Определение № 3912 от 16.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1085/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [община], чрез процесуалния ѝ представител адвокат Д. С., против въззивно решение № 502 от 01.12.2025 г. по в.гр.д. № 833/2025 г. на Окръжен съд - Пазарджик, с което е потвърдено решение №82 от 26.03.2025 г. по гр.д. № 1025/2024 г. на Районен съд – Велинград. С първоинстанционното решение е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 36, ал. 3 ЗА, че [община] дължи на адвокат Г. Х. Б., АК - Пловдив, 14 320,80 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за осъществената от него правна защита и съдействие в полза на [община] в производството по т.д. № 207/2019 г. на Окръжен съд -Пазарджик, която сума е определена с решение № 291/12.06.2024 г. на Адвокатски съвет - [населено място] по протокол № 15/12.06.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 04.07.2024 г., до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед № 457 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.07.2024 г. по ч.гр.д. № 826/2024 г. на Районен съд-Велинград.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Г. Х. Б., [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат С. С., с който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а по същество, че подадената жалба е неоснователна. Претендира се присъждане на направените разноски съгласно представен списък на разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 30.04.2025 г. за представителство по чл. 38, ал. 1, т. 2, предл. трето ЗА.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта ѝ, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд е приел, че производството е по реда на чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 36, ал. 3 ЗА за заплащане на адвокатско възнаграждение за осъществена от адвокат Б. в полза на общината правна защита и съдействие. От фактическа страна съдът е приел за безспорни следните обстоятелства: с пълномощно № 9200/3741/24.10.2019 г. кмета на [община] е упълномощил адвокат Г. Б. да извършва процесуално представителство и защита в полза на общината в производството по т.д. № 207/2019 г. на Окръжен съд – Пазарджик; договор между страните не е сключен и не е постигната договорка относно размера на възнаграждението на упълномощения адвокат; с решение № 291/12.06.2024 г. на Адвокатски съвет - [населено място] на основание чл. 36, ал. 3 ЗА, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед извършените действия по защита в рамките на посоченото дело в полза на адвокат Б. е определено адвокатско възнаграждение в размер на 14 320, 80 лв. с ДДС; във връзка със заплащането му е образувано заповедно производство по ч.гр.д. № 826/2024 г. на Районен съд – Велинград, по което е издадена заповед № 457 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.07.2024 г., с която общината е осъдена да заплати на адвокат Б. следните суми: 14 320,80 лв. - главница, ведно със законната лихва за периода от 04.07.2024 г. до изплащане на вземането, държавна такса в размер на 286,42 лв. и 1219,25 лв. - адвокатско възнаграждение в заповедното производство; в срока по чл. 414 ГПК общината е подала възражение, вследствие на което е заведен и настоящият иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на вземането.

Относно осъществената правна защита е установено, че в рамките на производството по т.д. № 207/2019 г. на ОС - Пазарджик, образувано по искова молба на „Р. /България/“ ЕАД против [община] за установяване съществуването на вземане на банката в размер на 500 000 лв., адвокат Б. е изготвил и подал писмен отговор с вх. № 9921/04.11.2019 г. Не се спори, че производството е прекратено с определение № 793/11.12.2019 г., постановено след постъпила молба вх. № 11074/04.12.2019 г., от кмета на общината, с която е уведомил съда, че е оттеглено възражението срещу издадената заповед № 392 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 25.07.2019 г. и е направено искане образуваното дело да бъде прекратено поради липса на правен интерес.

Въз основа на установеното, от правна страна съдът е посочил, че при липса на договор за правна защита или когато страните по договора не са определили размера му, то възнаграждението, по искане на адвоката или клиента, се определя от адвокатския съвет, а изискуемостта на вземането настъпва от момента на изпълнение на поръчката – от извършването на уговореното от страните правно действие. Във връзка с определеното в рамките на инициираното пред Адвокатски съвет – [населено място] адвокатско възнаграждение, съдът е посочил, че размерът му не го обвързва, като в производството по спор между адвоката и представлявания, съдът при наличие на възражение за прекомерност може да редуцира възнаграждението. Приел е, че въпреки че решението на Адвокатския съвет не е обжалвано, в отговора на исковата молба, депозирана в настоящото производство се съдържа възражение за прекомерност на определения размер на адвокатското възнаграждение, по което съдът следва да се произнесе. Като необосновани са отхвърлени доводите на общината, че извършената правна работа не е в нейна полза, доколкото от преписката по т.д. № 2017/2019 г. е установено, че след като е бил упълномощен адвокатът своевременно е предприел възможните действия в защита на интереса на ответника, като е подал писмен отговор в срок, съдържащ подробни доводи, с които е оспорена претенцията на банката. На следващо място, съдът се е произнесъл по възражението за нищожност на решението на Адвокатския съвет, направено за първи път във въззивната жалба. Приел е, че същото е недопустимо, а допълнително се е аргументирал, че е неоснователно, доколкото не се касае до административен акт. Въззивният съд се е произнесъл и по въпроса за справедливия размер на адвокатското възнаграждение в светлината на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438 от 2022 г. Посочено е, че Адвокатският съвет е определил размера му съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1, която съдът е възприел като ориентир при собствената му преценка. При извършената преценка на справедливостта и обосноваността на определения размер съдът е приел, че то съответства на правната и фактическа сложност на извършената работа, доколкото се касае за дело със значителен материал интерес. Посочил е, че адвокатът е подал писмен отговор на исковата молба, като е изпълнил задълженията си точно и професионално, а прекратяването на делото като резултат е последица от действия, извършени лично от кмета на общината. Подчертал е, че счита така определеното възнаграждението за съобразено както с материалния интерес, интензитета, характера и правната сложност на извършените действия, така и с обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран. Въпреки че е приел, че възражението на изтекла погасителна давност не е поддържано във въззивната жалба, съдът е допълнил, че го намира за неоснователно, доколкото от подаването на отговора на искова молба по т.д. № 207/2019 г. на 04.11.2019 г. до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 04.07.2024 г. не е изтекъл 5-годишният давностен срок. Предвид извода за основателност на исковата претенция в пълен размер, въззивният съд се е присъединил към мотивите на първата инстанция, като е потвърдил решението ѝ, с което искът е уважен.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси:

1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди оплакването в жалбата, че първоинстанционният съд не е анализирал събраните доказателства?“.

2. „Длъжен ли е въззивният съд да основе изводите си при обсъждане на всички, а не на избрани доказателства, доводи, становища и възражения, като обсъди всички относими и допустими доказателства съобразно наведените от страните доводи и възражения?“.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, поради следните съображения:

Поставените в изложението въпроси за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички доказателства, са обусловили дейността на въззивната инстанция при постановяването на обжалваното решение, но същите са разрешени в съответствие с трайната практика на ВКС, включително и посочената от касатора. В нея е възприето, че съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правните доводи, от които черпят своите права, както и събраните доказателства. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени.

Съдът е изпълнил задължението си, като е обсъдил всички събраните по делото доказателства, посочил кои действия приема, че са реално извършени в защита на интересите на общината и какво е значението им за размера на дължимото на процесуалния представител възнаграждение. Видно от мотивите му е разгледал въпроса за справедливостта и обосноваността на определения размер на адвокатското възнаграждение, като е изследвал фактическата и правна сложност на делото, материалният му интерес и действително извършените от адвоката действия. В рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания, съдът се е произнесъл по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение като е формирал вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в двете инстанции, с което е изпълнил задължението си съгласно закона и непротиворечивата по въпроса съдебна практика. Предвид посоченото не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС, а несъгласието на касатора с правилността на изводите на съда не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК и не може да обоснове допускането на касационното обжалване.

Съобразно изхода на спора пред касационната инстанция на адвокат С. С., АК - Пловдив, трябва да бъдат присъдено адвокатско възнаграждение за осъществената пред касационната инстанция правна защита и съдействие, изразяваща се в депозирането на отговор на касационната жалба, в размер на 300 евро на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд