Определение № 60326 от 16.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 1612/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на В. И. А. срещу определение №56 от 14.05.2021г., постановено по ч.т.д.№309/2021г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 1 състав, с което е потвърдено определение №260139/17.03.2021г. по т.д.№24/2021г. на Хасковски окръжен съд.

В частната касационна жалба се поддържа, че определението на Пловдивски АС, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд за оставяне без уважение молбата на В. И. А. за освобождаването му от заплащане на държавна такса, е незаконосъобразно. Твърди се, че въззивният състав неправилно е приел, че В. А. има достатъчно средства за заплащане на държавната такса в размер на 3 200лв., дължима за исковата молба, въз основа на която е образувано т.д.№24/2021г. на Хасковски ОС. Излагат се доводи, че получаваната от ищеца заплата в размер на 650лв. месечно стига единствено за осигуряване на физическото му съществуване и че притежаваните от него три МПС-та имат незначителна стойност. Претендира се отмяна на атакуваното определение и освобождаване на В. А. от заплащане на държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният касатор поддържа наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване като е формулирал следните въпроси:

1. „ Какво е точното значение на употребения в чл.83, ал.2 ГПК израз „достатъчно средства“ и следва ли същият да се тълкува в тесен смисъл „като парични средства в наличност“, или се отнася и до други активи в имуществото на ищеца, каквито са вещните и облигационни права?“ и

2. „Какво е точното значение на употребения в чл.83, ал.2 ГПК израз „достатъчно средства“ и следва ли същият да се тълкува в смисъл на наличен доход по принцип, в т.ч. минималната за страната месечна работна заплата, а се отнася за доход, даващ възможност да се формират „свободни парични средства“?“.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на доводите на страните, намира следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното определение въззивният състав от Пловдивски АС е потвърдил определение №260139/17.03.2021г. по т.д.№24/2021г. на Хасковски ОС, с което е оставена без уважение молбата на В. И. А. за освобождаване от заплащане на държавна такса, дължима по исковата молба, въз основа на която е образувано т.д.№24/2021г. на Хасковски ОС. Въззивният съд изцяло е споделил решаващия извод на първата инстанция за липсата на основанията по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване на ищеца от ДТ. Посочил е, че предвид съдържащите се данни в представената от В. А. декларация за семейно и имотно състояние (същият не е семеен, няма данни за ограничена трудоспособност, реализира месечен доход в размер на 650лв. и притежава три МПС-та), следва да се приеме, че за ищеца не съществуват ограничения за полагане на труд, респ. за реализиране на доход, позволяващ му да заплати дължимата ДТ. За да приеме неоснователност на молбата по чл.83, ал.2 ГПК, въззивният състав е акцентирал върху следните обстоятелства, относими за преценката за наличието или липсата на достатъчно средства: младата, трудоспособна възраст на ищеца, липсата на ограничения в работоспособността, наложени от здравословни проблеми, липсата на задължение за издръжка към низходящи лица, притежаването на три МПС-та, от които при евентуално разпореждане с тях би могъл да реализира допълнителни средства.

Настоящият касационен състав намира, че не са налице поддържаните от частния касатор основания за допускане на касационно обжалване.

Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалвания съдебен акт въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд.

Поставените от касатора въпроси, свързани с искане за разяснение от касационния състав на точното значение на израза в чл.83, ал.2 ГПК „достатъчни средства“ и неговото тълкуване, не покриват общия и допълнителния селективни критерии по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Въпросите не са значими за конкретния правен спор по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като в самата разпоредба на чл.83, ал.2 ГПК - от т.1 до т.7, са посочени обстоятелствата, въз основа на които съдът следва да направи преценката дали страната разполага с достатъчно средства, за да обезпечи заплащането на дължимата държавна такса, което изключва възможността за тълкуване на израза „достатъчни средства“ в посочения от касатора контекст, а именно - ищецът да има „свободни парични средства“. Отделно следва да се има предвид, че въпросите не са от значение точното прилагане на закона, както и за развитието на правото съобразно разясненията, дадени в т.4 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, тъй като по въпроса за обхвата и критериите за извършване на преценката за наличие на „достатъчно средства“ по см. на чл.83, ал.2 ГПК е налице обемна практика на ВКС, според която преценката дали са налице предпоставките за освобождаване на едно лице от задължението за заплащане на ДТ, следва да бъде извършена при съобразяване на всички предвидени в закона критерии и обстоятелства, които са изброени в чл.83, ал.2 ГПК като за освобождаване от ДТ съдът следва да приеме, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото.

Обжалваното определение не е „очевидно неправилно“ по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, тъй като изводът на въззивния съд (направен въз основа на извършена от съда преценка на обстоятелствата, посочени т.1-7 на чл.83, ал.2 ГПК), че в случая липсва основание за освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса, не е нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение,