Определение № 60528 от 06.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 1846/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Юробанк България“АД чрез адв. Д. М. от САК срещу решение № 78 от 05.03.2020г. по т.д.№ 404/2018г. на АС Велико Търново, с което е отменено решението по т.д.№ 31/22018г. на ОС Плевен за уважаване изцяло на предявените от касатора срещу Б. А. М. искове и признаване за установено, на основание чл.422,ал.1 ГПК, че Б. М. дължи на банката по договор за рефинансиране на жилищен кредит, отпуснат от друга банка, от 31.08.2008г. сумата 25 397,43 швейцарски франка-главница за периода 10.11.2013г. до 17.09.2017г.; сумата 5 893.29 шв. франка-договорна възнаградителна лихва за периода 10.11.2013г. до 25.07.2017г.; сумата 2 541.11 шв. франка-лихва за просрочие за периода 10.11.2013г. до 17.09.2017г.; сумата 534.89 шв. франка банкови такси за периода 02.04.2016г. до 17.09.2016г.; заедно със законната лихва считано от 20.09.2017г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- до окончателното изплащане на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение от Районен съд-Плевен. Постановено е друго, с което на основание чл.422 ГПК е признато за установено, че ответницата дължи на банката по договора за рефинансиране на кредит от друга банка от 31.03.2008г.: главница в размер на 28 850.19 лева /от които падежирала главница 8 879.49 лева и предсрочно изискуема главница 19 970.70 лева/; възнаградителна лихва 12 067.91 лева към датата на настъпване на предсрочната изискуемост 25.07.2017г.; лихва за просрочие към същата дата - 4 ЗЗ9.47 лева; такси - 2 128.16 лева; заедно със законната лихва върху главницата от 19 970.70 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение - 20.09.2017г. Постъпила е и касационна жалба от същата страна срещу постановеното по реда на чл.250 ГПК Решение № 100012 от 15.04.2021г. по в.т.д.№ 404/2018г. на АС Велико Търново, с което са отхвърлени исковите претенции за заплащане общо на 34 366.72 шв.франка –главница, договорна лихва, наказателна лихва банкови такси, ведно със законна лихва от 20.09.2017г. по договор за кредит за рефинансиране на друг жилищен кредит от 31.03.2008г. Касаторът оспорва правилността на изводите на Апелативния съд за неравноправност на клаузата на чл.23 от договора за кредит, съгласно която кредитът се предоставя, усвоява и връща в швейцарски франкове по блокирана сметка в швейцарски франкове като съответните суми се превалутират и изводите, че клаузата е нищожна на основание чл.143,т.19 във вр. с чл.146,ал.1 ЗЗП. Поддържа, че съгласно практиката на СЕС по дела, свързани с потребителски кредити, клаузите на договора се преценяват към момента на сключването му, като без значение е дали поради настъпването на други фактори по време на действието на договора, тези клаузи за станали неравноправни. Сочи, че курсът на швейцарския франк за последната година преди сключването на договора за кредит е намалявал и към този момент тенденцията е била км понижаване на този курс. Поддържа, че лихвите по договорите за кредит в шв.франкове са били най-изгодни за кредитополучателите поради най-ниския им размер в сравнение с кредити в лева или евро и е било невъзможно или много трудно възможно прогнозирането на динамиката на валутните курсове, поради което нито банката нито кредитополучателите са могли да знаят или прогнозират тази динамика за дългия период на договора. В касационната жалба срещу допълнителното решение се поддържа довод за неправилност. Изложени са оплаквания за необсъждане на доводите на банката и доказателствата по делото - че кредитът е уговорен, отпуснат и усвоен отпуснат в швейцарски франкове, че погасяването му е в същата валута, че клаузите на валутния риск са индивидуално уговорени и валутният риск е поделен, а не е изцяло прехвърлен на кредитополучателя. Искането е за отмяна на обжалваното решение. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК касаторът се позовава на противоречие с практиката на ВКС - решението по т.д.№ 1392/2018г. на 1 т.о., с което било прието, че кредитите по подобни договори са отпуснати и усвоени в шв.франкове, а въззивният съд приел, че клаузата за валутния риск не била формулирана на ясен и разбираем език, независимо, че чл.1 от договора за рефинансиране посочва, че кредитът се отпуска в шв.франкове, а съгласно чл.6,ал.1, кредитът се погасява в същата валута-шв.франкове. Формулира въпроси: 1/„ На ясен и разбираем език ли е формулирана клаузата на чл.23 от процесния договор, съобразявайки се с решенията на СЕС, че това включва да са посочени икономическите последици за кредитополучателя. Ако констатацията на съда е, че клаузата не е на ясен и разбираем език, какви са пороците на клаузата, които трябва да бъдат отстранени, за да се счита същата на ясен и разбираем език по смисъла на СЕС? “ 2/„ Какво означава, че потребителски договор не може да бъде изготвен предварително, в противен случай е неравноправен; в кой момент и от коя страна се изготвя договорът; на кои клаузи от договора за кредит кредитополучателят може да влияе и на кои клаузи не може да влияе. В процесния случай правилно ли е определил въззивният съд, че посочените от него клаузи са от категорията на клаузи, върху които кредитополучателят може да влияе, но не е имал тази възможност?“ 3/„ Информацията, която се предоставя на кандидат кредитополучателите за движението на курса на чуждестранната валута, следва да бъде анализ на историческите нива /както посочва СЕС -преценява се наличната към момента на сключването на договора информация/ или трябва да бъде прогнозна информация, което е в противоречие с практиката на СЕС и в този смисъл изводът на въззивния съд, че банката е трябвало да „предвиди“ курса, е неправилен “. Поддържа се, че въззивното решение е в противоречие с практиката на СЕС по дела С-119/17; С-186/16 и Директива 93/13/ЕИО. 4/“ Какво означава една валута да е стабилна? Защо швейцарският франк не е стабилна валута? Когато кредитополучателят е сключил няколко договора за кредит с една банка, след което ги рефинансира в друга банка, означава ли, че кредитополучателят е направил информирана преценка, че договорите в първата банка са били при по-неизгодни условия в сравнение с договорите с новата банка? Също така, при положение, че двата договора за рефинансиране на кредит се различават един от друг, следва ли да се приеме, че са индивидуално уговорени? Възможно ли е банката като професионалист да прогнозира за 30 години напред курса на чуждестранната валута, в която е отпуснат кредита? “ В изложението към касационната жалба срещу допълнителното решение се поддържа искане за допускане на обжалването при предпоставката на чл.280,ал.1,т.2 ГПК поради противоречие с решенията на СЕС по дело С-119/17 и С-186/16 и Директива 93/13/ЕИО по въпрос идентичен на четвъртия към предходното изложение. В писмен отговор от ответницата /наследник на кредитополучателя/ в срока по чл.287,ал.1 ГПК не е постъпил. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Сезиран с жалба на ответницата, апелативният съд е приел, че е настъпила предсрочната изискуемост на целия кредит, тъй като считано от 07.11.2014г. няма погасявания по него и банката е обявила предсрочната изискуемост с нотариална покана с уведомление, връчени на ответницата лично на 25.07.2017г. За основателно е счетено, с позоваване на решенията на ВКС /т. д. № 3539/2015г. на 1 т.о, т. д. № 1599/2017г. на 2 т.о., т. д. № 2520/2016г. на 1 т.о./, възражението на ответницата за неравноправност на клаузата на чл.23,ал.1, съгласно която кредитът се предоставя, усвоява и връща в швейцарски франкове по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя като съответните суми се превалутират. Обосновано е, че тази клауза не е индивидуално уговорена, тъй като е изготвена предварително от банката и кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието като презумпцията на чл. 146, ал. 4 от ЗЗП не е оборена. Обосновано е, че на кредитополучателя е възложено поемането на риска и всички последици от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев, които могат да имат последица повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита, а клаузите не отговарят на изискването за яснота и разбираемост; че банката не е предоставила на кредитополучателя преди сключването на договора за кредит в чуждестранна валута достатъчна информация, която би позволила да извърши разумна преценка относно икономическите последици от клаузата за валутния риск спрямо задълженията по кредита т. е. да прецени значимите икономически последици върху финансовите си задължения при евентуално обезценяване на валутата, в която получава доходите си, спрямо чуждестранната валута, в която е отпуснат кредита; че предоставената от банката информация, че е възможно промяна на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк и че това ще рефлектира върху размера на дължимите погасителни вноски в това число повишаването им, не означава че потребителят е достатъчно информиран; че предвид неравноправния характер е налице нищожност на основание чл. 143, т. 19 във връзка с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. За основателно е счетено и възражението за неравноправност на клаузата на договора чл. 3, ал. 5 и чл. 12, ал. 1, с която е предвидена едностранна промяна на лихвения процент. Аргументирано е, че отсъстват доказателства клаузата да е индивидуално уговорена, в договора не са посочени условията, при които е допустимо изменение на базовия лихвен процент, както и липсва яснота относно механизма и алгоритъма за начина на формиране на конкретния размер на повишението, за да се прецени дали изменението на цената се дължи на външни причини. Мотивирано е, че при изчисляване на дължимата договорна лихва, следва да се съобрази само първоначално уговорения лихвен процент към датата на отпускане на кредита и надбавка от 1, 5% над БЛП, посочен в допълнителното заключение на вещото лице от 31.01.2020 г., прието пред въззивната инстанция, в което сумите са изчислени, съобразно поставената задача, в български лева. Въззивната инстанция е приела, че задълженията на ответницата по процесния договор за кредит следва да бъдат приети за дължими в български лева, тъй като кредитът е отпуснат, усвоен и погасяван в националната валута като лихвения процент следва да бъде зачетен в размера на първоначално уговорения без едностранното му увеличение от страна на банката. Искането за допускане на касационното обжалване не следва да бъде уважено: Нито един от поставените в изложението към двете касационни жалби въпроси няма правна характеристика, съобразно критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Въпросите са хипотетични, казуистично зададени и са по правилността на решението. Неправилността, на която касаторът се позовава във всеки един от въпросите е ирелевантна за настоящата фаза на производството пред ВКС, тъй като същинската касационна проверка може да бъде осъществена само при доказано наличие на предпоставките за допускане на обжалването. Задължение на касатора е, а не на настоящата инстанция, да изведе правния проблем като общо основание за допускане на факултативния касационен контрол. Неоснователна е твърдението на касатора за противоречие на обжалваното решение с практиката на СЕС, а и това допълнително основание предпоставя и изисква формулирането на общото основание за достъп до касация. Паралелно с изложеното, даденото от въззивния съд разрешение изцяло съответства на приетото по дело С-119/17 на СЕС, по което са поставени преюдициални въпроси във връзка с приложението на Директива 93/13/ЕИО, в хипотеза, аналогична на настоящата - на кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в националната валута, а не в чуждестранната валута (швейцарски франкове), уговорена в кредитния договор (кредитът е остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е в същата чуждестранна валута, но кредитът реално е отпуснат в националната валута, като паричната единица на сметката се използва виртуално само за изчисление). Въз основа на това, че валутата в която е сключен кредитният договор има само функцията на парична виртуална единица, служеща за изчисление, в т. 20 от постановеното по дело С-119/17 определение е посочено, че договорът за кредит не предвижда възможност за реално използване от потребителя на чуждестранната валута. Кредитът следва да се погаси в чуждестранната валута независимо, че е предоставен в националното платежно средство и договорът предвижда преобразуване на налични на кредитополучателя по негова банкова сметка ликвидни средства в националното платежно средство, във валутата на кредита с цел осигуряване на плащането на месечните вноски. При тези обстоятелства, СЕС в т. 20 от определението по С -119/17 е приел, че този договор не може да се приравни на договор за кредит, индексиран в чуждестранна валута, във връзка с какъвто договор са дадени разрешенията в постановено от СЕС решение по дело С-26/13. Даденото от въззивния съд разрешение изцяло кореспондира и на т. 54 от Решението по дело С 186/16 на СЕС –преценката на неравноправния характер на дадена договорна клауза трябва да се направи спрямо момента на сключване на разглеждания договор, при отчитане на всички обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е можел да знае при сключването му и които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение, тъй като дадена договорна клауза може да е носител на неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на изпълнение на задълженията. Въззивната инстанция е съобразила и формираната трайна практика на ВКС, основана на задължителната практика на Съда на Европейския съюз, постановена по транспонирани в ЗЗП разпоредби на правото на ЕС, че неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора, и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП. Разноски за производството не се присъждат. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.