Определение № 135 от 11.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 83/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК. С разпореждане от 29.09.2009 г. съдията-докладчик по гр. д. № 1171/07 г. на Софийския градски съд е върнал касационната жалба, подадена от Т. К. Й. срещу въззивното решение от 14.04.2009 г. по същото дело. Срещу това разпореждане в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба с искане то да бъде отменено като неправилно. Ответникът С. о., район “П”, не взема становище. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: Предмет на касация е въззивно решение, с което в сила е оставено решението от 26.11.2004 г. по гр. д. № 7773/03 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявен от касатора положителен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за право на собственост върху нива от 0.400 дка, находяща се в землището на с. Д., м. “Р”. За да постанови обжалваното разпореждане, въззивният съд приел, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Обжалваемият интерес в случая е под 1 000 лева, тъй като данъчната оценка на спорния имот е 29.90 лева. Разпореждането е неправилно. С разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК обжалваемият интерес е въведен като критерий за допустимост на касационното обжалване. Понятието “обжалваем интерес”, което е ново за гражданско-процесуалното право, не е легално определено. Съдебната практика приема, че то съставлява оценка на материалното благо, което е предмет на обжалваното въззивно решение, съответно на обжалваната част от него. Докато при исковете за парични вземания тази част има точно определен размер, то при исковете за собственост той не може да бъде точно фиксиран. Интересът на обжалващата страна не може да се покрие с определената данъчна оценка, която има за основно предназначение определяне на дължимата за производството държавна такса. Когато касае недвижими имоти, интересът на обжалващия е размерът на неговата действителна стойност, която се определя преимуществено от пазарната оценка. В разглеждания случай данни за пазарната цена на спорния имот не са представени, при което положение не може правото на касационно обжалване да се постави в зависимост от данъчна оценка, която датира от 2003 г. - вж. писмо № 23-00-3/0053 от 23.04.2003 г. на ДП “И” - ДБ “П”. На следващо място следва да се посочи, че според настоящия състав на Върховния касационен съд нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК касае само дела по парични искове, а не и дела за вещни права върху недвижими имоти. В преобладаващата си част тези спорове разкриват значителна фактическа и правна сложност, а цената на имотите, предмет на исковете, не е малка. Исковете за собственост са част от процесуалните гаранции за защита на конституционно установеното и гарантирано право на собственост. Както интересът на носителя на съдебно предявеното право, така и общественият интерес, изискват унифициране на съдебната практика с цел еднакво разбиране и прилагане на закона по въпросите на собствеността и сигурност в гражданския оборот. Това не може да се постигне в случай, че от конституционно гарантираната защита на собствеността се изключи правото на достъп до касационно обжалване, по критерия обжалваем интерес. Отделните случаи на незначителен материален интерес на исковете за собственост не могат да надделеят над горните съображения. Като е върнал касационната жалба по критерия “обжалваем интерес”, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.