Определение № 229 от 16.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3397/2018 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна касационна жалба от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, наричана за краткост по-долу Комисията, чрез процесуалния представител инспектор В. против въззивно определение № 516 от 20.08.2018г. по в.ч.гр.д. № 413 по описа за 2018г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение от с.з. на 17.07.2018г. по гр.д.№ 237/2017г. на ОС Разград за прекратяване на производството поради недопустимост на иска. Мотивите на мнозинството от членовете на съдебния състав са, че срокът по чл.27 ал.1 ЗОПДНПИ/отм./ за проверка е преклузивен и съдебното производството е образувано след изтичането му /В случая проверката вместо в законово установеният едногодишен срок е продължила близо две години/. Решаващите доводи са два. Първият е, че срокът е дефиниран – той е с точно определен краен предел и законодателят е изключил продължаването му с повече от шест месеца. Вторият е, че между ЗОПДНПИ/отм./ и ЗОПДИППД/отм./ не съществуват принципни различия относно характера и значението на проверката и характера на срока за нейното приключване. В изложението си частният жалбоподател се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по поставен въпрос за характера на срока по чл.27 ал.1 ЗОПДНПИ/отм./ Отделно се позовава и на очевидна неправилност на постановения въззивен акт. Пред вид обстоятелството, че поставеният въпрос за характера на срока беше предмет на висящото т.д.№ 1/2018г. на ОСГК на ВКС, настоящият съдебен състав, с определение № 332 от 10.10.2018г., спря производството по делото на основание чл.229 т.4 ГПК. На 4.06.2020г. беше обявено горепосоченото Тълкувателно решение, което налага възобновяване производството по делото. Съгласно същото - изтичането на срока за проверка по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т.е. предвиденият в чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност е инструктивен, и е допустимо образуване на производство по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, чл. 74 ЗОДНПИ/отм./ и чл.153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок. Така даденото разрешение на поставеният от касатора въпрос е в противоречие с приетото от въззивния съд, което налага да се допусне касационно обжалване, на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Липсата на произнасяне по съществото на спора изключва възможността на настоящият съдебен състав да разреши въпроса, поради което следва да се отмени постановения въззивен акт /съответно и на потвърдения с него акт/, като делото се върне на първата инстанция за разглеждане и произнасяне по искането на Комисията за отнемане на процесното имущество на обща стойност 293 076.66лв. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд