Определение № 524 от 25.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 468/2010 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на П. А. И., У. А. Б. и А. П. М. срещу определение № 152 от 13.10.2010 г. по гр.д.№ 265 от 2010 г. на Върховния касационен съд, Първо г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от П. А. И., У. А. Б. и А. П. М. касационна жалба срещу решение от 18.06.2009 г. по в.гр.д.№ 570 от 2007 г. на Благоевградския окръжен съд поради това, че делото е с обжалваем интерес под 1000 лв. В частната жалба се твърди, че изискването на чл.280, ал.2 от ГПК за цена на исковете над 1000 лв. касае само въззивни решения по парични искове, но не и тези по вещни искове. Ответниците по частната жалба Т. М. Н., Г. Г. К., К. М. К., С. М. Г., Т. М. Х., Б. М. К., Й. Накиева М., З. Г. М. и М. Г. М. оспорват частната жалба. Ответниците по частната жалба Р. М. К. и К. М. ХаджгиМ. не вземат становище по нея. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Частната жалба е допустима: подадена от легитимирани страни /ответници по делото/, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателите са били уведомени за обжалвания съдебен акт съответно на 26.10.2010 г., 31.10.2010 г. и 22.10.2010 г., а частната жалба е подадена на 28.10.2010 г./ и срещу акт на ВКС, който съгласно чл.274, ал.2, изр.2 във връзка с чл.274, ал.1, т.1 от ГПК подлежи на обжалване. Разгледана по същество тази жалба е основателна: Съгласно чл.280, ал.2 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване решения на въззивни съдилища с обжалваем интерес под 1000 лв. Към настоящия момент вече е установена трайна практика на ВКС, според която когато предмет на спорното право е недвижим имот, обжалваемият интерес се съизмерява с цената на иска, която съгласно чл.69, ал.1, т.2 и т.4 от ГПК е равна на данъчната оценка на имота, а само когато няма такава данъчна оценка- с пазарната цена на този имот. Въпросът за допустимостта на касационното обжалване се решава към момента на подаване на касационната жалба, поради което към този момент следва да се преценява и обжалваемият интерес на делото- тоест дали процесният имот е с данъчна оценка под или над 1000 лв. Тъй като в разглеждания случай, няма доказателства затова каква е данъчната оценка на процесния имот към момента на подаване на касационната жалба от 30.09.2009 г. /има само удостоверение за данъчна оценка № xxxxxxxxxx от 23.03.2004 г. на ТДД-Благоевград, издадено преди повече от 5 години/, то към настоящия момент все още не може да се прецени дали касационното обжалване е допустимо или не с оглед разпоредбата на чл.280,ал.2 от ГПК. Поради това обжалваното определение на ВКС, Първо г.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на основание чл.280, ал.2 от ГПК, е неправилно и като такова следва да бъде отменено. След отмяната му, делото следва да бъде върнато на същия състав на Благоевградския окръжен съд за изпълнение на задължението му по чл.286, ал.1, т.3 от ГПК за преценка на допустимостта на касационното обжалване по чл.280, ал.2 от ГПК, след представяне на доказателства от касаторите за данъчната оценка на процесния имот към настоящия момент. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение