Определение № 389 от 17.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 3207/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 вр.чл.280 ал.2 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу въззивното Решение № 341 от 16.07.2014 год. по гр.д.№ 400/2014 год. на Пазарджишкия окръжен съд. С него ПзОС се е произнесъл по жалбата на [фирма] срещу Решение № 594 от 18.11.2013 год. по гр.д.№ 377/2013 год. на Пещерския районен съд с което е бил отхвърлен предявеният от акционерното дружество иск за установяване по реда на чл.422 вр.чл.415 ал.1 ГПК съществуването на парични вземания в размер на 4597.55 евро главница, 234.74 лв. разходи за държавна такса и 484.75 лв. юрк. възнаграждение за които по реда на чл.417 т.2 ГПК е била издадена заповед за незабавно изпълнение срещу В. И. В. и Р. Б. И.. Като е счел, че жалбата е неоснователна, въззивният съд е потвърдил първоинстанционния акт. Вземането за главницата произтича от задължение по банков кредит към [фирма], цедирано на ищеца по делото [фирма]. Сделката от която произтичат вземанията е търговска по смисъла на чл.286 ал.2 вр.чл.1 ал.1 т.7 ТЗ. От това следва изводът, че ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение по търговско дело по спор за парично вземане, като цената на иска не надвишава 10000 лв. Съобразно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК, производството по тези дела е двуинстанционно. Неправилното посочване в диспозитива на въззивното решение, че то подлежи на касационен контрол е в противоречие с чл.280 ал.2 ГПК и не създава висящност на спора. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.