Определение № 60155 от 13.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 438/2021 г.

Производството е по реда на чл. 250 и 251 ГПК. Постъпила е молба от Г. Н. К. и М. Й. М. с искане за допълване и тълкуване на постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК. Поддържа се, че не са обсъдени всички формулирани от жалбоподателите правни въпроси по чл. 280, ал.1 ГПК, че няма произнасяне по доводи за недопустимост на въззивното решение, че липсва произнасяне по въпросите, касаещи допускане касационно обжалване, поставени от А. Г. М., както и че липсва яснота относно предмета на спора, по който ще бъде разгледана касационната жалба. Ответниците Д. С. Б. и Т. Г. Б. са изразили становище за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, ГК, състав на първо г. о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното: Разпоредбата на чл. 250 ГПК предвижда възможност за допълване на постановен съдебен акт, ако съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната. На допълване подлежи диспозитивът на акта, защото именно в него е обективирана волята на съда. Мотивите на съдебния акт не подлежат на допълване по реда на чл. 250 ГПК. В частност в производството по чл. 288 ГПК, съдът, след преценка наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, се произнася с определение, с което допуска или не допуска касационно обжалване на решението на въззивния съд. Въпросите, формулирани в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, не съставляват основания на различни искания, по които съдът да дължи произнасяне със самостоятелен диспозитив. Искането е едно, а именно да се допусне касационно обжалване на решението на въззивния съд. В конкретния случай с определение № 60285/28.06.2021г., постановено по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта му, с която е отхвърлен насрещният иск по чл. 108 ЗС относно магазин № 5, а в останалата му част решението не е допуснато до касационно обжалване. Няма искане на касаторите, с което съдът да е бил сезиран и да не се е произнесъл. Твърденията в молбата, че липсва произнасяне по подадената от А. Г. М. касационна жалба, съставляват упражняване на чужди права, което предвид разпоредбата на чл. 26, ал.2 ГПК, е недопустимо. За пълнота следва да се отбележи, че в определението по чл. 288 ГПК изрично е посочено по чии жалби се произнася съдът, като една е от тях е на А. Г. М.. Във връзка с горното, съдът намира, че молбата по чл. 250 ГПК е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Без уважение следва да се остави и искането по чл. 251 от ГПК. По реда на чл. 251 ГПК подлежи на тълкуване съдебен акт, който е неясен или двусмислен и този порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В случая не е налице нито една от хипотезите за тълкуване на постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК, защото в същото по ясен начин е изразена волята на съда коя част от въззивното решение се допуска до касационно обжалване и съответно коя част не се допуска до касационно обжалване. По изложените съображения, съдът