Определение № 62 от 23.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 282/2015 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по искане на М. Н. Д. за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на Софийски окръжен съд № 390 от 13.11.2014 г. по ч.гр.д.№ 801/ 2014 г. С атакуваното определение е потвърдено определение на Елинпелински районен съд от 24.09.2014 г. по гр.д.№ 818/ 2013 г., с което е оставено без уважение искането частната жалбоподателка (ответник в основното производство) за освобождаване от задължението за плащане на такси и разноски по делото. Върховният касационен съд намира частната жалба за недопустима. Производството е образувано по искова молба, с която В. С. Х. предявява срещу М. Н. Д. обективно кумулативно съединени искове за реално изпълнение на парични притезания в размер съответно 2 000 лв и 617,17 лв. Всеки от цената на предявените искове е под 5 000 лв. Въззивното решение по същество не би подлежало на касационно обжалване, съгласно ограничителната разпоредба на чл.280 ал.2 ГПК. А съгласно чл.274 ал.4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване и въззивните определения, с които се потвърждават определения на първоинстанционния съд по дела, решенията по които са изключени от обхвата на касационния контрол. Следователно обжалваното определение е окончателно (независимо, че в него неправилно е посочено обратното) и частната жалба е недопустима. По изложените съображения Върховният касационен съд