Определение № 172 от 31.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 1162/2021 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Обединена Агрохимическа компания – Интерагро – България“ ООД срещу решение № 260043/26.02.2021 г. по в. т. д. № 375/2020 г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение на Окръжен съд Пловдив № 153/16.03.2020 г. по т. д. № 413/2017 г. за отхвърляне на предявените от касатора срещу „Тракия Вали“ ООД искове за заплащане на сума в размер 442 639, 61 лв. – цена на доставени на „Фиор Ди Лате“ ООД селскостопански средства за защита, дължима по договор за продажба от 01.07.2014 г. и спогодба от 22.11.2016 г., ведно със законната лихва, както и за заплащане на сума в размер 126 641, 60 лв. – обезщетение за забава на главницата за периода 17.09.2014 г. – 12.07.2017 г.

В подадената от „Обединена Агрохимическа компания – Интерагро – България“ ООД жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост и нарушение на материалния закон – чл. 301 ТЗ. В изложението на основания за касационно обжалване се обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулират се въпроси, които според касатора са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция. Въпросите са следните:

1. „При търговска сделка, сключена от мним пълномощник, следва ли мнимо представляваният изрично и конкретно да я потвърди, за да породи същата действие спрямо него, или тя се счита презумптивно потвърдена, ако търговецът е бездействал и не се е противопоставил веднага след узнаването?“

2. „В хипотезата на чл. 301 ТЗ носи ли кредиторът доказателствена тежест за извършено от мнимо представлявания „потвърждаване“ на сделката или мнимо представляваният носи тежестта да установи противопоставяне на същата и то незабавно след узнаване?“

3. „Приложима ли е разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД при търговска сделка при наличие на специалното правило на чл. 301 ТЗ?“

4. „При наличие на възражение по чл. 301 ТЗ следва ли съдът, с оглед събраните доказателства, да установи момента на узнаване от търговеца за сключване на сделка без представителна власт?“

Сочи се, че въззивният съд е дал разрешение на поставените въпроси в отклонение от практика на ВКС, обективирана в т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 г. по т. д. № 5/2014 г. на ОСГТК, решение № 202/2012 г. по т. д. № 87/2011 г. на II ТО, решение № 36/2011 г. по гр. д. № 384/2009 г. на III ГО, решение № 57/2011 г. по т. д. № 546/2010 г. на I ТО, решение № 499/2005 г. по т. д. № 797/2004 г. на II ТО, решение № 157/2013 г. по т. д. № 611/2012 г. на ТО, решение № 37/2009 г. по т. д. № 106/2008 г. на II ТО, решение № 18/2014 г. по т. д. № 24/2013 г. на I ТО, решение № 89/2013 г. по т. д. № 431/2012 г. на ТО.

При изложените доводи в касационната жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено като предявените от касатора искове бъдат уважени. Претендира се присъждане на разноски.

От ответника по касация „Тракия Вали“ ООД е подаден отговор, с който касационната жалба на „Обединена Агрохимическа компания – Интерагро – България“ ООД се оспорва като неоснователна. Заявява се становище за липса на основания въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол, както и искане за присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Исковото производство е било образувано по предявена от „Обединена Агрохимическа компания – Интерагро – България“ ООД срещу „Тракия Вали“ ООД искова молба, в която са изложени твърдения за наличие на договор между ищеца и „ФИОР ДИ ЛАТЕ“ ООД по повод продажба на препарати за растителна защита с дата 01.07.2014 г. В изпълнение на договорното си задължение ищцовото дружество предоставило на купувача съответните артикули, за което били издадени фактури на обща стойност 1 220 027, 40 лв. След деклариране на сторения разход, купувачът получил безвъзмездна финансова субсидия от държавата и извършил частично погашение на дълга си, като останала неразплатена част от 442 639, 61 лв. На 22.11.2016 г. между „Обединена Агрохимическа компания – Интерагро – България“ ООД и „Тракия Вали“ ООД било сключено споразумение, по силата на което последното дружество встъпило в дълга на „ФИОР ДИ ЛАТЕ“ ООД. Спогодбата била подписана от пълномощник на „Тракия Вали“ ООД в лицето на „Тим Ом Консулт“ ЕООД чрез М. Д. О., който приложил специално пълномощно, изходящо от „Тракия Вали“ ООД /т. 5 от спогодбата/. По-нататък в исковата молба е записано, че, макар да настъпил конфликт между „Тракия Вали“ ООД и „Тим Ом Консулт“ ЕООД, представляваното дружество чрез законния си представител потвърдило извършените от М. О. действия по сключване на сочената по – горе спогодба чрез уведомление с дата 03.02.2017 г.

За да потвърди отхвърлителното решение на първоинстанционния съд, въззивната инстанция е споделила приетото в мотивите, че възражението на ответното дружество за липса на упълномощаване в полза на „Тим Ом Консулт“ ЕООД чрез М. Д. О. е основателно. Спогодбата, подписана от името на „Тракия Вали“ ООД, е при липса на надлежно упълномощаване, доколкото представеното по делото пълномощно е общо и не може да послужи за извършване на действия, обременяващи имуществото на представлявания и излизащи извън рамките на обичайната му дейност. В същото време, съставът на апелативната инстанция е преценил, че липсва адресирано до ищцовото дружество потвърждаване на извършените без представителна власт действия, като тези фактически констатации са обосновали извод за липса на обвързаност на ответното дружество с процесната спогодба, респективно за липса на задължение да бъдат плащани посочените в нея суми - 442 639, 33 лв. главница и 98 305, 33 лв. мораторна лихва. Наред с това, въззивният съд е приел за основателно наведеното от ответната страна в първото по делото открито съдебно заседание /л. 162 от делото на Окръжен съд Пловдив/ възражение, че пълномощно с дата 22.11.2016 г. не е съществувало като оригинален документ, върху който впоследствие да е бил отразен текст за оттеглянето му. За да направи този извод, съдът е отчел неизпълнението на вмененото на ищеца с определение от 23.03.2018 г. задължение да представи в оригинал или официално заверен препис пълномощното от 22.11.2016 г., както и факта, че по делото липсват заявени твърдения и представени доказателства относно причината, обусловила вписване на допълнителния текст в него „Уведомен съм, че пълномощно. оттеглено. 03.02.2017 г.“ на датата 03.02.2017 г. Оттук е формирал заключение, че към датата 22.11.2016 г. „Тим Ом Консулт“ ЕООД не е имало представителна власт по отношение на „Тракия Вали“ ООД. Относно уведомлението, датирано на 03.02.2017 г. /лист 35 от делото на Окръжен съд Пловдив/, въззивният съд е посочил, че то не представлява действие по смисъла на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, тъй като не е адресирано до страната, договаряла с мнимо представлявания. Като допълнителен мотив съдът е изтъкнал, че от съдържанието му не може да се изведе с необходимата доза яснота, че то касае именно спогодбата от 22.11.2016 г., с която ответното дружество встъпва в дълга на „ФИОР ДИ ЛАТЕ“ ООД. Допълнително съдът е анализирал и приложението на чл. 301 ТЗ във връзка с наведените от ищеца оплаквания във въззивната жалба. След преценка на събраните доказателства, съставът е стигнал до извод, че тази разпоредба не намира приложение в случая, тъй като по делото не е било ангажирано нито едно доказателство, че, след като е узнал за спогодбата, Ф. Ф. /законният представител на „Тракия Вали“ ООД/ не се е противопоставил. Счел е за доказан чрез свидетелски показания обратния факт, а именно, че, веднага след узнаването, законният представител на ответното дружество се е противопоставил на подписаната спогодба и това е станало след като е получил съобщение за наложен върху сметки на дружеството запор. Отделно, с отговора на исковата молба е оспорил действията, извършени без представителна власт.

Не са налице твърдените от касатора основания за директен и факултативен достъп до касационен контрол на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Касаторът е обосновал приложното поле на чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК с общи оплаквания за неправилно приложение на чл. 301 ТЗ. Тези оплаквания изискват проверка на установените от съда обстоятелства, което не може да бъде осъществено в производството по чл. 288 ГПК, предвид задължителните постановки на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Порокът, регламентиран от нормата на чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК, следва да е виден само от мотивите на решението без да е необходима проверка на приетите за осъществени факти, както и правилното приложение на материалния или процесуален закон. В практиката си касационната инстанция е попълнила съдържанието на нормата като е приела, че очевидна неправилност е налице, когато съдът е приложил норма, която не е част от обективното право, драстично е нарушил основополагащи съдопроизводствени принципи, както и правилата на формалната логика. Въззивното решение на Апелативен съд Пловдив не страда от тази квалифицирана форма на неправилност.

Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос под номер три не удовлетворява общия селективен критерий, тъй като е хипотетично зададен, извън контекста на спора и изложените от въззивния съд съображения, поради което не е годен да обуслови достъп до касационен контрол. Приложението на чл. 42 ЗЗД съставът на Апелативен съд Пловдив е коментирал единствено поради имплицитно заявените от ищеца /касатор в настоящото производство/ твърдения за сключване между страните по делото на договора с правно основание чл. 101 ЗЗД на датата 22.11.2016 г. при липса на представителна власт в полза на „Тим Ом Консулт“ ЕООД и последвалото го изрично „потвърждаване“, но не и за да конфронтира това правило с регламентираното от чл. 301 ТЗ като отрече приложението на последното, какъвто е смисълът на въпроса.

Останалите въпроси касаят приложението на чл. 301 ТЗ и разрешаването им е обусловило правните изводи на въззивния съд, поради което те следва да бъдат преценени като правни по смисъла на задължителните постановки на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящата инстанция, счита, че въпросите не са разрешени от състава на Апелативен съд Пловдив в отклонение от цитираната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК практика на ВКС. С нея се приема, че разпоредбата на чл. 301 ТЗ установява презумпция за мълчаливо съгласие на търговеца със сключена от негово име сделка без представителна власт, ако не се противопостави веднага след узнаването ѝ. Доказателствената тежест да установи противопоставянето лежи върху възразилия търговец, от чието име са извършени действия без представителна власт, а за наличието на действия, от които може да се направи недвусмислен извод, че са предприети за реализиране на права или изпълнение на задължения по повод сключения без представителна власт договор, лежи върху страната, която твърди изгодни за себе си последици от прилагане на презумпцията по чл. 301 ТЗ. Макар неточно да е посочил в мотивите си, че по делото не са събрани доказателства за „потвърждаване под формата на непротивопоставяне веднага след узнаването“ от страна на „Тракия Вали“ ООД, всъщност решаващият съд е имал предвид, че по делото не е било установено ответникът да е манифестирал мълчаливо одобрение на извършените от „Тим Ом Консулт“ ЕООД чрез М. О. действия, или намерение да се ползва от целения със спогодбата правен резултат, а от показанията на ангажираните по негова инициатива свидетели съдът е счел за доказано извършеното противопоставяне на дата, предхождаща депозирането на отговор на исковата молба /21.09.2017 г./. Дали тези му изводи са правилни, с оглед събраните по делото доказателства, няма как да бъде проверено в настоящото производство по селекция.

При липса на предпоставките по чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК достъп до касационен контрол следва да бъде отказан.

На основание чл. 81 ГПК касаторът „Обединена Агрохимическа компания – Интерагро – България“ ООД следва да бъде осъден да заплати на „Тракия Вали“ ООД сума в размер на 9 500 лв. - адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС