Определение № 154 от 06.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4026/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по подадена от Н. П. А.- Р., действаща чрез адв. Д., касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от СГС, ГО, ІІІ брачен въззивен състав решение № 262270/07.07.2022 г. по гр.д. № 15022/2019г., в частта, с която родителските права по отношение на децата са предоставени на бащата П. Н.. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл. 281, т.3 ГПК. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което като основания за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1/. „Какви са критериите, които съдът следва да съобразява при определяне на кой от родителите да се предостави упражняването на родителските права върху детето с оглед цялостната защита интереса на детето?; Може ли при спор за упражняване на родителските права съдът да вземе предвид само някой от посочените в ППВС №1/1994г. обстоятелства и да игнорира други?; Обстоятелството, че единият родител създава пречки за осъществяване на лични отношения с другия и ограничава контактите на децата с последния, има ли негативно отношение при определяне на родителските му качества?“; 2/.“Задължен ли е въззивният съд да формира решаващите си изводи след съвкупна преценка и взаимовръзка на всички доказателства и установени факти по делото и води ли липсата на съвкупна преценка и взаимовръзка на всички доказателства и установени факти по делото и/или едностранчиво анализиране, липсата на цялостен анализ на тяхното съдържание, превратно тълкуване на доказателствата без да бъдат обсъдени обективно, всестранно и пълно, до порочно формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, обуславящо формирането на порока съществено нарушаване на съдопроизводствените правила?“ и 3/. „Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него факти и без да обсъди останалите събрани по делото доказателства, и без да изложи съображения защо ги отхвърля, и без да прецени тяхната взаимна логическа връзка?“, по които въпроси сочи основанието по чл.280, ал.1, ал. 1 ГПК. Излага и че решението е очевидно неправилно, тъй като майката години наред се е борила да си вземе децата, отнети от бащата по измамлив начин, който умишлено протака процеса, за да откъсне децата от майката, създава пречка на контактите й, а децата години наред са подложени на драстичен натиск от страна на бащата и неговото семейство с цел отчуждаване от майката. С писмения си отговор ответникът по касацията П. Н., действащ чрез адв. К., изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима- подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да постанови решението си СГС, ГО, ІІІ въззивен брачен състав, позовавайки се на ППВС №1 по гр.д. № 3/1974г., ЕКЗПЧ, ХОПЕС и т.2 от ТР №1/2016 г. от 03.07.2017 г. по тълк. д. № 1/2016г. на ОСГК на ВКС, е приел, че от изслушаните от двете инстанции заключения на СПЕ се установявало, че и двамата родители имат родителски капацитет. След постановяване на първоинстанционното решение бащата създал подходяща семейна среда за отглеждане на децата. П. Н. е страна по трудов договор и реализира доход, който му позволява да поеме грижите за децата, като може да разчита и на родителите си, с които живее в една къща, които през годините също са полягали грижи за внуците си. Бащата работи като преподавател във ВУЗ, което му позволява да прекарва повече време с децата си не само ежедневно, но и през определени периоди през годината, когато не се провеждат учебни занаятия. Той полага огромна, целенасочена, системна и последователна грижа за децата, като и непосредствени грижи не само за образованието им, но и за физическата им подготовка. Децата са комуникативни, неконфликтни и спокойни, което се дължи на ежедневните усилия на техния баща. Въпреки, че на майката също не и липсва родителски капацитет, видно от приетото от въззивната инстанция заключение на СПЕ, следва да се отчете, че тя дава приоритет на новото си семейство, както и на своето личностно и кариерно развитие. От свидетелските показания, както и от изразеното пред съда от детето А. мнение, липсва достатъчно хармонично разбирателство между децата и новия съпруг на майката, като факта, че детето А. не знае имената на децата на съпруга на майката също води до извода, че липсата на близост между децата и новата семейна среда в дома на майката. Евентуалното преместване на децата в [населено място] би ги сблъскало с различна обстановка, която не им е позната и не е приета от тях, като би ги стресирало ненужно. Въззивният съд е съобразил и че от години децата живеят в [населено място] при бащата, чиито родители също ежедневно помагат в грижите и възпитанието им. От заключението на СПЕ и от социалните доклади на ДСП- Г., се установявало, че децата имат изградена връзка с този град, те намират уют в дома на баща си и имат собствена приятелска среда, за чието развитие бащата допринася и насърчава. Приел и че от доказателствата по делото се установява, че майката не е проявявала необходимата активност за осъществяване на регулярни срещи с децата, а още по- малко това се е случвало след приключване на първоинстанционното производство, както и след създаването на ново семейство от нея. Макар, че бащата не е съдействал винаги са изпълнение на привременните мерки и личните отношения с майката, то именно той е ангажирал психолог за децата, за да им помогне да преодолеят кризисната ситуация и да не се допусне създаването на синдром на родителското отчуждение, което се установявало и от приетото от въззивната инстанция заключение на СПЕ, което налагало извода, че бащата полага резултативни усилия да направи от синовете си пълноценни личности, което показва и че той има качествата на отговорния родител. Ето защо при така установените факти и липсата на твърдения и доказателства, че бащата с поведението си може са постави в риск здравето или развитието на децата, съдът е приел, че родителските права следва да бъдат предоставени на бащата, като е определил на майката режим на лични отношения и дължимия от нея размер на издръжката на всяко от децата. По основанията за допускане на касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т.1- т. 3 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, този въпрос следва да е от значение за изхода на делото, да е формирал решаващата воля на съда и да е обусловил правните изводи по предмета на спора. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по първия въпрос. Въпросът е обусловил правните изводи на съда относно родителките права, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие с ППВС № 1/1974 г. и с приложните от касатора решения на ВКС. С ППВС №1/1974 г. се установява правилото, възприето и в Семейния кодекс – чл. 59, ал. 4 СК, че решението за предоставяне упражняването на родителските права следва да се основава на съвкупната и конкретна преценката на всички обстоятелства с оглед интересите на децата, при примерно изброяване на тези обстоятелства, а именно: родителските качества, полагането на грижи и умения за възпитание, подпомагането подготовката за придобиване знания, трудови навици и др., моралните качества на родителя, социалното обкръжение и битовите условия, възраст и пол на децата, привързаността между деца и родители и между децата, помощта на трети лица и др. Във всеки случай съдът е длъжен да мотивира защо дава приоритет на едни или други от тях, ръководейки се от най- добрия интерес на детето, определен в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, който интерес е водещ при преценката на кого от двамата родители да се възложи прякото упражняване на родителските права. Съдът не може да основе решението си само на някои от посочените обстоятелства и да игнорира други, като дължи излагане на мотиви по кои от тях дава предпочитание на някой от родителите. Позоваването на избрани обстоятелства и игнорирането на други не позволява формирането на законосъобразен извод за най-добрият интерес на детето кой от двамата родители да упражнява родителските права. В случая съдът не се отклонил от задължителните постановки и от практиката на ВКС, като е дал ясен отговор защо интересите на децата налагат упражняването на родителските права да се възложи на бащата, и то при съобразяване със всички обстоятелства. Преценката на съда, на кого да бъдат предоставени родителските права, се основава на установените конкретни обстоятелства по делото, налагащи извода, че всеки от тях има родителски и личностни качества, възможности и желание да осигури подходящи условия за отглеждане на децата, но с оглед запазването на сигурната и позната социална среда за децата и при съобразяване с заключението на съдебно- психологическата експертиза, че майката дава приоритет на новото си семейство, както и на своето кариерно и лично развитие, той е предпочел упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата. Становището на касатора, че събраните по делото доказателства установяват нещо различно от възприетото от въззивния съд, следва да се квалифицира като касационно оплакване по чл. 281, т. 3 ГПК. Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по втория и третия въпрос от изложението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдяните фактически обстоятелства, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. В случая въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на които се установяват правнорелевантните факти, като е изложил свои мотиви по направените във въззивната жалба доводи и възражения. Доводът за необсъждане на всички представени доказателства се свежда до оплакване за неправилност на крайния извод на въззивната инстанция, като доколкото се касае до оплакване за твърдяно неточно интерпретиране на факти, а не за същинска липса на мотиви, настоящият състав на ВКС счита, че не е налице основанието по см. на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол по същество на въззивното решение. Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Въведеното основание „очевидна неправилност“ е самостоятелно и различно от основанията, посочени в ал. 1 на чл. 280 ГПК, поради което не е обусловено от формулиране на правен въпрос. Очевидна неправилност по см. на чл.280, ал.2 ГПК е налице при установимо от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост, без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акт. Такива са нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл или при грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, когато е постановен в противоречие с практика на ВКС или когато е необоснован поради неправилно възприемане на фактическата обстановка, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая атакуваното решение не може и да бъде преценено нито като явно необосновано, нито като постановено при приложение на закона в неговия противоположен смисъл или при прилагане на отменена или несъществуваща законова разпоредба. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решение от 07.07.2022 г. на СГС, ГО, ІІІ въззивен брачен състав, постановено по гр.д. № 15022/2019 г. Воден от изложеното, настоящият състав на ВКС, ІV ГО,