Определение № 60387 от 22.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 2320/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от ЗАД”ДаллБОгг: Живот и Здраве”АД против решение № 1332/24.06.2020г. по в.гр.д. № 5004/2019г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № /19.12.2018 г. по гр.д. № 13046/2017 г. на СГС, І-13 състав за осъждане на касатора да заплати на основание чл. 432, ал.1 от КЗ на М. А. М. сумата от 120000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на С. М. А. при ПТП на 28.11.2016 г., ведно със законната лихва от 1.06.2017 г. до окончателното издължаване. Постъпила е и касационна жалба от М. А. М. срещу същото въззивно решение в частта, с която е потвърдено решението на СГС за отхвърляне на иска срещу ЗАД”ДаллБОгг: Живот и Здраве”АД за разликата над 120 000лв. до 200 000лв. Касаторите поддържат, че въззивното решение в обжалваните от тях части е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1. и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Взаимно си оспорват касационните жалби и претендират разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно, че на 19.10.2016г. при настъпил пътен инцидент е загинала дъщерята на ищеца, както и неговия баща, като произшествието е предизвикано от виновното и противоправното поведение на водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника-застраховател. Спорни са били въпросите налице ли е принос на загиналата в настъпването на вредоносния резултат и какъв е конкретният размер на обезщетяването за търпените от ищеца неимуществени вреди. САС е приел, че пострадалата не е способствала с поведението си за настъпването на вредните последици. В тази връзка са били обсъдени събраните по делото доказателства, които са обусловили извод за липса на категоричност кои от травмите пътничката е получила вътре в купето и кои след изпадането й на терен. Въззивната инстанция е отчела, че във всички експертизи вещите лица са дали предположения, че е напълно възможно уврежданията да са били получени и при поставен колан, както и поради притискане на тялото между твърди предмети: купето на автомобила е тежко деформирано (вкл. в зоната на дясната част с хлътване навътре, което може да е предизвикало удара в главата на пострадалата); сумарната скорост (120 км/ч + 53 км/ч), надвишава тази, при която според експертното становище коланите имат ефективно действие (до 60 км/ч при челен удар). Що се касае до размера на дължимото обезщетение, САС е обсъдил, че инцидентът е настъпил към края на 2016 г. и сумата от 120 000 лв. е равностойна на 285 минимални работни заплати, или възнаграждението за 23 години (т.е. налице е съизмеримост с броя на годините прекарани заедно на баща и дъщеря). Отчел е спецификата, че се касае до загуба на дете, в много млада негова възраст. Събраните доказателства установявали, че бащата е бил силно травмиран, преживял е силен шок и голяма мъка, изоставил е стария си начин на живот и се е върнал в България, спазвал е стриктно ритуалите за починалите, плачел и скърбял за загубата на дъщеря си. Съдът е отхвърлил оплакванията на застрахователя, че отношенията между родител и дете не са били достатъчно интензивни. Фактът, че загиналата и ищецът не са живели в едно домакинство трайно, а детето е било отглеждано от баба си и дядо си, е бил отчетен от съда при определяне на размера на обезщетението, което в противен случай би бил по-завишен. Изрично въззивната инстанция е посочила, че това обстоятелство не е изпразнило от съдържание връзката между бащата и дъщерята – напротив, събраните доказателства са били за регулярни контакти между тях, макар и не с висока честота, бащата се е връщал от Испания, детето го е посещавало. Във времето, в което не са съжителствали в едно домакинство родителските грижи не са били преустановявани и ищецът е подсигурявал достатъчна издръжка за дъщеря си, като според показанията тя е била задоволена в своите материални потребности. Преценено е било, че за кратък период от живота си, загиналата е имала свое неформално семейство (без данни за сключен брак), но според показанията то не е просъществувало, от него няма родени деца. Пред САС е било прието заключение на СПЕ, която е установило, че ищецът е преживял тежка психотравма, с последваща невротично-депресивна симптоматика, характеризирана като адаптационно разстройство. САС е отчел тези последици, но изрично е посочил, че това не е основание за завишаване на обезщетението, тъй като се установява, че лицето се е възстановило по отношение на обичайното си лично и професионално функциониране, няма трайни личностови промени, депресивната симптоматика е напълно компенсирана, независимо, че психологическата травма вследствие на инцидента е с траен и необратим характер. Не на последно място въззивната инстанция е приела, че следва да се държи сметка и за факта, че ищецът е търпял всички установени негативни емоции и емоционални травми не само поради загубата на дъщеря си, но и тъй като в процесния инцидент е загинал и неговия баща. По касационната жалба на ЗАД”ДаллБОгг: Живот и Здраве”АД: В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ Следва ли при определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на близък съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на дадена личност като размера на неговите доходи приживе, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос в резултат на смъртта му при ПТП?; 2/ Следва ли с оглед обществения интерес и общата генерална превенция да се отчита съпричиняването на вредите от страна на загиналия при определяне на справедливия размер на обезщетението от въззивната инстанция, когато такова възражение е изрично направено в отговора на исковата молба, събрани са доказателства във връзка с това, в резултат на което е безспорно доказано по делото грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата – непоставяне на обезопасителен колан от страна на пострадалия, което нарушение пряко и непосредствено е довело до смъртта му? По правните въпрос касаторът се е позовал на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Въвежда се и хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС взе предвид, че по отношение критериите, които следва да се съобразяват от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане е налице задължителна съдебна практика, обективирана в ППВС №4/68г., ППВС № 2 от 1984г., ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г. В тях е прието, че понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. Посочено е, че, за да се определи размерът на обезщетението, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените неимуществени вреди в резултат от деликта, който е причинил смърт, е необходимо да се отчете: възрастта на пострадалия, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значения са и редица други обстоятелства, включително социално-икономическите условия в страната към момента на деликта, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди. В разглеждания случай САС в съответствие с така посочената задължителна практика е направил своята преценка за проявлението на различните релевантни обстоятелства, като отчитането им не е формално, а поотделно е разгледал всяко едно от тях и е съобразил комплексното им отражение върху физическото и психическото здраве, емоционален и социален живот на касатора като баща на починалото лице. Решаващият състав е изследвал релевантни за спора доказателства относно създадените приживе взаимоотношения. В икономически аспект е преценил, че предвид родствената връзка баща – дъщеря и възрастта на двамата, установяването на ищеца извън България, по-скоро той е издържал и материално осигурявал починалата, а не обратно. Поради което въпросът на касатора е в пълно несъответствие с възприетата фактическа обстановка, поради което и не се явава обуславящ решаващите правни изводи на съда, а оттук и не изпълнява изискването към общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Вторият правен въпрос също не отговаря на изискването на чл.280, ал.1 ГПК към общото основание за допускане на касационно обжалване. Конкретното поведение на пострадалия е факт, който следва да се изследва с оглед установения по делото механизъм на извършване на ПТП и действията/ бездействията на починалия. Следователно предполага преценка на доказателства и има отношение към проверката по същество на касационната жалба по касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. Съответно приносът на всеки един участник в ПТП също следва да се обсъди в своята конкретика и отношение към вредоносния резултат. Начинът на формулиране на въпроса въвежда като условие, че грубото нарушаване на правилата на движение от страна на пострадалата било доказано безспорно чрез провеждане на главното доказване, което виждане на касатора също е в пълно противоречие на извода на САС. Дали застрахователят е доказал възражението си за съпричиняване е въпрос на обсъждане на доказателства и преценка на обосноваността на заключенията на въззивния съд, т.е касае произнасянето по същество на касационната жалба. По касационната жалба на М. М.: В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани множество правни въпроси, обединени в групи 1, 2, и 4, които в своята цялост, независимо от нюансирането на формулировката им, насочват към обуславящия изхода на спора въпрос относно критериите, от които решаващият съд следва да се води при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, за да се яви то справедливо съгласно чл.52 ЗЗД и как те следва да се обсъдят от него. Допълнително соченото основание за достъп до касация е това по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение със задължителна практика на ВКС и ВС- ППВС №4/68г., и практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК: Решение № 151/12.117.2013г. по т.д. № 486/2012г. на ВКС, II т.о., Решение № 104/25.07.2014 по т.д. № 2998/2013г. на ВКС, I т.о., Решение № 28/09.04.2015г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, II т.о., Решение № 124/11.11.2010г. по т.д. № 708/2009г. на ВКС, II т.о., Решение № 88/17.06.2014г. по т.д. № 2974/2013г. на ВКС, II т.о., Решение № 83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о., Решение № 1/26.03.2012 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о. и мн. други. По отношение на въпроса дали размерът на работната заплата представлява критерий, имащ значение за оределяне на обезщетението, предвид покритието на тази застраховка извън пределите на страната се въвежда и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Сочи се и наличието на хипотеза на „очевидна неправилност” по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че не е осъществено допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставените правни въпроси. Препращайки към изложените вече мотиви относно задължителната за съдилищата практика и практиката на ВКС, обективирана в решения по чл.290 ГПК относно понятието „справедливост” по чл.52 ЗЗД и обвързаността му от преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, настоящият състав на ВКС отчита, че основното оплакване на касатора е за занижен размер на присъденото обезщетение при съпоставка с определени обезщетения при аналогични казуси по други дела. Решаващият състав на въззивния съд е изследвал релевантни за спора доказателства относно създадените приживе взаимоотношения в семейството на пострадалата – съдържание и интензитет на връзката баща-дъщеря, изрично се е спрял на възрастта на починалата и родителя й, съпоставил е живота на последния преди и след трагедията, подробно е изложил мотиви за състоянието му след загубата на детето му. Изследвал е, на база събраните специални знания, какво проявление в психо-емоционален план е имало това събитие и как ищецът е показал вътрешен ресурс за справяне с него. Несъгласието на касатора с фактическите изводи въз основа на така обсъдените доказателства представлява оплакване за необоснованост на въззивното решение и същото не може да бъде проверявано от настоящата инстанция в производството по чл.288 ГПК. Съобразена е била и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Именно икономическата конюнктура е в основата на нарастване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Необходимо е да се посочи, че в цитираната в изложението съдебната практика: Решение № 28/09.04.2015г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, II т.о., Решение № 83/06.07. 2009 г. по т. д. № 795/2008 г., II т. о. и др., е застъпено разбиране, че установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение, а следва да бъдат съобразени като израз на икономическите условия към релевантния момент – моментът на настъпване на увреждането, т.е. те са ориентир при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претендирано по пряк иск на увредения спрямо застрахователя. В нито едно от посочените от касаторите за съпоставка с обжалваното въззивно решение: Решение № 104/25.07.2014г. по т.д. № 2998/2013г. на ВКС, I т.о., Решение № 78/07.05.2013г.по т.д. № 490/2012г. на ВКС, II т.о. и Решение № 215/03.02.2017г. по т.д. № 2908/2015г. на ВКС, I т.о. /постановените от други съдилища решения не съставляват относима към основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК съдебна практика/ касационните състави не са посочили, че социално-икономическите условия към момента на увреждането имат самостоятелно значение на критерий, при това основен за определяне на конкретните обезщетения. Дадените разрешения по приложението на чл.52 ЗЗД в тях се основават на констатираните конкретни и специфични за казуса обстоятелства, които не са аналогични с процесния случай. Налагат се следните примери: В Решение №66/29.05.2017г. по т.д. № 1464/2016г. на ВКС, II т.о. акцентът е върху изключителните трудности, с които се сблъсква ищцата след едновременната загуба на останалите най-близки членове на семейството й – съпруг и дъщеря, с които е живяла съвместно, ежедневно е имала топли, близки и всеотдайни отношения с починалите. По т.д. № 490/2012г. на ВКС, II т.о. претенцията е от двама родители загубили единственото си непълнолетно дете. В казуалната част на решение № 215/03.02.2017г. по т.д. № 2908/2015г. на ВКС, I т.о. е прието, че формираната от решения на ВКС съдебна практика за обезщетяване вреди от смъртта на родственици по права линия, настъпили през определена година, варира в посочения диапазон, но подобен формален критерий не би могъл да бъде съобразим, аналогично на недопустимо формално съобразяване на действащите към същия момент лимити на застрахователна отговорност, съгласно пар.27 от ПЗР на КЗ /отм./. Всеки конкретен случай е зависим от обхвата на твърдяните и доказани вреди, не само по вид, но и по съдържание, и обусловен от личността на пострадалия, претендиращ обезщетението, от собствената му устойчивост, адаптивност към вредата и възможност за преодоляване. Като в конкретния случай съдът е приел, че не се касае за установени единствено общ бит и добри, подразбиращи се от нормална семейна връзка, отношения, а за взаимна отдаденост между родители и деца /починалите са били на възраст между 17 и 19 години, трима от които абитуриенти/, оценено е било съдържанието на взаимоотношенията, тяхната пълноценност, моралната удовлетвореност и гордост на родителите и напълно оправданите им очаквания за обещаващо бъдеще на децата им, което с удовлетворение и радост да споделят. Отчетен е бил и общоизвестният факт за публично оповестяване на трагедията, с широко разгласяване и коментар в медиите, което несъмнено е съставлявало допълнително травмиращо обстоятелство за ищците. Следователно по отношение на поставените правни въпроси не е осъществено допълнителното условие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за достъп до касация. Наличието на създадена съдебна практика, която не е противоречива и същата не подлежи на преодоляване като неправилна или подлежаща на осъвременяване с оглед промяна в законодателството или обществените условия, изключва наличието на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По отношение и на двете касационни жалби не е налице сочената предпоставка „очевидна неправилност” за допускане на касационен контрол по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. В настоящия случай се правят оплаквания от застрахователя за неотчитане на всички релевантни факти относно съществуващо значително съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, респ. от ищеца за очевидна необоснованост на крайния извод относно размера на присъденото обезщетение и необсъждане на доказателствата в пълнота, при съвкупна и логическа последователност. И двете хипотези не могат да се отнесат към категорията на посочените по-горе особено тежки пороци, които могат да се констатират без навлизане в проверка по същество на обжалвания акт. От външна страна въззивното решение съдържа логически последователни и обосновани с конкретни доказателства заключения относно установените от съда релевантни за спора факти, които са подведени към приложимите правни норми. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. В полза на всяка страна следва да се присъдят разноски, съразмерни на интереса, по който са се защитавали срещу насрещната касационна жалба. В полза на ЗАД”ДаллБОгг: Живот и Здраве”АД се дължи сумата от 100лв., на осн. чл. 78, ал.8 ГПК, а в полза на М. А. М. – 3000лв., на осн. чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд