Определение № 174 от 16.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 322/2020 г.
ВКСI търговско отделение16.03.2021 г.докладчик Васил Христакиев
Диспозитив
Допуска касационно обжалване на решение № 2481/2019 г. по гр. д. № 1832/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, в обжалваната част. Указва на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 240 лв., като при неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено. При изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване на открито заседание. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове:
Мотиви
Производството е по чл. 280 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищците Р. Д. и Ц. З., наследници на първоначалната ищца Н. З., срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд относно отхвърлената част от предявения иск по чл. 432 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици. Ответникът ЗД „Бул инс“ АД не изразява становище. По допускането на касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. Въпросът „Допустимо ли е по прекия иск срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за обезщетяване на неимуществени вреди от ПТП, съдът да не отчете цялостното увреждане на здравословното състояние на пострадалото лице и да не съобрази конкретно установените в производството обстоятелства, които са засегнали личната неприкосновеност на увредения?“ не отговаря на нито на общото, нито на специалното изискване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В разглеждания случай въззивният съд не е отрекъл принципно значението на цялостното увреждане на здравословното състояние на пострадалия за определяне на размера на обезщетението. Отказа да отчете част от иначе доказаните по делото травматични увреждания съдът е мотивирал с процесуални съображения, а именно че тези увреждания не са посочени в исковата молба (следователно не са включени в основанието на иска). В допълнение, с оглед това си съдържание тези съображения изначално не могат да бъдат в противоречие с постановките на ППВС № 4/68, където такъв процесуален въпрос не се разглежда. По въпроса „При определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва ли съдът да съобрази конкретното местоживеене на пострадалото лице в страната като косвен критерий за установяване на конкретните икономически условия в страната и да посочи значението му по отношение на размера на обезщетението?“ не се обосновават специалните критерии по изтъкнатите основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразяването на обстоятелства извън посочените в ППВС № 4/68 не е в противоречие със задължителните указания по това постановление, стига тези обстоятелства да са обуславящи вредата (т. 11 от постановлението), което от своя страна е въпрос по правилността на решението, извън предмета на настоящата фаза на касационното производство. Не е налице и противоречие с останалите цитирани от жалбоподателя решения на ВКС, доколкото в никое от тях не е разглеждан въпросът за местоживеенето на пострадалия като критерий за размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД. Освен общото твърдение, че обсъжданият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, не е обоснована никоя от разяснените с т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по въпроса да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не се обосновава и липса на практика на касационната инстанция, нито наличие и на останалите елементи на тази форма – непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Аргументи в тази насока не са изложени, което е достатъчно основание да се откаже допускане на касационното обжалване на това основание. С оглед изложените от въззивния съд мотиви за недоказаност на част от претендираните за обезщетяване страдания и въведените от жалбоподателите доводи за липса на оплакване в този смисъл във въззивната жалба обаче касационно обжалване обаче следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с въпроса относно правомощията на въззивната инстанция за установяване на фактите при липса на съответните доводи във въззивната жалба - за проверка на съответствието на изводите на въззивния съд с установената по този въпрос практика. С тези мотиви съдът