Определение № 1042 от 05.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2233/2025 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 257 от 11.03.2025г. по гр.д. № 2008/2024г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 260110/21.02.2022г., постановено по гр.д. № 3105/2020г. по описа на Районен съд-Варна и вместо него е постановено отхвърляне на иска на ЕТ “Се Ла Ви-И. К.“, ЕИК 103024228, представляван от И. С. К., срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, за признаване на установено, че ищецът е собственик на 119,07 кв.м. ид.ч. от УПИ *"за рибарски ресторант“ с площ 1279 кв.м. в кв.1 по ПРЗ на „П. з.-В., защрихован със сини линии на комбинирана скица № 3 към съдебно-техническата експертиза на л. 118 от делото, която съставлява неразделна част от решението, при граници: ПИ с идентификатор *** /дамба/, ПИ с идентификатор *** и от две страни ПИ с идентификатор ***, на основание договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт от 20.06.2011г. Касационната жалба е подадена от ЕТ “Се Ла Ви-И. К.“ чрез адв. Д. П.. Поддържа се, че е неправилно възприетото от съда, че придобитите от ищеца идеални части не попадат частично в границите на ПИ *, нито в УПИ *. Според единичната техническа експертиза ПИ * е включен в ПИ * и УПИ *. Твърди се, че съдът не е обсъдил писмените доказателства поотделно и в съвкупност, което е довело до необоснованост. Като основание за допускане на касационно обжалване се изтъква очевидна неправилност на горепосочения извод, че имотът на ищеца не попада в УПИ *. Поддържа се основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1/ Следва ли СГКК да запише в кадастралния регистър едно лице като собственик, след като съществуват писмени доказателства за собствеността му; 2/ допустимо ли е административен акт, който не подлежи на обжалване, какъвто е заповедта на началника на АГКК за одобряване на кадастралната карта, да създава права за определени правен субект - Държавата и да лишава от права друг субект - ЕТ „Се Ла Ви- И. К.“. Основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК се сочи спрямо въпроса за задължението на съда по чл. 235, ал.2 ГПК като инстанция по същество да обсъди всички допустими и относими доказателства в тяхната съвкупност и да основе решението си на установените от него факти и на закона. Ответникът по касационната жалба Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез юрк. В., излага съображения за недопускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството пред въззивния съд е образувано след като Върховният касационен съд с Решение № 512 от 31.07.2024г. гр.д № 3965/2022г.на I г.о. е обезсилил предходно въззивно решение на Варненски окръжен съд и е дал задължителни указания за оставяне исковата молба без движение, с цел отстраняване на констатирани нередовности. В исковата молба ищецът сочи, че е закупил с нотариален акт от 2008г. 1 кв.м. ид.ч. от ПИ ***, а с нотариален акт 2011г. още 119,7 кв.м. ид.ч. от същия имот, целият с площ от 1681кв.м., представляващ част от имот пл.№* по КП от 2001г., който е идентичен с части от ПИ №* и ПИ №* по КП и РП на предградие „Л.“, одобрен 1937г.; с нотариалният акт от 2011г. са закупени и 1019,93 кв.м. ид.ч. от ПИ ***. През 2002г. е приет ПУП за „П. з. В.“, с който са образувани УПИ *, УПИ * и УПИ *, като ПИ №№*и * попадат в тези УПИ. По действащата КК ищецът е записан като собственик само на 1039 кв.м. ид.ч. от ПИ ***, макар че 119,07 кв.м. ид.ч. от имота му попадат в ПИ ***, който е идентичен с ПИ ***. Като собственик на ПИ ***, целият с площ от 18 284 кв.м., в КККР е записана Държавата. Счита, че по този начин държавата оспорва правото му на собственост върху ПИ ***, поради което и отправя искане до съда да бъде установено, че е собственик на 119,07 кв.м. ид.ч. от този недвижим имот. В резултат на дадените указания в отменителното решение на Върховния касационен съд ищецът е уточнил следното: С нотариален акт № 151 от 20.06.2011г., поправен с нотариален акт № 16 от 03.01.2013г., е придобил следните имоти: 119,07 кв.м. ид.ч. от ПИ ***, целият с площ от 1681кв.м., 1019,93 кв.м. ид.ч. от ПИ ***. Тъй като ПИ *** по действащата кадастрална карта е включен в ПИ ***, то затова счита, че е собственик на 119,07 кв.м. ид.ч. от ПИ ***. ПИ *** е включен в ПИ *** и в него са признати права на ищеца в размер на 1039 кв.м. ид.ч. С ПУП „П. з.-В.“ са образувани три УПИ: *, * и *. За спорния имот е отреден УПИ * -за рибарски ресторант и в него са включени процесните 119,07 кв.м. Затова претендира да е собственик на 119,07 кв.м. ид.ч. от УПИ *-за рибарски ресторант, целият с площ от 1279 кв.м. Ответникът Държавата оспорва иска с твърдение, че ПИ *** представлява изключителна държавна собственост на основание чл.2, ал.2, т.1 от ЗДС и на основание на ЗУЧК; имотът попада в зона „А“ на особена териториално-устройствена защита по чл.9, т.1 ЗУЧК. Изтъква също, че претендираните от ищеца идеални части не попадат в имот ***, а са в имот ***, в който са признати правата на ищеца върху 1139 кв.м. ид.ч. От представените писмени доказателства е установено, че в полза на множество физически лица - наследници на Д. С. е реституиран по реда на ЗВСОНИ недвижим имот - дворно място с площ от 31000 кв.м., в [населено място], м. „Св.Н.“, представляващо имоти с пл.№№ * с площ 1000 кв.м., *, с площ 18000 кв.м., * с площ 12000 кв.м. по КП на местност „С. л.“, при граници: морски бряг и имоти № *, *, * и *, заедно с построената в него двуетажна масивна сграда. Един от съсобствениците И. С. през 2008г. продава на ищеца ЕТ“ Се Ла Ви-И. К.“ 1 кв.м. ид.ч. от своята 1/14 ид.ч. от имот, целия с площ от 1681 кв.м., находящ се в гр .В., СЗ „П. п.“, местност *, представляващ ПИ *** по КК, идентичен с част от имот пл. №* по КП от 2001г., целият с площ от 14 279 кв.м. С нотариален акт № 186/2011г. И. С. продава на съсобственика си ЕТ “Се Ла Ви-И. К.“ 119,07 кв.м. ид.ч. от същия имот, както и 1019,93 кв.м. ид.ч. от имот, целият с площ от 30610 кв.м., находящ се в [населено място] СЗ“ П. п.“, м.С., представляващ ПИ *** по невлязла в сила кадастрална карта, идентичен с част от имот пл.№* по КП от 2001г., целият с площ от 14279 кв.м. С констативен нотариален акт 69/22.11.2012г. ЕТ“ Се ла ви-И. К.“, Д. С., А. Станчова, А. А. И. де Р. Д. С., П. И. С., Н. И. Станчова, А. И. С., Ф. Г. Т. са признати за собственици на имот, придобит по наследство от Д. С. и възстановен по ЗВСОНИ, а именно: ПИ *** по КККР, находящ се в [населено място], м.“С. Н.“, по документ за собственост, а по скица „П. п.“, м.“С.“ с площ 1681 кв.м. при посочени квоти, като квотата на ищеца е: 1/14 ид.ч. С акт за публична държавна собственост от 1998г. е актуван имот с площ 140 000 кв.м., представляващ „крайбрежна ивица“, находяща се между горния ръб на ската и крайбрежния път /дамбата/. С акт за изключителна държавна собственост ат 17.05.2000г. е актуван морски плаж „Б.“, обща плажна ивица 171 106кв.м.; описано е каква част от площта е чиста пясъчна площ, скалист бряг, дюни; отразени са границите по координатни точки. Според актовете няма бивш собственик и съсобственици на имота. От приетите по първоинстанционното дело заключения на единична и тричленна техническа експертизи съдът е установил, че: ПИ *** се появява за първи път в КККР/2004г. за м. „П. п./С.“ с площ 1681 кв.м., записан като собственост на И. С., а в последствие на И. С. и още 8 лица, включително и ищеца ЕТ „Се Ла Ви-И. К.“, с начин на трайно ползване-обществен парк. Със заповед №18-5395/13.07.2015г. на Началника на СГКК В. имотът е заличен и са образувани няколко нови имота: *, * и *, които са разположени основно в границите на дотогавашния имот. Имот *** е с площ от 14273 кв.м. и е записан на ЕТ“Се Ла Ви-И. К.“, И. С. и още 7 лица на основание три нотариални акта. Новообразуваният имот № *** е с площ от 6 кв.м., а *** е с площ от 18 284 кв.м. и е записан като собственост на Държавата на основание актове за публична държавна собственост от 2000г. Според експертите имот *** и процесния *** никога не се съществували в някой план едновременно и първият от тях /*/ не попада в границите на втория /*/ - заличеният имот * само граничи, но не попада в границите на новообразувания имот *** по КККР на район Приморски. Между претендираното от ищеца УПИ *-за рибарски ресторант, кв.1 по ПРЗ на „П. з.“-В. (предварителен проект), което е част от ПИ *, и имот *, описан в нотариалния акт от 2011г., не е налице идентичност. Тези два имота са отстоящи на около 120м. разстояние един от друг. Поземленият имот *** е идентичен с имот пл. № *, попълнен в КП през 2001г., като попълването е одобрено от праводателя на ищеца И. С.. ПИ * включва цялата площ на ПИ * и част от ПИ *. Останалата площ на ПИ *, която не е била попълнена през 2001г., е включена в ПИ *. Цялата площ, придобита от ищеца от И. С., общо 1140 кв.м., е била разположена в границите на имот пл.№ *, попълнен в кадастралния план през 2001г. Претендираната от него площ от 120,5 кв.м., се намира в границите на поземлен имот с идентификатор *** и не попада в границите на ПИ ***. Според експертите собствеността на ЕТ „Се Ла Ви-И. К.“, отразена в ПИ ***, е в пълния размер - 1140 кв.м. ид.ч. съгласно документите за собственост. При тези фактически обстоятелства съдът е приел, че предявеният положителен установителен иск за 119,07 кв.м. ид.ч. от УПИ * по ПУП „П. з.-В.“ с площ 1279 кв.м. не може да бъде уважен. Този УПИ е възникнал като самостоятелен обект на правото на собственост през 2002г. когато е приет ПУП на за „П. з.-В.“. Този имот не е включен в договора за продажба, сключен от ищеца. Видно от експертизите територия на стария ПИ * не попада в границите нито на новообразувания имот с идентификатор *** по КП на [населено място], нито в границите в УПИ * по ПУП „П. з.- В.“. От това следва, че ЕТ „Се Ла Ви-И. К.“ не се легитимира като собственик и не притежава идеални части от процесния имот. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното: Като основание за допускане на касационно обжалване на първо място се сочи очевидна неправилност на решаващия извод, че придобият от ищеца имот не попада в претендирания УПИ *. Такава очевидна необоснованост не произтича от прочита на решението. Въпросът къде е ситуиран имота подлежи на разрешаване след преценка на доказателствата - скици, документи за собственост, експертизи. Този извод на съда не би могъл да е очевидно необоснован по смисъла на чл. 280, ал.2, пр. 3 ГПК, а може да страда само от обикновена „неочевидна“ необоснованост. В случая и такава липсва. Изводът на съда е базиран на приетите експертизи и приложените към тях скици. Очевидно е от приподписаната от съда скица № 3 към единичната експертиза, както и от всички останали скици на вещото лице Б., че ПИ *, идеални части, от който е придобил ищеца, по никакъв начин не се припокрива с ПИ * и конкретно с претендираната част от него, съставляваща УПИ *-за рибарски ресторант. Приетата тройна експертиза потвърждава тази констатация. Ето защо основание за касационен контрол на това основание не е налице. Липсва и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по поставените два въпроса. Те са свързани с административния ред за записване на едно лице като собственик на имот в кадастралния регистър и последиците от такова записване или незаписване. Въпросите не са разрешени от въззивния съд, а и нямат отношение към изхода на спора и не представляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Както е разяснено в Тълкувателно решение № 8/2014г. на ОСГК одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие; от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. Отразените данни за имотите в кадастралната карта се считат за верни до доказване на противното, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Правото на собственост произтича от съответните легитимиращи документи за собственост, а не от записите в кадастралния регистър. Основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК се поддържа спрямо въпроса за задължението на съда по чл. 235, ал.2 ГПК като инстанция по същество да обсъди всички допустими и относими доказателства в тяхната съвкупност и да основе решението си на установените от него факти и на закона. Оплакването е, че съдът не е обсъдил доказателствата, които според касатора, установяват, че ищецът е собственик на идеална част от УПИ *. Конкретни необсъдени доказателства не са посочени. Застъпено е в жалбата виждане, че единичната експертиза е установила, че ПИ * е включен в ПИ * и в УПИ *. Това становище не кореспондира с експертизата на вещото лице Б. и приложените към нея скици. Въззивният съд е изпълнил задълженията си да обсъди релевантните за спора доказателства. Несъгласието на касатора с правните изводи на съда, направени въз основа на тези доказателствата, не е основание за допускане на касационен контрол. Предвид изложеното следва да се откаже достъп до касационно обжалване. В полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 евро. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.