Определение № 222 от 26.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1043/2020 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба с вх. № 10210/30.12.2019 г., подадена от ответницата Д. Т. Ч. срещу решение № 187/14.11.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 422/2019 г. на Пловдивския апелативен съд (ПАС). С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение № 148/22.04.2019 г. по гр. дело № 79/2018 г. на Хасковския окръжен съд „в обжалваната част“, като е посочено, че „в необжалваната му част“ първоинстанционното решение е влязло в сила „поради необжалването му от легитимираните лица“. С определение № 118/22.05.2020 г. настоящият съдебен състав на IV-то гр. отд. на ВКС е върнал делото на ПАС за преценка за провеждане на производство по реда на чл. 247 от ГПК, респ. – на производство по реда на чл. 250 от ГПК. С решение № 54/03.06.2020 г. ПАС, по реда на чл. 247 от ГПК, е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 187/14.11.2019 г., а именно – след „реши:“ се добавя диспозитив, с който се оставя без разглеждане, като недопустима, въззивната жалба с вх. № 5177/28.05.2019 г., подадена от жалбоподателката-ответница Д. Ч. срещу първоинстанционното решение № 148/22.04.2019 г. в частта, с която се признава за установено, на основание чл. 62, ал. 4 и чл. 63 от СК, че ответникът Р. В. В. не е биологичен баща на ищеца М. Р. В., [дата на раждане] от майка – ответницата Д. И. Д., за което е съставен акт за раждане № 85/15.03.1999 г. от длъжностно лице по гражданското състояние при [община], тъй като не произхожда и не е могъл да бъде заченат от него; и се „прекратява производството по делото“. Ответницата Ч. е подала и касационна жалба с вх. № 5192/22.07.2020 г. срещу така постановеното от ПАС, по реда на чл. 247 от ГПК, решение № 54/03.06.2020 г. Двете касационни жалби на ответницата Д. Ч. са процесуално допустими – подадени са в срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащи на касационно обжалване решения на въззивния съд. И в двете жалби се излагат оплаквания и доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на обжалваните решения, т.е. – навеждат се касационните основания по чл. 281, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. С оглед оплакванията си за нищожност, жалбоподателката навежда и основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 1 от ГПК – вероятна нищожност на решенията. В тази връзка от нейна страна се излагат подробни доводи, че и двете обжалвани решения на ПАС не изхождали от съответния съдебен състав, посочен в тях. В касационната жалба с вх. № 5192/22.07.2020 г. срещу постановеното по реда на чл. 247 от ГПК решение № 54/03.06.2020 г., жалбоподателката излага и съображения, че същото е постановено от съдебен състав, различен от този, постановил поправеното решение № 187/14.11.2019 г., без да е било извършвано ново разпределение на делото при условията на случаен избор за определянето на новия съдия-докладчик. Ищецът М. В. в отговорите на двете жалби излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбите. Ответниците Р. В. и Д. Д. не са подали отговори на касационните жалби. По повод наведените от жалбоподателката Ч. доводи по чл. 280, ал. 2, предл. 1 от ГПК за вероятна нищожност на обжалваните решения, с определение № 64/09.03.2021 г. настоящият съдебен състав на IV-то гр. отд. на ВКС е изискал от председателя на ПАС – в официално заверени преписи: заповед № РД 104/26.09.2019 г. на председателя на ПАС, както и всички актове и документи (заповед, протокол от избор на съдия-докладчик и др.), въз основа на които съдебният състав (председател – съдия С. Г. и членове: съдия С. Д. и съдия-докладчик Х. С.), който е разгледал в откритото съдебно заседание на 14.10.2019 г. въззивно гр. дело № 422/2019 г. по описа на ПАС и е постановил решение № 187/14.11.2019 г. по същото, е бил променен на съдебния състав (председател и съдия-докладчик С. Д. и членове: съдия Г. А. и съдия С. Г.), който е постановил, по реда на чл. 247 от ГПК, решение № 54/03.06.2020 г. по същото дело. В отговор, председателят на ПАС е изпратил писмо с изх. № 61074/15.03.2021 г., към което са приложени – в официално заверени преписи: заповед № РД 104/26.09.2019 г. и заповед № РД 21/31.01.2020 г. на председателя на ПАС. Наред с това, в писмото с изх. № 61074/15.03.2021 г. е посочено и следното: След връщането на делото от ВКС (съгласно постановеното от настоящия съдебен състав на ВКС, определение № 118/22.05.2020 г.), делото не е било докладвано на председателя на ПАС за разпореждане и по тази причина, за определяне на нов съдия-докладчик и за сформиране на съдебния състав, постановил по реда на чл. 247 от ГПК, решение № 54/03.06.2020 г. (председател и съдия-докладчик С. Д. и членове: съдия Г. А. и съдия С. Г.), не е издавана заповед и не е извършвано разпределение/преразпределение чрез ЦССРД. При тези обстоятелства по делото, настоящият съдебен състав намира, че касационното обжалване на постановеното от въззивния съд, по реда на чл. 247 от ГПК, решение № 54/03.06.2020 г. следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК – с оглед извършване на служебната касационна проверка относно валидността на това решение. В тази връзка, касационното обжалване следва да се допусне и по следния (служебно формулиран, съгласно т. 1 - in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) процесуалноправен въпрос: опорочен ли е съдебен акт, постановен по гражданско дело от съдия, определен за докладчик/член на съдебния състав в нарушение на правилата за случайно разпределение на делата. Касационното обжалване следва да се допусне по този процесуалноправен въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като на него е даден отговор с постановеното по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 202/07.04.2020 г. по гр. дело № 2832/2018 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, като е разяснено следното: Правилото за разпределението на делата и преписките на принципа на случайния подбор е въведено законодателно със Закона за съдебната власт от 1994 г., отм., считано от 12.05.2006 г., с новия чл. 12а (ДВ бр. 39/2006 г.). То е доразвито в чл. 9, ал. 1 на сега действащия Закон за съдебната власт, обн. ДВ, бр. 64 /07.08.2007 г. Целта на разпоредбата е да се избегнат възможностите за оказване на натиск върху съдиите, да се гарантира тяхната безпристрастност, както и да изключи предположения у наблюдателите за въздействие и предубеденост на съдията и съдебния състав (съда). Съблюдаването на установения ред, по който се разпределя делото на съдия – докладчик, е съответно на принципа за справедлив процес и конкретно с изискването по чл. 6, § 1 от ЕКПЧОС – делото на всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения, да се гледа от съд, създаден в съответствие със закона, каквато е и трайната практика на Съда по правата на човека. Изразът „създаден в съответствие със закона” включва не само правното основание за самото съществуване на съда, но и спазването от съда на конкретните правила, които го регламентират, вкл. относно разпределението на делото/преписката на определен съдия. Следователно съдът, който е постановил съдебен акт в нарушение на правилата за случайно разпределение на преписките и делата, е незаконен. Това заключение в гражданския процес следва да се съобрази със спецификата на производството и характера на съдебния акт, възможността за обжалване пред друг съд и правомощията на последния, за да се определи вида на порока – незаконосъобразност, недопустимост или нищожност на съдебния акт. По общо правило, съдебен акт, постановен в гражданския процес от незаконен състав, е нищожно. Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателката Ч. следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 80 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. От друга страна, по съображенията, изложените от настоящия съдебен състав и в определение № 118/22.05.2020 г., преди извършването на служебната касационна проверка относно валидността на постановеното по реда на чл. 247 от ГПК решение № 54/03.06.2020 г. на въззивния съд и резултата от тази касационна проверка, респ. – преди ясното очертаване на предмета, по който той се е произнесъл въззивният съд с поправеното решение № 187/14.11.2019 г., предвид и съдържанието на подадената срещу него касационна жалба с вх. № 10210/30.12.2019 г., производството по последната не би могло да се развие, включително във фазата му по селектирането на тази касационн жалба по реда на чл. 288 от ГПК. Това налага спиране на касационното производство в частта му по касационната жалба с вх. № 10210/30.12.2019 г., подадена от ответницата Ч. срещу въззивното решение № 187/14.11.2019 г. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение