Определение № 489 от 08.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 2474/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от адв. С. Ж. – синдик на [фирма] [населено място] (в несъстоятелност) срещу определение № 867 от 27.03.2013 г. по ч. гр. дело № 345/2013 г. на Пловдивски апелативен съд. Със същото се отменя частично определение № 394 от 02.10.2012 г. на ОС [населено място] по т. д. № 88/2011 г. и се изменя решение № 22/14.02.2012 г. на ПзОС като се оставя без уважение искането на адв. Ж. за присъждане на осн. 78, ал. 1 ГПК сумата от 118 000 лв., представляваща възнаграждение за един адвокат в производството по т .д. № 88/2011 г. на ПзОС, поради неоснователност и недоказаност. По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил определения на ВКС. Ответникът по частната жалба – [фирма] [населено място] е изразил становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Наведени са доводи и за неоснователността на постъпилата жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. С решение № 22 от 14.02. г. по т. д. № 88/2011 г. Пазардджишкият окръжен съд е обявил за нищожна по отношение на кредиторите на несъстоятелност на [фирма] – в ОП по несъстоятелност по т. д. № 98/2010 г. на ПзОС, разпоредителна сделка, обективирана в нот. акт за учредяване на договорна ипотека от 16.04.2009 г., с № 174, том І, рег. № 2 486, нот. дело № 174/2009 г. на нотариус Св. Й. – П., рег. № 470, със страни: ипотекарен кредитор – [фирма] [населено място], кредитополучател и ипотекарен длъжник - [фирма] [населено място], солидарни длъжници – Т. А. И В. Г. М. и ипотекарен длъжник - [фирма] (в открито производство по несъстоятелност) [населено място]. Със същото [фирма] и Е. – 1” Е. (в открито производство по несъстоятелност) [населено място] са осъдени да заплатят по сметка на ПзОС дължимата държавна такса в размер на 37 857,43 лв., както и банката да заплати на С. Ж. – синдик по т. д. № 98/2010 г. сумата от 118 000 лв., представляваща платен адвокатски хонорар. Във връзка с подадена молба от [фирма] [населено място], с определение № 394 от 02.10.2012 г. на осн. чл. 248 ГПК съдът е изменил постановено решение в частта за разноските като намалява размера на дължимата държавна такса и оставя без уважение искането на [фирма] за изменение на решението в останалата част. Този съдебен акт е обжалван пред П., който с определение 867 от 27.03.2013 г. по ч. в. д. № 345/2013 г. ( предмет на настоящото производство ) го отменя частично и допуска изменение на постановеното решение относно присъденото адвокатско възнаграждение като оставя без уважение искането на синдика на [фирма] (в несъстоятелност) [населено място] за присъждане на разноски в размер на 118 000 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат в производството по т. д. № 88/2011 г. на ПзОС, поради неоснователност и недоказаност. Към жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което се сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК по поставените процесуални въпроси относно доказването на реално направените разноски за адвокатско възнаграждение и възможността за намаляването им поради прекомерност от страна на съда. Поддържа се наличието на противоречива съдебна практика, включително и от различни състави на ВКС по поставените процесуални въпроси. Върховният касационен съд, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото констатира, че посочените от жалбоподателя процесуални въпроси за уеднаквяване на съдебната практика с разпореждане от 31.07.2012 год. на председателя на ВКС е образувано Тълкувателно дело № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС. В предмета на Тълкувателното дело, което не е приключило и е висящо към настоящия момент са включени и въпросите поставени от жалбоподателя. С оглед на изложеното, тъй като произнасянето по жалбата е обусловено от разрешението, което ще бъде дадено с бъдещото тълкувателно решение, производството по настоящото дело следва да бъде спряно на основание чл.292 ГПК до приключване на т.дело № 6/2012 год. Мотивиран от изложеното и на основание чл.292 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд