Определение № 60875 от 10.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2784/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на кметство [населено място], чрез адв. С. П., срещу въззивно решение № 38 от 09.02.2021 г. по в. гр. д. № 1427/2020 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което, като е потвърдено Решение № 504258/23.10.2020 г. по гр. д. № 1375/2019 г. на Районен съд – Разлог са уважени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ – за признаване за незаконно и отменяне на уволнението на Е. У. Сирак, извършено със заповед № 15/04.11.2019 г. на вр. и.д. кмет на кметство, [населено място], общ. Белица, обл. Благоевград; за възстановяване на ищцата на длъжността „метач“, която е заемала при ответника преди уволнението си и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 3360 лева за времето на оставането й без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Твърди, че постановеното решение противоречи на практиката на ВКС по въпросите: 1. “Неефективното изпълнение на задълженията може ли да се дължи не само на липсата на професионални качества, свързани с упражняваната от работника професия – професионални знания, умения и навици, които са нужни при изпълнението на работата, но и на лични качества на работника?“; 2. „Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва?“. Цитирани са ППВС № 1/1953 г.; решение № 161 от 2009 г. по гр.д. № 4958/2007 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 84/2006 г. по гр.д. № 1862/2003 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 202/2012 г. по гр.д. № 804/2011 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 564/2013 г. по гр.д. № 1774/2011 г. на ВКС, ІV г.о., Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ВКС, ОСГК. Касаторът счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото ще бъде произнасянето на съда по следните въпроси: 1. „Отделните прояви на неизпълнение на задълженията от ищцата, подробно описани в заповедта и посочени в решението, могат ли да бъдат квалифицирани като епизодични и изключващи трайно и обективно отсъствие на качества у ищцата?“; 2. „Неефективното изпълнение на трудовите задължения, възложени с длъжностна характеристика, може ли да се дължи единствено и само на липсата на лични качества на работника, като в случаите на установен дефицит на тези качества и при наличие на причинна връзка между липсата на качества и неефективно справяне с работата да послужи като основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ?“; 3. „Може ли преценката за наличие, респ. липса на определени качества у работника или служителя да бъде направена от лице, което има личен и непосредствен контакт и наблюдения за продължителен период от време, която преценка да бъде взета предвид при последващо встъпване в длъжност като работодател?“. Ответната страна Е. У. Сирак, чрез адв. Р. З.-К., писмено изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Претендира разноски. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Ищцата е предявила искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Въззивният съд е приел за установено, че страните по делото са били в трудово правоотношение, по силата на което Е. Сирак е заемала длъжността „метач“ при ответника. Със заповед № 15/04.11.2019 г. на вр. и.д. кмет на кметство Н. Б. е прекратено трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, считано от 05.11.2019 г. В заповедта е посочено, че на работника липсват професионални качества за ефективно изпълнение на работата, защото не притежава необходимите организираност и дисциплинираност, вследствие на което в помещенията на кметството и прилежащите площи не се поддържа постоянна чистота. Отбелязана е и липсата на комуникативност и диалогичност по отношение на граждани, обслужвани в кметството на [населено място]. Съдът е обсъдил събраните свидетелски показания, като е приел, че те до голяма степен пресъздават субективна оценка за работата на ищцата, а не възприятия за факти. Според въззивната инстанция уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ предполага липсата на професионални качества, т.е. на професионални знания и умения за реализирането на трудовите задължения, същата да е обективна, а не да е резултат от субективната оценка на работодателя. Обективният дефицит на качества се проявява чрез липса на знания, умения и/или опит, необходими за ефективното изпълнение на трудовите задължения. Съдът е направил разграничение с неизпълнението или небрежното изпълнение на трудовите функции поради субективното отношение на работника към тях – посочил е, че тогава е налице нарушение на трудовата дисциплина, водещо до дисциплинарно уволнение. В допълнение е изложил, че за да обоснове прекратяване на трудовото правоотношение, липсата на качества за ефективно изпълнение на работата следва да е трайна или продължителна, което обстоятелство не е посочено в уволнителната заповед, нито може да бъде установено от издалото заповедта лице, встъпило в длъжност месец преди уволнението на ищцата. Съдът е установил периода, в който ищцата е била безработна, от събраните по делото доказателства. Поради изложените съображения въззивният състав е приел претенциите на Е. Сирак за основателни. При тези мотиви на въззивния съд е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на въззивното решение по поставения от касатора втори въпрос. По делото са разпитани четирима свидетели, в чиито показания се установява противоречие. В един и същ времеви период всички те са влизали в помещенията на кметството, чието почистване е било задължение на ищцата (като трима от свидетелите са работели с нея в кметството), но имат различни наблюдения относно качеството й на работа. Ищцовите свидетели твърдят, че Е. Сирак е изпълнявала трудовите си задължения съвестно и качествено, а според свидетелите на ответника същата не е поддържала хигиената в кметството. Следователно в тази част двете групи свидетелски показания взаимно се изключват. Това обаче не е отчетено от въззивния съд, който е кредитирал всички показания, а за да обоснове крайния си извод, на практика се е позовал на разказаното от свидетелите на ищцата. Така втората инстанция се е произнесла в противоречие с ППВС № 1/1953 г., според което, „когато има разноречиви доказателства, съдът трябва да посочи кои възприема и кои отхвърля, а също и да обясни защо приема едните, а отхвърля другите“. При разглеждането на спора пред касационния съд по същество, предвид конкретните факти по делото, ще се даде отговор и на поставения под номер едно в изложението правен въпрос. Въпроси с номера 3,4 и 5 по изложението са фактически и не могат да бъдат обсъждани във фазата по селектиране на касационните жалби, доколкото касаят правилността на решението. С повдигането им не се обосновава извод за наличие на общо основание за достъп до касация. В обобщение – налице е основание по чл.280 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по въпроса „Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва?“ за проверка съответствието на правните разрешения на въззивния съд с тези, дадени с ППВС № 1/1953 г.; решение № 161 от 2009 г. по гр.д. № 4958/2007 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 84/2006 г. по гр.д. № 1862/2003 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 202/2012 г. по гр.д. № 804/2011 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 564/2013 г. по гр.д. № 1774/2011 г. на ВКС, ІV г.о., Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ВКС, ОСГК. С оглед допускането на въззивното решение до касационно обжалване на касатора следва да се укаже необходимостта от представяне на доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната й жалба в размер на 147,20 лв. лева /чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/ по сметка на ВКС. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,