Определение № 462 от 15.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1325/2013 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу решение № 1707 от 16.11.2012г. по гр.дело № 2967/2012г. на Пловдивски окръжен съд, за отмяна на уволнение поради намаляване обема на работа по чл. 328 ал.1 т.3 КТ ,като незаканосъобразно. В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане се посочват противоречиво решавани въпроси. По първия въпрос, имало ли е намаляване обема на работа към момента на прекратяване на трудовото правоотношение и кой е релевентния момент, в който се преценява обстоятелството се сочи противоречие на обжалваното решение с решения от практика на Върховния касационен съд(реш.№229 от 28.03.1995 ІІІ г.о ,реш.№1720 от 31.10 2005г ІІІ г.о ,както и решения на окръжни съдилища ), според които релевантен е моментът на уволнението. По втория въпрос ,кой е компетентния орган в дружеството, се сочи противоречие с решение № 1391/20.12.1999г ІІІ г.о на ВКС. ВКС приема ,че в случая компетентен е управителя ,докато в обжалваното решение се сочи компетентност на общото събрание на дружеството съображенията сочет на основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК Отговор не е постъпил. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Поставените два въпроса не засягат основния и водещ решаващ извод на въззивния съд ,че уволнението на посоченото основание е предприето от лице, които не е имало правомощия да прекратява трудовото правоотношение, а в случая е било необходимо те да са изрични. При това положение, когато въпросите не засягат решаващ мотив на съда ,достатъчен за обосновка на правните му изводи по основанието на иска, отговорът поставени въпроси ,свързани с извода за недоказаност по основанието за уволнение във връзка с други изследвани предпоставки, няма да се окаже обуславящ за изхода на спора. Наред с това, по първия от формулираните въпроси въззивното решение не е в портиворечие с цитираната практика ,тъй като при постановяването му не е бил възприет и посочен друг свързан с обективното обстоятелство момент, който подлежи на изследване като релевантен. Оспорват се изводите на съда като необосновани и оспорването им се формулира като въпрос. По следващия поставен в изложението правен въпрос - кой е компетентния орган в дружеството да вземе решението, че поради намаляване обема на работа следва да се прекратяват трудови правоотношения със служители, също е безпредметно да се дава отговор от Върховен касационен съд при положение, че в настоящия случай подобно решение не е било взето и обективирано в дружеството на работодателя - нито от общото събрание, нито от управителя и е липсвало по делото. Ето защо не е налице соченото основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК и Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.