Определение № 1880 от 24.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 916/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Н. Л. от [населено място] бряг - чрез адв. И. К., против решение № 22 от 03.02.2026 г., постановено по в. т. д. № 288/2025 г. на Апелативен съд - Велико Търново. С посоченото решение, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 86 от 29.09.2025 г. по т. д. № 181/2024 г. на Окръжен съд - Ловеч, е отхвърлен предявеният от Т. Н. Л. срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 50 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП на 03.04.2024 г., причинено по вина на водач на лек автомобил със застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, и е осъден Т. Л. да заплати на застрахователното дружество - ответник разноски и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и за въззивното производство. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението и уважаване на предявения осъдителен иск или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за всички съдебни инстанции в полза на процесуалния представител на касатора адв. И. К.. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че въззивното решение е неправилно и постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС, а разглеждането на касационната жалба ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Формулирани са въпроси, по които според касатора въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката в ППВС № 4/1968 г. и в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС по т. д. № 507/2015 г., т. д. № 619/2011 г., т. д. № 2143/2014 г., т. д. № 2908/2015 г. и т. д. № 44/2012 г., отнасящи се до приложението на чл. 52 ЗЗД: „ 1. Може ли заключението на вещо лице да почива на предположения; 2. Длъжен ли е съдът да допусне допълнителна или повторна съдебно - медицинска експертиза при наличие на оспорване от страна на ищеца; 3. Следва ли въззивният съд да съобрази достоверността на свидетелските показания съобразно данните по делото; 4. Отчитането на несъществени обстоятелства и игнорирането на съществени такива предпоставя ли нарушение на принципа за справедливост; 5. Какви са критериите за определяне на справедливо обезщетение като същите бъдат съобразени с ППВС № 4/68 г. и решение по т. д. № 507/2015 г. на ВКС“. Ответникът по касация ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ - [населено място], представляван от юрк. Н. Н., е депозирал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който е изразено аргументирано становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. С отговора е поискано присъждане на разноски и на юрисконсултско възнаграждение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - Велико Търново е извършил самостоятелна преценка на фактите и доказателствата по делото при съобразяване на чл. 269 ГПК и е достигнал до извод, че не са налице предпоставките по чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране на отговорността на ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ за заплащане на претендираното от Т. Н. Л. обезщетение за претърпени при ПТП на 03.04.2024 г. неимуществени вреди. Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 03.04.2024 г. в [населено място] бряг е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. [рег.номер на МПС], управляван от А. Д. (чиято гражданска отговорност към момента на произшествието е била застрахована в ответното дружество), който предприемайки маневра обратен завой, е ударил управлявания от ищеца Т. Л. лек автомобил „Фолксваген Поло“. Според заключението на назначената в първоинстанционното производство комплексна експертиза в нейната автотехническа част произшествието е реализирано по вина на водача на лекия автомобил „Дачия Сандеро“. В исковата молба ищецът е поддържал твърдения, че в резултат на произшествието е получил мозъчно сътресение, повърхностна травма на ухото, лабиринтна дисфункция и намаление на слуха на двете уши с 50 %, във връзка с които увреждания е претърпял болки и страдания, за чието обезщетяване е справедливо да получи обезщетение в размер на 50 000 лв. След анализ и преценка на представените по делото медицински документи и на заключението на комплексната експертиза - медицинска част, въззивният съд е приел, че единствената доказана травма, която е получил ищецът при произшествието на 03.04.2024 г. и за която не претендира обезщетение с предявения иск, е натъртване на гръдния кош с кръвонасядане и болезненост, съпътствана с болезненост в областта на 7-мо и 8-мо ребра в дясната страна, респ. че не са доказани твърдените в исковата молба травматични увреждания, за които се търси обезщетение с прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ. В подкрепа на изводите си въззивният съд се е позовал на констатациите на вещото лице д - р. К., че наличието на мозъчно сътресение не се подкрепя от съдържащите се в медицинската документация данни за състоянието на ищеца след произшествието, включително с оглед липсата на предписания за насочване към консултация с неврохирург и за хоспитализация. Относно слуховите увреждания съдът е съобразил констатациите на вещото лице, че в медицинската документация няма данни за получена травма на главата, която да се асоциира с възможност за увреждане на вътрешното ухо и системата на лабиринта и като последица от която да се приеме поява на лабиринтна дисфункция, съответно намаление на слуха на двете уши с 50 %. Според отбелязването в констативния протокол за ПТП и показанията на свидетеля очевидец А. Д. непосредствено след произшествието ищецът е бил с поставен обезопасителен колан. Вещото лице е посочило, че при ползване на колан горната част на тялото на водача се отклонява към волана напред и надясно, без главата да достига кормилния кръг на волана или арматурното табло, което изключва възможността от настъпване на удар в областта на главата. С оглед на така изразеното експертно становище въззивният съд не е кредитирал показанията на свидетеля К. Б., че след произшествието ищецът се е оплаквал от болки в главата и от намаляване на слуха, като е отбелязал, че показанията не отразяват непосредствени възприятия на свидетеля за състоянието на ищеца непосредствено след произшествието. Предвид констатациите в заключението на експертизата, преценени във връзка с всички относими доказателства по делото, въззивният съд е направил решаващия извод, че ищецът не е доказал твърдението си, че в резултат на причиненото от застрахования в ответното дружество водач произшествие е получил описаните в исковата молба телесни увреждания, по повод на които претендира обезщетение в размер на сумата 50 000 лв. Фактът, че са получени установените от експертизата телесни увреждания в областта на гръдния кош и ребрата, е счетен от въззивния съд за ирелевантен с оглед липсата на заявена с исковата молба претенция за обезщетяване на произлезлите от тях неимуществени вреди. В съответствие с извода за недоказана причинна връзка между произшествието и уврежданията, за които се претендира обезщетение, въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд в частта относно присъденото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 лв., като е отхвърлил иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата 3 000 лв., и е потвърдил първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска до пълния претендиран размер от 50 000 лв. Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че постановеното от Апелативен съд - Велико Търново въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Според т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК се допуска по разрешен с обжалваното въззивно решение правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, когато по отношение на него са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл. 280, ал. 1 ГПК; Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да е от значение за формиране на решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства; Посочването на правния въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е задължение на касатора, който трябва да обоснове и специфичните за основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК допълнителни предпоставки. Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне. Въззивният съд е кредитирал заключението на комплексната съдебна експертиза в нейната медицинска част, след като е извършил преценка на съдържащите се в него експертни констатации и е достигнал до извод, че те са в достатъчна степен обосновани и че кореспондират с приобщените към делото писмени доказателства относно здравословното състояние на ищеца - сега касатор, към момента на настъпване на пътно - транспортното произшествие. Субективната преценка на касатора, че заключението почива на предположения, не кореспондира с преценката на въззивния съд за доказателствената стойност на заключението, чиято правилност не е предмет на проверка в стадия на производството по чл. 288 ГПК. Вторият въпрос не отразява коректно процесуалните действия на касатора, респ. на неговия процесуален представител, във връзка с обсъждането и приемането на заключението, доколкото няма данни заключението да е оспорено при приемането му от първоинстанционния съд или с въззивната жалба да е направено искане за назначаване на допълнителна/повторна експертиза във въззивното производство. Третият въпрос е зададен неясно, без връзка с конкретен решаващ правен извод на въззивния съд, което изключва необходимостта да бъде обсъждан от гледна точка на изискването по чл. 280, ал. 1 ГПК. Последните два въпроса, отнасящи се до приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, не са от значение за постановения с обжалваното решение правен резултат, тъй като с решението искът по чл. 432, ал. 1 КЗ е отхвърлен поради недоказване на причинна връзка между произшествието и вредите, за които се претендира обезщетение, без да се обсъждат критериите по чл. 52 ЗЗД. Несъответствието на посочените от касатора въпроси с изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Поради недопускане на касационно обжалване касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК за производството по чл. 288 ГПК в размер на 80 евро. Направеното в отговора на касационната жалба искане за присъждане на разноски е неоснователно, тъй като няма доказателства ответникът да е извършил разноски за производството по чл. 288 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,