Определение № 3524 от 11.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 2275/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на адв. А. З. Д., вписан в САК с личен № [ЕГН] - процесуален пълномощник на П. Г. Н. в производството по гр. д. № 49408/2023 г. на Софийски районен съд, против определение № 18550 от 01.10.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 49408/2023 г. на Софийски градски съд. С посоченото определение е потвърдено определение № 2126 от 14.05.2025 г. по гр. д. № 49408/2023 г. на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на адв. А. Д. за изменение на постановеното по делото решение с рег. № 2368 от 13.02.2025 г. в частта за разноските с присъждане на сумата 1 107.36 лв. с ДДС, вместо присъдените с решението 922.80 лв. - адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2, т.1 ЗАдв., и по искане на „Сити Кеш“ ООД е изменено решението в частта за разноските като вместо посочените в решението 922.80 лв., дружеството е осъдено да заплати на адв. Д. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. за правна защита и съдействие на ищцата П. Н. в размер на 250 лв. с ДДС. В частната касационна жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се поддържа искане за неговата отвяна. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обоснована с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В срока по чл.276, ал.1 ГПК е подаден отговор от „Сити Кеш“ ООД - чрез адв. Х. М., в който е изразено становище за недопускане на обжалваното определение до касационен контрол и за неоснователност на частната касационна жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото намира, че частната касационна жалба е процесуално недопустима по следните съображения: С разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (ред. ДВ бр.86/2017 г.) са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Съгласно чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от П. Г. Н. срещу „Сити Кеш“ ООД иск за установяване недействителност на договор за потребителски кредит № 9026078/28.07.2023 г. на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, съединен с евентуални искове за установяване недействителност на отделни клаузи от договора на основание чл.26, ал.1, предл.1 и предл.2 ЗЗД. Съгласно чл.69, ал.1, т.4 ГПК размерът на цената на иск за съществуване на договор е стойността на договора. В случая стойността на договора се съизмерява със сумата на кредита, уговорена в чл.3 - 2 400 лв., която формира цената на поддържания като главен установителен иск за недействителност на договора. Посочената в исковата молба цена на главния иск - 6 228 лв., не съответства на действителната цена, определена според правилото на чл.69, ал.1, т.4 ГПК, тъй като представлява сбор от сумата на кредита - 2 400 лв., договорена лихва за ползване на предоставения кредит - 813.92 лв., и неустойка за непредоставяне на обезпечение - 3 014.08 лв. Предвид обстоятелството, че цената на предявения главен иск (както и тази на евентуалните искове, по които първоинстанционният съд не се е произнасял с влязлото в сила решение, с което е уважен главният иск) е под предвидения в чл.280, ал.3, т.1 ГПК минимален праг от 5 000 лв. за достъп до касационно обжалване по граждански дела (чл.113 ГПК), постановеното от въззивния съд определение не подлежи на касационно обжалване съгласно 274, ал.4 ГПК вр. чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Поради необжалваемостта на определението частната касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Неправилните указания на въззивния съд, че определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния касационен съд, не пораждат право на жалба, доколкото възможността за подаване на частна касационна жалба е изключена от разпоредбите на чл.274, ал.4 ГПК и чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,