Определение № 60689 от 14.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 760/2021 г.

Производството е по реда чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца П. Н. А. чрез пълномощника си адв.Р. М. срещу решение № 11988 от 14.09.2020г. по в.гр.д.№ 4153/2019г. на САС, ГО, 10 състав, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 7312/2017г. на СГС, 15 състав в частта за отхвърляне на иска с правно основание чл.226,ал.1 КЗ-отм. за разликата над 400 000лв. до пълния размер на претендираната от ищеца сума от 600 000лв. като обезщетение за причинените му телесни увреждания от пътно произшествие, настъпило на 08.12.2015г. С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Твърдението е, че присъденото обезщетение е занижено и при постановяване на съдебния акт не са отчетени редица обстоятелства, имащи значение за определяне на справедлив паричен еквивалент. Поддържа се, че отсъстват мотиви за фактите, въз основа на които е счетено, че сумата от 400 000лв. репарира действително претърпените болки и необратими страдания. Акцентира се на непълнота и необоснованост на въззивния акт. Искането е за отмяна на решението и уважаване на иска в предявения размер със законните последици. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: При постановяване на решението си въззивният съд не следва ли да обсъди всички получени от пострадалия телесни наранявания, проведено лечение и трайни последици за здравето; не следва ли да анализира всички събрани доказателства поотделно и в цялост, или е достатъчно само да ги изброи и да посочи, че ги кредитира; не следва ли да обоснове решението си с фактите и събраните доказателства в първоинстанционното производство; следва ли да се съобрази при определяне на обезщетението и възрастта на пострадалия от птп, на когото е причинена трайна инвалидизация и пълна зависимост от чужда помощ в най-обещаващата млада възраст за бъдещ сполучлив живот и за бъдеща подкрепа от семейството. Касаторът цитира допълнителните предпоставки по чл.280,ал.1, т.1-3 ГПК, но излага съображения за несъответствие на обжалвания акт с практика на ВКС по чл.290 ГПК както и се позовава на несъответствие на размера на определеното обезщетение с присъдено с решения на САС по сходни случаи Ответникът ЗАД”Армеец”АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на двете страни срещу решението на Софийски градски съд, с което искът е уважен за сумата 400 000лв. Ищецът е обжалвал решението за отхвърляне на иска за разликата до претендираните 600 000лв., а ответникът ЗАД“Армеец“АД -присъждането на обезщетение над сумата 250 000лв. По делото е било безспорно, че пътното произшествие от 08.12.2015г. е настъпило по вина на водача на товарен автомобил, по отношение на който има сключена ЗЗГОА в ответното застрахователно дружество, който в нарушение на правилата за движение е навлязъл в насрещната лента, където се е намирал лекия автомобил, управляван от ищеца и е предизвикал челен удар /настъпил изцяло в лентата за движение на лекия автомобил/, при който водачът му П. А. загубил съзнание и изпаднал в кома. Въззивната инстанция е приела за установено, че ищецът е получил множество по вид тежки увреждания - травматичен шок /описан от вещите лица като застрашаващ живота му/, контузия на главата с тежка черепно-мозъчна травма, контузия на гръдния кош, счупване на две ребра, пневмоторакс, контузия на корема, разкъсване на слезката, довело до оперативното й отстраняване, контузия на лява раменна става, многофрагментарно счупване на лява раменна кост. Обсъдено е, че коматозното състояние е продължило четири месеца и половина, а след излизане от него, ищецът е с трайна инвалидност на левия горен крайник, която се дължи не на фрактурите на костта, а на претърпяната черепномозъчна травма - налице е левостранна парализа на цялата лява страна на тялото, тъй като цялостната инвалидизация на левия горен крайник се съпровожда от пареза и на левия долен крайник; за установено е прието, че ищецът е неподвижен - в инвалидна количка, а тежкото му физическо състояние е съпроводено от посттравматичен мозъчен синдром- енцефалопатия с промяна на поведението - емоционална лабилност, отслабени когнитивни възможности, засилена тревожност, лош импулсен контрол, не само с неблагоприятна прогноза за възстановяване, а с възможност за задълбочаване. При определяне размера на обезщетението освен тези обективни медицински данни, въззивната инстанция е посочила като релевантни и търпените от ищеца за изключително дълъг период от време интензивни болки и страдания, няколко операции, съпътстващите състояния - декубитални язви, мускулна атрофия, търпени и понастоящем изключителни неудобства - невъзможност за придвижване, обслужване, хранене и общуване. По тези съображения е счела, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение е справедливото, съответно жалбите на двете насрещни страни са неоснователни. Искането за допускане на факултативния касационен контрол не следва да бъде уважено: Въпросите са изведени от поддържаните в касационната жалба оплаквания, че присъденото от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди е определено в нарушение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, не кореспондира с установения от доказателствата обем и интензитет на вредите и не е съобразено с обезщетенията, присъждани от съдилищата в сходни на процесния случаи. В стадия на производството по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд не преценява правилността на обжалваното въззивно решение /с изключение на хипотезата по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, на която касаторът не се е позовал/, а селектира касационните жалби в зависимост от специфичните основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Поради това евентуалната необоснованост и незаконосъобразност на изводите, до които е достигнал въззивният съд при разрешаване на спора за размера на обезщетението, не съставляват основание въззивното решение да се допусне до касационно обжалване. Поставените в изложението въпроси не са правни, а съставляват твърдения за неправилно приложение на разпоредбите на чл.52 ЗЗД. Тези доводи на касатора са от значение единствено за правилността на обжалваното решение, тъй като предполагат извършване на проверка за законосъобразност на изводите на въззивния съд, поради което не отговарят на изискването за общо основание за достъп до факултативния касационен контрол. Преценката дали размерът на обезщетението отговаря на критериите на чл. 52 ЗЗД, дали въззивната инстанция е обсъдила всички релевантни обстоятелства за формиране на съответстващи на закона изводи, може да бъде осъществена единствено във втората фаза на касационния контрол, след като касаторът е обосновал наличието на предпоставките за достигане до този етап на разглеждането на спора по същество, а не в производството по чл. 288 ГПК. Въззивната инстанция е посочила, че отчита релевантните са конкретния случай критерии, възприети в съдебната практика при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и е мотивирала собствени изводи относно размера на справедливото обезщетение. Преценката на апелативния съд за размера на справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди не е абстрактна, а се базира на множество приети за установени обстоятелства. Изложените мотиви не позволяват да се приеме, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е отклонил от константната практика на съдилищата по приложението на чл. 52 ЗЗД. При отсъствие на въпрос, отговарящ на критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция няма правомощие да извежда включения в предмета на спора и значим за изхода му правен проблем, обусловил решаващите правни аргументи на въззивната инстанция, от оплакванията на касатора за неправилност на решението, от твърденията му по фактите и собствената му преценка за тяхното значение за изхода на спора. Единствено при наличието на изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнително основания може да бъде осъществен факултативният касационен контрол, а тези предпоставки в настоящия случай отсъстват. Твърдението, че при определяне на размера на обезщетението въззивният съд не е съобразил съдебната практика "в подобни случаи", също не е аргумент за допускане на касационното обжалване, тъй като според указанията в Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" във всеки конкретен случай има различно съдържание и с оглед спецификата на фактите, релевантни за размера на обезщетението, е невъзможно да съществува такова сходство на уврежданията, което да предполага присъждане на еднакви по размер обезщетения. На ответника по касация следва да бъдат присъдени претендираните разноски за изготвяне на отговор на касационната жалба от юрисконсулт, които настоящият състав определя в размер на 100лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.