Определение № 2717 от 26.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1079/2026 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Община Кърджали, представлявана от кмета М., чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно решение № 199 от 20.11.2025г. по в.гр.д. № 328 по описа за 2025г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 53 от 7.04.2025г. по гр.д.№ 256/2024г. на ОС Кърджали като е осъдена да заплати на Н. А. М. сумата от 20 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, настъпило на 13.07.2024г.в [населено място], [улица], ведно със законна лихва за забава, считано от 13.07.2024г.,като е отхвърлен иска в останалата му част до претендираните 50 000лв и са присъдени разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е приел за установено следното: На 13.07.2024г.в [населено място], [улица], около 23ч., ищцата слизайки от тротоара на пътното платно, за да се качи в таксиметров автомобил, с десния си крак стъпила в пропаднала отводнителна шахта,при което глезенът й се сгънал и тя паднала на едната си страна. Получила счупване на големия и на малкия пищял в дясната подбедрица в областта на глезенната става /бималеоларна фрактура/и изкълчване на същата става, наложили болнично и оперативно лечение. Уврежданията са довели до трайно затрудняване на движението на десния крак за период от 4-5 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес. Първоначално лечението е било с гипсова имобилизация,но поради нестихващи болки се е наложило оперативно лечение с открито наместване на фрактура с вътрешна фискация, тибия и фибула, както и последваща операция за оперативно отсраняване на костта на имплантирани уреди от тибия и фибула. Била е в невъзможност за самостоятелно придвижване през първите два месеца, нуждаела се е от помощ при всекидневното обслужване. Съдът е посочил, че претърпените болки и страдания през първите месеци са били силни и интензивни и постепенно намаляващи впоследствие. В мотивите си въззивният съд се е позовал на заключението на приетата техническа експертиза, изготвено след проверка на място, съгласно което състояниято на настилката на [улица] е в лошо състояние, със слягания и хлътвания на места, а паважът е силно разместен и нуждаещ се от пренареждане. В процесния участък е имало шахта, чието ниво е под равнището на основната улична настилка, с разминаване в нивата. Отводнителната шахта е била хлътнала, което хлътване е причинено от пропадане на земното легло, вследствие слаба основа или неправилно отводняване. На процесната дата уличното осветление не е работело и улицата е била тъмна. При тези факти, въззивният съд е преценил,че са налице изискуемите предпоставки за уважаване на иска по чл.49 ЗЗД – противоправно поведение,изразяващо се в неполагане на дължимата грижа за изпълнение на задълженията, произтичащи от чл.3,ал.1 и чл.167,ал.1 ЗДвП, чл.31 и чл.36б ЗП, чл.4 от Наредба №3/16.08.2010г. за поддържане на пътя /по [улица]/в изправно състояние, ведно с обслужващите съоръжения /отводнителна шахта/, вреда и причинна връзка. При определяне на размера на дължимото обезщетение, съдът е съобразил броя, вида, характера, тежестта и значението за пострадалата на причините вреди, актуалното състояние, предстояща операция за премахване на втората пластина, както и благоприятната крайна перспектива за излекуване, конкретно претърпените страдания, както и съпътстващите ги болки, дискомфорт и ограничения, притеснения и стрес. В представеното изложение, касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните поставени въпроси: 1. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, длъжен ли е съдът да извърши преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които са от значение за точното приложение на чл.52 ЗЗД?, 2. Съставлява ли нарушение на чл.52 ЗЗД позоваването, че обезщетението се определя по справедливост без посочване на обстоятелствата и критериите,въз основа на които то е определено?, 3. Длъжен ли е въззивният съд да прецени самостоятелно всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени факти и закона? и 4. Следва ли съдът да изложи самостоятелни мотиви след като обсъди всички доказателства в тяхната взаимовръзка и доводите и възраженията на страните? Твърди противоречие на въззивния акт с конкретно посочени решения. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Н. А. М., чрез процесуалния представител адвокат М., с който се оспорват както нейната допустимост, поради липса на посоченото касационно основание, така и основателност. Счита постановеният акт за правилен, като излага доводите си за това. Желае съдът да определи размера на дължимото адвокатско възнаграждение, с оглед осъщественото процесуално представителство по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Имайки пред вид гореизложените мотиви, настоящият съдебен състав счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, доколкото – във връзка с никой от поставените въпроси - не е налице посоченото от касатора специално основание за допустимост. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД, във връзка с което са поставени първите два въпроса. Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а винаги е свързано с преценката от съда на конкретно установените по делото обективно съществуващи обстоятелства, които за от значение за случая. При искове по чл.49 ЗЗД - такива обстоятелства поначало са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца, вида и характера на лечението, възрастта на пострадалия, перспективите за състоянието му, както и конкретните обстоятелства,при които е настъпило увреждането, включително и досежно характеристиките на установеното противоправно поведение. В този смисъл е процедирал и въззивния съд в конкретния случай, излагайки в мотивите си доводите, с които е осъществил преценката си на всички установени като обективно съществуващи обстоятелства./В този смисъл, противно на твърдяното от касатора във въпрос №2, съдът е посочил конкретните обстоятелства и критерии, въз основа на които е извел извода си за размера на дължимото обезщетение/. Не са разрешени в противоречие с установената съдебна практика и другите два поставени въпроса,досежно задълженията на въззивния съд, доколкото той – видно от гореизложените му мотиви - е обсъдил ангажираните доказателства, посочил е кои от фактите намира за установени, а кои - за недоказани, подвел е установената фактическа обстановка към приложимата правна норма, както и е изследвал възраженията и доводите на страните и е изложил съображенията си. Касаторът не е съгласен с тях и ги оспорва по същество,но в производството по допустимост, касационната инстанция не осъществява проверка за правилност. С оглед изхода от спора и изразеното искане, на основание чл.78, ал.3 ГПК и с оглед установеното процесуално представителство по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, настоящият съдебен състав следва да определи размер на дължимо адвокатско възнаграждение при съобразяване на нормите на чл.38,ал.2,вр.чл.36,ал.4 от Закона за адвокатурата и решение по дело С-438/22 на СЕС. Същото следва да се определи при съобразяване на два критерия: фактическа и правна сложност на делото и действително извършени в производството – по брой, вид, сложност и трудоемкост, действия от процесуалния представител. Като съобрази,че се касае за производство по допустимост, което се развива в закрито заседание, в което съдът преценява единствено наличието или не на конкретно посочени в закона основания, както и че осъществената процесуална дейност се изразява в изготвяне на отговор на касационна жалба, при изяснена в други инстанции фактическа и правна обстановка по спора, без необходимост от обсъждане на доказателства, настоящият съдебен състав намира,че следва да се определи сума от 360евро с ДДС. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд