Определение № 60572 от 02.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 787/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Постъпила е касационна жалба с вх. № 75172 от 15.10.2020 г. от С. Т. С. от [населено място], чрез процесуалните му представители адв. Г. Б. от АК-София и адв. Ю. А. от АК-София против въззивно решение № 11869 от 14.08.2020 г., постановено по в.гр.д. № 4835/2019 г. по описа на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, с което като е отменено решение № 4673 от 25.06.2019 г., постановено по гр.д. 4681/2018 г. на Софийския градски съд, I-9 състав, е отхвърлен предявеният от С. Т. С. против „Банка ДСК“ АД [населено място], иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 250 ЗЗД, за връщане на сумата от 50 590,37 лева, като неоснователен. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което е отхвърлен предявеният иск, съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, които имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставени са следните правни въпроси, с твърдението, че са обуславящи за изхода на делото, по които се е произнесъл въззивният съд, а именно: 1/ Допустимо ли е при липса на други указания в завещанието, завещаната на починалия преди наследодателя наследник една втора дробна част от наследството да бъде разпределена между наследници на наследодателя по закон, които не разполагат с право на запазена част, а не същата част да се наследи от втория наследник по завещание, каквато е била волята на наследодателя; 2/ В случай, че двама съпрузи, които нямат преки наследници с право на запазена част и които взаимно са си направили завещания, в които взаимно са включили и племенника си и при положение, че преживялата съпруга е единствен роднина с право по закона на запазена част, следва ли да се приеме, че цялото оставено от първия завещател, а след това и от втория завещател по силата на двете техни завещания остава в патримониума на наследника по завещание; 3/ Уголемява ли се с дела на починалия преди наследодателя наследник по завещание, делът на другия наследник по завещание, в случай на завещание в полза на повече от едно лице, без да е определена частта на всеки от тях и при положение, че двама съпрузи, които нямат преки наследници с право на запазена част и които взаимно са си направили завещания, в които са включили и племенника си и при положение, че преживялата съпруга е единствен роднина с право по закона на запазена част; 4/ Поради непроизвеждане на действие на завещателното разпореждане в полза на починалия съпруг, неговата част останала ли е в патримониума, съответно в наследствената маса на наследодателката и следва ли тази част да се наследява от нейните наследници по закон, а не от наследника по завещание. Ответникът по касационната жалба „Банка ДСК“ ЕАД [населено място], не е изразила становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното: Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с цена на иска над 5 000 лв. и в срока по чл. 283 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че e предявен иск по чл. 79, вр. с чл. 250 ЗЗД и се претендира сума, дължима по договор за влог, като завещателката на ищеца Р. П. /починала на 07.07.2016 г./ към момента на смъртта си е притежавала спестовен влог в „Банка ДСК“ АД с наличност от 101 106,71 лв. След смъртта си като вдовица, без деца, не оставя наследници, липсват данни за братя и сестри, като със саморъчно завещание от 12.07.1994 г., обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 26.07.2016 г., наследодателката Р. П. завещава на съпруга си Д. Л. П. /починал на 08.01.2001 г./ и на ищеца С. С. – неин племенник, цялото си „недвижимо и движимо имущество, както и пари, влогове и ценности". Със саморъчно завещание от 10.07.1994 г., обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 27.02.2001 г., Д. Л. П. завещава на съпругата си Р. П. и на племенника си – ищеца С. С. цялото си „недвижимо и движимо имущество, както и пари, влогове и ценности". Установено е, че и двамата съпрузи нямат преки наследници, взаимно са си направили завещания, в които са включили и ищеца. От неоспорените акт за смърт, две завещателни разпореждания и удостоверения за наследници, съдът е приел за установено, че ищецът се явява наследник по завещание на Р. П.. Ответникът – „Банка ДСК“АД му е заплатила половината от влога в размер от 50 516.34 лв., а за другата половина, остатъкът от 50 590. 37 лв. /процесната сума/, е получил отказ. Прието е, че валидността и действителността на процесните завещания не са оспорени и поради неуказване от завещателя частта на всеки от посочените двама наследници, следва да се приеме, че частите им са равни/чл. 30, ал. 2 ЗС/. Доколкото включеният в завещанието съпруг Д. Л. П. е починал преди откриване наследството на завещателката му, въззивният съд е приел, че направеното в негова полза завещателно разпореждане от нея не е произвело действие, съгласно чл. 20 от Закона за наследството/ЗН/. Прието е, че с дела на починалия П. не се уголемява дела на другия наследник по завещанието – ищецът С. С.. За разлика от отменения ЗН - разпоредбата на чл. 150, действащият ЗН не предвижда такова уголемяване в случай на завещание в полза на повече от едно лица, без да е определена частта на всеки един от тях, и някое от тях почине преди завещателя. Аргумент в тази посока е и уредената в чл. 21, ал. 1 ЗН наследствена субституция, уреждаща правото на завещателя да посочи едно или повече лица, които да придобият наследството или завета, в случай, че наследникът или заветникът почине преди него, или се откаже от наследството, или от завета, или е недостоен да наследява. Разпореждане в този смисъл и то в полза на ищеца в процесното завещание не се съдържа. Поради непроизвеждане действието на завещателното разпореждане в полза на съпруга Д. П., неговата част е останала в патримониума, съответно в наследствената маса на завещателката. Освен, че не се позовава на наследяване по закон, ищецът и не фигурира в удостоверението за наследници на наследодателката Р. П.. Ето защо, съдът е приел, че неправилно първоинстанционният съд е обосновал права на ищеца по отношение на процесния влог на основание завещанието на съпруга П., което е с предмет наследствена маса, различна от тази в процесното завещание, поради което ищецът не се явява правоприемник на половината от наследствения влог, което обуславя неоснователност на предявения иск, който следва да бъде отхвърлен. Върховният касационен съд, настоящият състав на Трето гражданско отделение намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение по поставените правни въпроси. В представеното от касатора изложение на основанията за допускане на касационно обжалване не се обосновава наличието на тези предпоставки. За да са налице основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК /приложима ред. Д.В., бр. 86 от 27.10.2017 г./, следва въззивният съд да се е произнесъл по даден правен въпрос от материално и/или процесуално естество, от който зависи изходът на спора и който да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС – т. 1 и/или да е рeшен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейски съюз – т. 2, както и/или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, следва да се произнесе дали сочените от касатора правни въпроси от значение за изхода на конкретното дело, са обусловили правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали тези изводи са законосъобразни. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК и тяхното разграничение трябва да е ясно. В случая като основание за допускане на касационно обжалване е посочено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато по поставените от жалбоподателя правни въпроси, тъй като разрешаването им не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото - основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като за да е налице тази хипотеза, съобразно приетото в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г., постановено по тълк. дело № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, следва с въззивното решение да е разрешен правен въпрос от значение за изхода на делото, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под "точно прилагане на закона" най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т. е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон, какъвто не е настоящият случай. Поставените от касатора правни въпроси от материално естество, така както са формулирани целят ревизия, а не тълкуване на разпоредбата на чл. 20 ЗН, което е недопустимо, поради което същите не се явяват обуславящи за изхода на спора, като по характера си в тях се съдържа оченъчно становище относно законосъобразността на постановените от въззивната инстанция изводи по съществото на спора, поради което те не съставляват общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. В случая касаторът се домогва да получи различно правно разрешение относно това, произвело ли е действие завещателното разпореждане на Р. И. П. в полза на нейния съпруг Д. Л. П., който е починал преди откриване наследството на завещателката му, като в случая въззивният съд в съответствие с разпоредбата на чл. 20 ЗН, съгласно която завещателното разпореждане не произвежда действие, ако лицето, в полза на което е направено, умре преди завещателя, е приел, че направеното в полза на съпруга Д. П. от съпругата Р. П. завещателно разпореждане, не е произвело действие, като с дела на починалия П. не се уголемява дела на другия наследник по завещанието – ищецът С. С.. За разлика от отменения ЗН - разпоредбата на чл. 150/отм./, действащият ЗН не предвижда такова уголемяване в случай на завещание в полза на повече от едно лица, без да е определена частта на всеки един от тях, и някое от тях почине преди завещателя. Аргумент в тази насока е и уредената в чл. 21, ал. 1 ЗН наследствена субституция, уреждаща правото на завещателя да посочи едно или повече лица, които да придобият наследството или завета, в случай, че наследникът или заветникът почине преди него, или се откаже от наследството, или от завета, или е недостоен да наследява, но в настоящият случай разпореждане в полза на ищеца в този смисъл в процесното завещание не се съдържа. В съответствие със закона, съдът е приел, че поради непроизвеждане действието на завещателното разпореждане в полза на съпруга Д. П., неговата част е останала в патримониума, съответно в наследствената маса на завещателката Р. П. и завещаната в полза на съпруга й една втора дробна част от наследството й следва да бъде разпределена между нейните наследници по закон, между които ищецът не фигурира, следователно същият не е правопримник на половината от наследствения влог и искът му с правно основание чл. 79, ал 1, вр. с чл. 250 ЗЗД срещу ответната банка се явява неоснователен. В този смисъл проверката за правилност на въззивното решение би била извършена единствено в случай, че то бъде допуснато до касационно обжалване, но предвид изложеното по-горе, настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение по поставените правни въпроси. Разпоредбата на чл. 20 ЗН е ясна, не се нуждае от тълкуване и е приложена правилно от въззивния съд в обжалваното решение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,