по плана на * подрайон на [населено място], в изграждаща се съгласно ПУП и одобрен инвестиционен проект жилищна сграда, изградена до степен на завършеност - незавършен груб строеж, за сумата 23 194 евро без ДДС, от които 14 162 евро цена на правото на строеж, 7 983 евро -стойност на изпълнени СМР за имота в етап на незавършено строителство - до груб строеж и 1 049 евро - цена на продадената ид. част от УПИ, които суми са изплатени от купувачите на продавача при подписване на договора за продажба.

В подкрепа на твърдението си, че този имот е придобит с изцяло нейни лични средства, дарени от нейния баща след продажбата на имота с идентификатор ***, ищцата е представила договор за дарение от 01.12.2008 г., с който бащата Н. К. й дарил сумата 45 000 лв. за закупуване и построяване на жилище в [населено място]. Това доказателство е обсъдено от въззивния съд, който е приел, че договорът автентичен - според приетото по делото заключение на съдебно-графологичната експертиза, подписите на дарител и надарен са положени от посочените в него лица. Приел е, че документът се ползва с формална доказателствена сила само относно факта на писмените изявления и тяхното авторство, но не се ползва с материална доказателствена сила относно датата и мястото на съставянето му, поради което датата на сключване на договора е непротивопоставима на третото на правоотношението по него лице-ответника по делото Г. П. и не го обвързва. Посочил е, че дори и датата да е достоверна, и действително на 01.12.2008 г. ищцата да е получила от баща си като дарение посочената сума за закупуване на имота в [населено място], липсват доказателства тази сума да е била вложена за придобиване на правото на строеж за построяване на ателието.

Назначената по делото съдебно- икономическа експертиза е установила, че продажната цена на имота е изплатена от банкова сметка на Г. П. в „Юробанк България“ АД. Вещото лице е проследило движението по сметките на съпруга и е установило, че на 23.09.2008 г. майката на ищцата - И. К., е превела по сметка на Г. П. сумата от 43 494 евро с основание "превод". Тази сума е прехвърлена от ответника последователно в други негови сметки: на 05.11.2008 г. 31 000 евро са прехвърлени по негова сметка в евро. От тях на 19.01.2009 г. е прехвърлил 22 470 евро по негова сметка в лева с левова равностойност 43 827, 74 лв. На 19.01.2009 г. Г. П. е превел по сметка на продавача „Булхоум" ООД сума в размер на 43 801, 59 лв. с основание на превода "капаро по договор от 19.01.2009 г. - покупка на ателие № 1". Въз основа на тези доказателства въззивният съд е приел, че сумата от 43 801, 59 лв., заплатена за придобиване на имота в [населено място], произхожда от майката на ищцата И. К., но не се установява тази сума да е дарена лично на ищцата. Според въззивния съд фактът, че сумата не е преведена от И. К. по сметка на нейната дъщеря, а по сметка на ответника Г. П., дава основание да се направи извод, че е извършено дарение в полза на семейството, а не лично на съпругата. В подкрепа на този извод въззивният съд е ценил и показанията на свидетелите Я. Ч., леля на ищцата и сестра на нейната майка, и С. К., брат на ищцата, които са заявили пред съда, че намерението на родителите на ищцата било да осигурят жилище на своя внук - сина на страните.

С тези съображения въззивният съд е мотивирал извода си за неоснователност на иска по чл. 23, ал. 1 от СК за установяване индивидуална собственост на ищцата Л. П. по отношение на имота в [населено място].

С оглед отхвърляне на главния иск съдът е разглеждал евентуалния иск за делба на описания имот. Приел е, че имотът представлява бивша бездялова СИО, прекратена с прекратяване на брака между страните с развод и трансформирана в обикновена дялова съсобственост между бившите съпрузи при равни права и следва да бъде допуснат до делба между тях при права по 1/2 ид. част.

При тези мотиви на въззивното решение настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

Първият въпрос - дали плащането на цената на закупен на името на единия съпруг имот по време на брака в брой изключва наличието на трансформация на лично имущество на този съпруг, и дали плащането на цената за придобиване на недвижим имот от единия от съпрузите по време на брака със средства от паричен влог на единия съпруг представлява преобразуване на лично имущество, когато с паричен влог на единия съпруг, формиран по време на брака, се придобиват тези права, не осъществява общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване. Въпросът е неясно формулиран, а от съдържанието на касационната жалба и на изложението към нея по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК не се извежда значението за изхода на спора, което му придава жалбоподателката. Въззивният съд не е приел, че плащането на цената на закупен на името на единия от съпрузите имот в брой или със средства от негов паричен влог, формиран по време на брака, изключва трансформацията на лично имущество на този съпруг. В съответствие с разясненията, дадени в ППВС № 5/1972 г. на ВКС и формираната казуална практика на ВКС, в това число и решение № 4 от 02.02.2022 г. по гр.д. № 2452/2021 г. на І г.о., на което се позовава жалбоподателката, въззивният съд е изследвал произхода на вложените за придобиването на имота в [населено място] средства /това е имотът, закупен на името на жалбоподателката, част от цената на който е заплатен със средства от нейна банкова сметка, а друга част - в брой/. След като е проследил движението на средства по сметките на ищцата, съпоставил датите на внасяне и прехвърляне на парични суми от една сметка на ищцата в друга нейна сметка с датата, посочена в представената по делото разписка, съдът е достигнал до извод, че сумата 32 000 лв., е набрана по сметката на ищцата преди датата, на която твърди да е получила като дарение от своя баща 40 000 лв., т.е. няма как плащането на цената да е извършено със средства, дарени от родителите й. Поради това по този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване.

Въззивният съд не е приел, че е недопустимо да се установява трансформация на лично имущество на основание чл.23, ал.1 СК в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака чрез договор за покупко - продажба на името на двамата съпрузи. За да намери за неоснователен предявеният от Л. П. иск по чл. 23, ал.1 СК по отношение на имота в [населено място] /това е имотът, придобит възмездно на името на двамата съпрузи/ съдът е приел, че имотът е придобит със средства, дадени от майката на ищцата като дарение за семейството, а не лично на нейната дъщеря. Несъгласието на жалбоподателката с така направения извод не може да обуслови допускане на касационно обжалване.

Третият въпрос - дали дарението от родителите на единия съпруг е само за него, а не за двамата съпрузи или семейството, е фактически, а не правен. В своята практика ВКС приема, че не съществува законова презумпция, че дареното от родителите на единия съпруг е само за него, а не за семейството, поради което обстоятелството, на кого е дарена парична сума или имот, подлежи на доказване на общо основание от страната, която твърди, че дарението е направено в нейна полза. При решаване на въпроса на кого е дарена определена парична сума следва да бъде отчетено между кои лица е бил сключен договорът за дарение. Ако е сключен между единия съпруг и неговите родители, тоест изразено е съгласие само този съпруг да бъде надарен, респ. само той е изразил воля да приеме дарението, не може да се приеме, че по силата на този договор права върху подареното придобива и другия съпруг, който не е страна по договора за дарение. Ако договорът за дарение е сключен с двамата съпрузи, дарената сума е съпружеска имуществена общност и не може да е основание за приемане на трансформация на лични средства при придобиването на семейното жилище.

В съответствие с тази практика въззивният съд е приел, че имотът в [населено място] е придобит от съпрузите със средства, дадени от майката на ищцата като дарение за семейство, като е взел предвид, че сумата от 43 494 евро е преведена от И. К. по банковата сметка на ответника Г. П., а не по сметка на нейната дъщеря Л. П., а целта на дарението е била за се осигури жилище за сина на страните, т.е. съдът е съобразил както лицата, между които е сключен договорът за дарение, така и целта на дарението.

Соченото от жалбоподателката решение № 8 от 15.02.2019 г. по гр.д. № 1314/2018 г. на ІІ г.о. няма отношение към този въпрос. То касае възможността в производството по иск за собственост между съпрузи на основание трансформация на лични средства да се установява със свидетелски показания заплащане на цена, различна от посочената в нотариалния акт, както и произхода на вложените за придобиването средства. Поради това по този въпрос също не следва да се допуска касационно обжалване.

Не се установява противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по процесуалноправните въпроси / №№ 4 и 5/ относно задължението на въззивния съд да обсъди всички релевантни по делото факти, доказателства и доводи на страните, както и конкретно и ясно да изложи в мотивите си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, и следва ли, ако не приема част от тях, да изложи мотиви защо не ги приема. Въззивният съд е обсъдил подробно всички относими към спора доказателства и установените с тях факти, посочил е кои факти приема за установени и въз основа на кои доказателства, разгледал е всички релевантни доводи и възражения на страните, като е изложил собствени мотиви към решението си. Фактическите изводи са конкретно, ясно и точно изведени, като съдът посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка..

Въззивното решение не е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. При мотивиране на това основание жалбоподателката сочи практика на ВКС по въпроса кога е налице очевидна неправилност като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване - порок на въззивния акт, пряко установим от неговото съдържание, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните.

В случая не се констатира твърдяната очевидна неправилност, тъй като не се установява законът да е приложен в неговия обратен смисъл, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, нито се констатира явна необоснованост на решаващите изводи по предмета на спора вследствие допуснати нарушения на основни съдопроизводствени правила или на правилата на формалната логика.

По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.

С оглед този изход на делото жалбоподателката Л. Н. П. следва да бъде осъдена да заплати на Г. М. П. направените от него разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба в размер на 1234.75 евро/ равностойност на 2 415 лв./

Водим от гореизложеното съдът