Определение № 1231 от 18.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2312/2023 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Столична община против решение № 1249 от 29.11.2021 г. по гр.д.№ 531/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение № 7816 от 18.11.2019г. по гр.д.№ 942/2016г. на Софийски градски съд, Столична община е осъдена да плати на З. Н. С. ЕГН [ЕГН], [населено място], кв.Т., [улица], на основание чл. 49 вр. с чл. 51, ал.3 ЗЗД, сумата 3000 лева като обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на здравословното й състояние в периода 19.03.2012г. - 22.01.2016г. след инцидент от 17.01.2008г. и сумата 50 лева като обезщетение за имуществени вреди от разходи, наложени от същия ексцес от деликт, ведно със законната лихва от 19.03.2012г. до окончателното им изплащане. В останалата част, с която е потвърдено решението на СГС, с което са отхвърлени исковете за неимуществени вреди за разликите над 3000 лева до 50 000 лева и над 50 лева за имуществени вреди, решението на Софийски апелативен съд не е обжалвано и е влязло в сила. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението, тъй като не е доказана причинна връзка между инцидента от 17.01.2008г. и настъпилото влошаване здравословното състояние на ищцата, не е установено, че то е резултат от заболяване, от което ищцата е страдала още преди инцидента от 2008 г. и че за вредите от него ищцата е обезщетена с влязлото в сила решение от 04.05.2011г. по гр.д. № 13041/2010г. на СГС. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, но н е формулиран правен въпрос. Изложени са същите твърдения за неправилност на решението, които са изложени и в касационната жалба. Ответницата по касация оспорват касационната жалба и допускането до касационен контрол. Макар да не е подала касационна жалба, също твърди, че решението е неправилно, но съображенията са свързани с оплаквания за неизвършени процесуални действия от назначения служебен процесуален представител. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: Установено е, че на 17.01.2008г. ищцата е паднала при слизане от автобус на заледена спирка на градския транспорт в [населено място], в резултат от което е понесла „контузия, навяхване и разкъсване на менисците на дясната колянна става“. За тези травматични увреди и търпените от тях болки и страдания й е определено обезщетение в размер на 12 000 лева с влязло в сила съдебно решение от 04.05.2011г. по гр.д. № 13041/2010г. на СГС между страните по настоящия спор. С това решение ищцата е обезщетена за всички болки и страдания от контузията, навяхването и разкъсването на менисците на дясната колянна става, за времето от получаването им до 19.03.2012г. с присъдената сума от 12 000 лева. На 22.01.2016 г. е предявен иск за присъждане на обезщетение за болки и страдания от посочените увреждания в хода на провежданото лечение след влизане в сила на решението по гр.д. № 13041/2010г. на СГС. Установено е, че на 19.03.2012г. ищцата е постъпила за оперативно лечение и е оперирана. Предмет на настоящото производство са болките и страданията и причиненият сериозен битов и психологически дискомфорт, които са нови, необхванати от присъденото обезщетение от 12 000 лева. За тези нови страдания, ищцата е претендирала обезщетение в размер на 50000 лева за неимуществените вреди и имуществени вреди - разходи за лекарства след операцията и следоперативни прегледи. Въззивната инстанция, позовавайки се на нормата на чл. 51, ал.1 ЗЗД, е приела, че ищцата следва да бъде обезщетена за вредите, които са настъпили след 2012 г. и са в причинна връзка с инцидента от 2008 г. Като такива са определени болките и страданията от самата операция от 19.03.2012 г., които не са били предмет на предходното гражданско дело между страните. Съдът е приел, че тези болки и страдания са в причинна връзка с инцидента от 2008 г., защото травматичните увреждания са резултата освен от болестните изменения на дясното коляно, настъпили преди инцидента, така и от травмата от него и те подлежат на лечение само по оперативен път. До този извод съдът е стигнал, като е съобразил освен заключението на в.л д-р Д. и заключението на в.л Б. по гр.д.№ 13041/2010г., което отразява състоянието на ищцата при инцидента. За неоснователно е прието възражението на Общината, изложено и в касационната жалба, че, не следва тя да носи отговорност за избора на ищцата да провежда консервативно лечение в продължение на 4 години след инцидента, тъй като предмет на спора не са болките и страданията, търпени между инцидента и датата на операцията, а болките и страданията, предизвикани от нея, в резултат на която е премахната по–голяма част от уврежданията – частично премахване на вътрешния мениск и пластика на хрущяла. Операцията е частично успешна, но защото е невъзможно окончателно оздравяване, ако не бъде сменена самата става с изкуствена според заключението на в.л. Д., което е преценено за нереалистично, с оглед възрастта на ищцата. Поради това и след операцията ищцата продължава да търпи интензивни болки и страдания, придвижването и самообслужването й е затруднено, движенията на коляното са ограничени, походката накуцваща. Тези страдания са установени от СМЕ и от показанията на св. Г. С.. Съдът е съобразил, че определящи за страданията на ищцата са дегенеративните изменения на дясната колянна става, които нямат връзка с инцидента от 2008г., но е отчел разкъсването на менисците на дясната колянна става и оперативната интервенция, с които имат връзка болките и страданията на ищцата към настоящия момент. При отчитане напредналата възраст на ищцата, невъзможността за преодоляване на неблагоприятната прогноза за пълно възстановяване и икономическите условия в страната за исковия период, въззивният съд е определил като справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от новите билки и страдания, в причинна връзка с травматичните увреди от инцидента от 17.01.2008г. сумата 3 000 лева, за която е уважен иска. Само от Общината е подадена касационна жалба, която обжалва решението в частта, в която е уважен иска за неимуществени вреди. В изложението към касационна жалба е посочено, че следва да се допусне касационно обжалване, защото това ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това е основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. В изложението обаче не е формулиран никакъв въпрос. Съгласно чл. 280, ал.1 ГПК, на касационно обжалване пред ВКС подлежат решения, в които съдът се е произнесъл по материално правен или процесуален въпрос при някоя от хипотезите по т.1 - т.3 ГПК. Според разясненията по т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, т.е. въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Като израз на диспозитивното начало, провъзгласено в чл. 6 ГПК, ксасаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалвания акт. Касационният съд не е задължен да изведе правния въпрос от изложението или от касационната жалба, може само да го уточни или конкретизира, което е израз на служебното начало, провъзгласено в чл. 7 ГПК. Непосочването обаче на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат наличието на посоченото допълнително основание от изчерпателно уредените по т.1- т.3 от ал.1 на чл. 280 ГПК. Поради непосочване на правен въпрос, неможе и да се преценява дали е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Затова не се допуска касационен контрол. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение