Определение № 131 от 30.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2701/2021 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Вентани” ООД, гр. София, срещу определение №686/05.11.2021г. по ч.т.д.№950/2021г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав. С него е потвърдено разпореждане №457 от 01.07.2021г. по т.д.№861/2021г. на Софийски градски съд, ТО, VІ -3 състав, с което е върната като недопустима исковата молба на „Вентани“ ООД за обявяване недействителността на „София байкс“ АД. Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е незаконосъобразно, неправилно и постановено в противоречие със съдебната практика. Поддържа, че съставът на САС неправилно е приел, че „Вентани“ ООД не е активно процесуално легитимиран, тъй като заинтересовано лице да предяви иск по чл.70 от ТЗ е само акционер в дружеството, чиито права са нарушени при учредяването му, но не и ищецът, който е трето лице, чуждо на правния спор. Позовава се на практиката на ВКС, съгласно която интересът от предявяване на конститутивните искове, какъвто е и искът по чл.70 ал.1 от ТЗ, съществува винаги, когато се касае до регламентирано от закона конкретно потестативно право, подлежащо на упражняване само по съдебен ред и целящо настъпване на правна промяна, която не може да бъде предизвикана на друго основание. Поддържа, че е налице интерес за всеки един гражданин, както и за всяко юридическо лице, осъществяващо дейност на територията на Столична община, да предяви иск за обявяване недействителността на „София байкс“ АД, тъй като ако последното продължи да съществува, това би могло да доведе до необратими резултати, а именно плащане на общински средства в особено големи размери на дружество, регистрирано при съмнителни обстоятелства. Допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси: 1. Кои лица се явяват активно правно легитимирани да предявят иск с правно основание чл.70 от ТЗ?; 2. Как се обосновава правният интерес на ищеца от предявяване на иск с правно основание чл.70 от ТЗ?; 3. В случаите, когато се касае за защита на обществения интерес, кой е активно легитимиран да предяви иск за недействителност на търговско дружество? Поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №34 от 07.02.2006г. по ч.т.д. №28/2006г. на ВКС, определение №686 от 18.07.2012 г. по ч. т.д.№548/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №861/15.05.2002г. по гр.д.№1154/2001г. на ВКС, V г.о. Също твърди, че въпросите са решавани в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз, като и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК. За да потвърди разпореждането на Софийски градски съд, въззивният съд е приел за недоказано качеството на частния жалбоподател на заинтересовано лице по смисъла на чл.70 ал.2 от ТЗ. Приел е за неоснователно твърдението на частния жалбоподател – ищец по иска, че е заинтересован, защото новоучреденото дружество участва в търговския оборот и има вероятност да сключи договор за концесия със Столична община, с което се създават предпоставки за неравномерно разпределение на бюджетни средства. Посочил е, че жалбоподателят не е активно процесуално легитимиран да защитава обществения интерес. Изложил е мотиви, че за да е надлежно упражнено правото на иск, е необходимо уважаването му да доведе до настъпване на промени в патримониума на ищеца, каквито в случая не са посочени. Счел е за ирелевантни за спора твърденията на частния жалбоподател, че има съмнение относно това дали решението на едноличния собственик на капитала на учредителя „Долсамекс“ ЕООД, с което било дадено съгласие за учредяване на „София байкс“ АД, действително е подписано от пълномощника В. Г.. Изтъкнал е, че заинтересован да установи тези обстоятелства е единствено акционерът „Долсамекс“ ЕООД, чиито права са нарушени при учредяването на дружеството, но не и ищецът, който е трето лице, чуждо на правния спор. При тези данни първи и втори от формулирани от частния касационен жалбоподател въпроси, които касаят правния интерес като предпоставка за предявяване на иск за обявяване недействителност на дружеството, отговарят на общото изискване за достъп до касация, доколкото в случая въззивният съд е направил извод за липса на правен интерес от предявяването на такъв иск. По отношение на тези въпроси обаче не е налице допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Решение №861/15.05.2002г. по гр.д.№1154/2001г. на ВКС, V г.о, и определение №34 от 07.02.2006г. по ч.т.д. №28/2006г. на ВКС не съставляват практика, която може да обуслови допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК съгласно задължителните разяснения в т.2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Наред с това не е налице и соченото противоречие на изложените от САС мотиви и приетото в определение №34 от 07.02.2006г. по ч.т.д. №28/2006г. на ВКС, че понятието „всеки заинтересован“ е по – широко от понятието „акционер“ или „съдружник“; няма пречка искът да бъде предявен и успешно проведен от трето за дружеството лице, стига то да ангажира доказателства за своята заинтересованост от изхода на спора. Въззивният съд не е приел, че заинтересован по смисъла на чл.70 от ТЗ може да е само съдружник или акционер в новоучреденото дружество. В мотивите съдът е посочил като аргумент, че заинтересован да установи сочените обстоятелства относно неистинност и антидатиране на представеното решение на едноличния собственик на капитала на учредителя „Долсамекс“ ЕООД за учредяване на „София байкс“ АД, е само акционерът „Долсамекс“ ЕООД, чиито права са нарушени при учредяването на дружество. Този извод е относим само към конкретната хипотеза на заявени твърдения за порок на волята на един от учредителите на акционерното дружество, но не касае всички основания за недействителност на дружеството, установени в чл.70 ал.1 от ТЗ. По този начин съдът е извършил преценка на правния интерес на ищеца като трето лице, да търси защита чрез иск за недействителност на уреденото дружество, като е изтъкнал, че от посоченото нарушение неблагоприятни последици търпи не ищецът, а друго юридическо лице. Процедирайки така въззивният съд не се е отклонил от последователната практика на ВКС, че правният интерес от предявяване на иск е винаги конкретен и се преценява от съда с оглед заявените от ищеца факти и обстоятелства. Цитираното в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК определение №686 от 18.07.2012г. по ч.т.д.№548/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., е постановено в хипотеза на предявен иск по чл.263п от ТЗ, във вр. с чл.70, ал.1 от ТЗ. В посоченото определение е прието, че правото на иск чл. 263п ТЗ, във вр. с чл.70, ал.1 от ТЗ е предоставено само на съдружниците, респ. акционерите в новоучреденото чрез преобразуване ТД. Това означава, че притежаване качеството "съдружник" или "акционер" в същото е абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, за наличието на която съдът следи служебно, за допустимостта на иска. Именно с оглед ограничения от закона кръг на легитимираните да предявяват иска лица, по отношение на които правният интерес се презумира поради съществуващото членствено правоотношение с участващите в преобразуването дружества, е дадено и разрешението, че служебната проверка на решаващия съд в производството по иск с чл. 263п ТЗ, във вр. с чл.70, ал.1 от ТЗ се свежда само до наличие или не на активна легитимация за ищеца, но не и до съществуване на правен интерес за същия от така предявения иск. Доколкото в общата хипотеза искът по чл.70, ал.1 от ТЗ може да бъде предявен и успешно проведен от трето за дружеството лице, разрешението в определение №686 от 18.07.2012г. по ч.т.д.№548/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., не е приложимо. Третият въпрос е обсъждан от въззивния съд, но не е единствено обуславящ за крайния му извод за липса на правен интерес у ищеца от предявяването на иска по чл.70 ал.1 от ТЗ, поради което не отговаря на общия критерий по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Самият ищец въвежда довод, че съществуването на дружеството създава предпоставки за неравномерно разпределение на бюджетни средства в частната жалба срещу определението на СГС за прекратяване на производството. В исковата молба и молбата – уточнение правният му интерес от обявяването на недействителността на учреденото дружество, се обосновава с това, че с учредяването на „София байкс“ АД без участието на „Вентани“ ООД участниците в гражданско дружество „София байкс“ не са изпълнили задълженията си към ищеца, произтичащи от предварителен договор за покупко – продажба на дружествени дялове от 21.12.2016г. и общото рамково споразумение от същата дата. По този начин учредителите на „София байкс“ АД заобикаляйки закона, лишили ищеца от участие, от което за него произтичали неблагоприятни последици. Обсъждайки всички доводи на ищеца, включително и легитимацията да защитава обществения интерес, въззивният съд е достигнал до извода, че уважаването на иска не би довело до промени в патримониума на ищцовото дружество. По отношение на всички поставени въпроси частният касационният жалбоподател не е обосновал и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Жалбоподателят твърди противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз /СЕС/, но не сочи актове на СЕС, в противоречие с които да е постановено обжалваното определение. По поставените въпроси не е и налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, която съгласно указанията в т.4 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС предполага произнасянето на Върховния касационен съд по разрешения в обжалвания акт правен въпрос да допринася за промяна на неправилна съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия или за създаване на съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви закони. В случая разпоредба на чл.70, ал.1, т.2 от ТЗ, на която ищецът се позовава, е ясна и пълна и по нея не е формирана неправилна съдебна практика, която се налага да бъде променяна или осъвременявана. Не е налице и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК за достъп до касация. При постановяване на обжалваното определение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, поради което не се установява и твърдяната очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. В случая обжалваното определение не е засегнато от тези пороци, а изложените от частния касационен жалбоподател доводи представляват оплаквания за неправилно прилагане на процесуалния закон по смисъла на чл.281, т.3 от ГПК. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и ал.2, предл.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното определение на Софийски апелативен съд. Извън предмета на проверката във фазата по допускане на касационен контрол е въпросът доколко заявените от „Вентани“ ООД фактически твърдения попадат в приложното поле на основанието за недействителност по чл.70, ал.1, т.2 от ТЗ. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд