Определение № 19 от 12.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2478/2020 г.

Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ГПК. С въззивно решение № 101/13.03.2020 г. по гр. д. № 91/2020 г. на Пазарджишкия окръжен съд е потвърдено първоинстанционното решение, с което на основание чл.108 ЗС е признато за установено по отношение на А. С. С., че И. И. А. е собственик на реална част с площ 45 кв. м., в североизточната част на имот пл. сн. № *, за който е отреден УПИ * по регулационния план на [населено място], Велинград, с площ от 758 кв. м., по границата с имот пл. сн. № *, ситуирана съгласно комбинирана скица към заключението на повторната съдебно-техническа експертиза, като разлика между зелен и червен цвят, представляваща неразделна част от съдебното решение, като ответникът е осъден да предаде владението върху описаната площ от 45 кв. м. Потвърдено е и решение от 24.09.2019 г., с което е оставена без разглеждане молбата на И. И. А. за допълване на основното решение с произнасяне по искането с правно основание чл.537, ал.2 ГПК. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена в срока по чл.283 ГПК от адв. В. Д. като пълномощник на ответника А. С. С.. На първо място са изложени доводи за недопустимост на обжалваното въззивно решение. Поддържат се и основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК доводите за недопустимост са обосновани с произнасянето на въззивния съд по нередовна искова молба: не е била индивидуализирана спорната част, както и поради неучастието на задължителен другар в производството – съпругата на касатора. Поставени са и следните процесуалноправни въпроси, формулирани от настоящата инстанция съобразно правомощията й по т.1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС: 1. позоваването на придобивна давност след изгубване на владението за повече от шест месеца, може ли да ползва владелеца и неговите правоприемници, поради прекъсване на давността и юридическото заличаване с обратна сила на изтеклия давностен срок; има ли право наследник, който е продължил да владее имот, да се позовава на изтекла в полза на наследодателя му придобивна давност; 2. може ли лице, което не е обжалвало заповедта за оцифряване и този административен акт е влязъл в сила, като въз основа на него е издаден и констативен нотариален акт, да установява правото си на собственост. Поддържа се противоречие с тълкувателно решение № 4/17.12.2012 г. по т. д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 75/16.07.2015 г. по гр. д. № 6599/2014 г. на второ г. о., решение № 201/08.11.2016 г. по гр. д. № 2212/2016 г. и решение № 74/22.03.2013 г. по гр. д. № 757/2012 г. на първо г. о. Ответникът по жалба, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Ищецът се легитимира като собственик на основание наследствено правоприемство и давностно владение на поземлен имот № * в кв.15 по плана на [населено място], Велинград, с площ 758 кв. м., за който е отреден УПИ * с площ от 642 кв. м., с неприложена регулация /нотариален акт № 169 от 23.11.2017 г./. С констативен нотариален акт № 68, т.2, н. д. № 267/17.12.2010 г. е удостоверено правото на собственост в полза на А. С. С., на основание наследяване по закон и давностно владение, на поземлен имот № * с площ 157 кв. м., в кв.14, който попада в УПИ * – „Спортна площадка“, с неприложена регулация. С нотариален акт № 155/20.12.2016 г. А. С. С. е признат за собственик на основание давностно владение в „продължение на повече от десет години“ на дворно място с площ 202 кв. м., образуващо имот пл. № *, който попада в гореописания урегулиран поземлен имот. Установява се, че за населеното място е действащ кадастрален и регулационен план от 1984 г. През 2015 г. е извършено оцифряване на кадастралния план, като със заповед от 25.09.2015 г. на кмета на общината е одобрено „оцифряване, попълване с нови имоти и верните имотни граници на имоти“ за [населено място] нов кадастрален район № 501. Регулацията не е приложена. Съгласно регулационния план имот пл. № * попада в УПИ *, улица, УПИ *, УПИ * и УПИ *, а имот пл. сн. № * попада в УПИ * – „Спортна площадка“ и улица. Оцифреният план не съвпада с оригиналния му графичен вид. Скицата от оцифрения план не отразява имот пл. сн. № * съгласно плана от 1984 г. На място е поставена ограда – мрежа на железни колове /построена преди около 4-5 години/, която не съвпада с границата по този план. Няма придаваеми части между имоти с пл. № * и № *. При извършеното оцифряване е отнета част от имот пл. № * от север с площ от 45 кв. м. На комбинирана скица към заключението на повторната съдебно-техническа експертиза с червен цвят е обозначен имот пл. № * по плана от 1984 г., със зелен – съгласно геодезическото заснемане, а със син – границата между имоти пл. № * и * по оцифрения план. Процесната част е с площ от 45 кв. м., заключена между обозначените с червен и зелен цвят имоти. От събраните свидетелски показания на А., П. и Д. се установява, че между двата имота не е имало ограда, а съществуващата към момента ограда е била поставена през 2016 г. /обозначена със зелен цвят на скицата към заключението/. Във въззивното решение е прието, че ищецът се легитимира като собственик на основание наследствено правоприемство и давностно владение върху имот пл. № *. В него се включва процесната част, за която след оцифряването на кадастралния план ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт. За неоснователно е прието възражението на ответника за придобиване по давност на спорната площ. Горният извод е направен въз основа свидетелските показания на А., П. и Д.. Не са кредитирани показанията на свидетелите А. и Д., като са изложени съображения, че същите са непоследователни и неубедителни. Обжалваното въззивно решение не е недопустимо, поради което не съществува основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, изр.2 ГПК. Недопустимостта на решението е обоснована с постановяването му по нередовна искова молба, както и поради неучастието на съпругата на касатора – ответник в производството, която е негов задължителен другар. Не се разкрива противоречие с приложената съдебна практика, според която при иск за защита на реална част от недвижим имот се дължи индивидуализация както на целия недвижим имот, така и на спорната реална част, като трябва да се посочи точно кое място от имота тя заема, чрез описване на границите и площта й. Исковата молба е била оставена без движение с определение от 24.04.2018 г., като в изпълнение на указанието за отстраняване на нейната нередовност, в уточняваща молба от 30.04.2018 г. е индивидуализирана спорната площ. Такава индивидуализация се съдържа и в уточненията на ищеца след приемането на изслушаните по делото експертизи. Съгласно тълкувателно решение № 3/29.06.2017 г. по т. д. № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС при предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари. Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не съществува основание за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението първи въпрос, съдържащ два подвъпроса. Решаващите изводи на въззивния съд не са свързани с позоваване на придобивната давност, изтекла в полза на ищеца при снабдяването му с констативен нотариален акт, издаден на основание наследствено правоприемство и давностно владение. Не се установява изгубване на владението върху имот пл. № * за повече от шест месеца нито от ищеца, нито от неговия наследодател. Вторият въпрос също не може да обуслови допускане на касационно обжалване. Възможността за защита на правото на собственост не е обусловена от обжалване по административен ред на заповедта за оцифряване на кадастралния план, която видно от приетите експертизи е била издадена в нарушение на изискванията на чл.66 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /ДВ, бр.41 от 31.05.2005 г., отм., бр.4 от 13.01.2017 г./. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по така поставените въпроси и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по същите е налице съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване. С оглед изхода на делото касаторът дължи заплащане на ответника на направените разноски в касационното производство в размер на 1 000 лв. /за адвокатско възнаграждение/. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение