Определение № 1324 от 17.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 60/2026 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Д. Д. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 435 от 10.04.2025 г. по гр.д.№ 27/ 2025 г., с което е потвърдено решение на Благоевградски окръжен съд № 260370/ 19.06.2024 г. по гр.д.№ 1112/ 2023 г. и по този начин са отхвърлени предявените от М. Д. Д. против Пловдивски апелативен /ПАС/ и Пловдивски окръжен съд /ПОС/ искове за осъждане на всеки от ответниците да заплати обезщетение за причинени имуществени вреди за нарушаване правото на ЕС в размер на 26 666 лв. /част от вземане в общ размер 3 500 000 лв./ и на обезщетение за неимуществени вреди за нарушаване правото на ЕС за сумата от 26 666 лв., /част от вземане в общ размер 3 500 000 лв./, ведно със законната лихва върху всяко от обезщетенията, считано от подаване на иска до изплащането. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК /озаглавено „МОЛБА кас основания…“/ касаторът сочи следното: „УТОЧНЯВАМ: 1.КАСАЦИОННОТО ОСНОВАНИЕ по чл.280 ал.1 т.2 ГПК-в нарушение на Съда на Европейския съюз е нарушеното ми право на справедлив процес и нарушниото на чл.6 от ЕКПЧ.- ограничен одстъп до справедливпроцес от безпристрастен съд.“. Освен това излага твърдения, че „ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ПОСТАНОВЕНО ОТ НЕЗАКОНЕН СЪСТАВ тъй като съдиите СТОЮ ЗУРОВ и АНЕЛИ Я ЯНЕВА са си давали САМООТВОДИ ПО ДЕСЕТКИ МОИ ДЕЛА …“. Твърди се още, че „ТОВА Е ПОРЕДНИЯ НАЛАГАН ДВОЕН СТАНДАРТ от страна на съдиите КАТЕРИНА РАЧЕВА, КАПКА ПАВЛОВА И МИХАИЛ ЧАЛЧЕВ, двоне стандарт, КОЙТО НЯМА НИЩО ОБЩО С ПРАВОТАО, зАКОННОСти и БЕЗДПРАСТИЕ, тъй като и тримата съдии са си давали САМООТВОДИ ПО МОИ ДЕЛА когато са били в Софийски ГрадскиСъд.“. След това в изложението са възпроизведени доводите от касационната жалба за незаконосъобразност на въззивното решение, без да е формулиран правен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК. Ответната страна ПОС оспорва жалбата като поддържа, че изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на жалбоподателя Д. не е с изискуемото от разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК съдържание, а описва обстоятелства, отнасящи се за делото, от което претендира да е претърпял вреди. Затова моли обжалването да не се допуска, излага и доводи за правилност на обжалвания акт. Ответната страна ПАС оспорва жалбата като поддържа, че в изложението на касатора не са формулирани правни въпроси, които да са разрешени с обжалвания съдебен акт в противоречие с практиката на ВКС, СЕС или ЕСПЧ. В този случай достъп до касационно обжалване не можело да има, тъй като Върховният касационен съд нямал нито правомощие, нито задължение служебно да изведе релевантен правен въпрос. Това би довело до недопустима от процесуалното право неравнопоставеност на страните в процеса. Освен това не била посочена съдебна практика, на която въззивното решение да противоречи, а това също било пречка за допускане на касационния контрол. Излага и съображения по същество за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд приел за установено, че М. Д. бил подсъдим заедно със свидетелката Г. по НОХД № 236/ 2020 г. на ПОС. В хода на съдебно заседание по това дело на 09.06.2021 г. той заявил, че поддържа искането си за отвод на съдебния състав. С мотивирано определение съдът оставил без уважение това искане на ищеца, като счел, че присъствието на журналист в едно от първите заседания по делото не е основание за отвод. Предвид доказателствената сила на протокола, въззивният съд намерил за установено, че действително някое от предходните заседания по делото е проведено в присъствието на журналист. М. Д. обжалвал пред ПАС определението, отхвърлящо искането за отвод, по жалбата му било образувано в.ч.н.д.№ 325/ 2021 г. С определение № 132/ 25.06.2021 г. по това дело ПАС оставил без разглеждане три частни жалби на ищеца, включително срещу отказа на съдебния състав да се отведе от разглеждане на делото с протоколно определение в проведено на 09.06.2021 г. съдебно заседание. Съдът посочил, че отказът на съдията и съдебните заседатели от ПОС да се отведат от наказателното дело срещу ищеца не нарушава норма от правото на ЕС и е в съответствие с уредбата по НПК. Позовал се на практика на ЕСПЧ, според която национална процедура, при която съдията лично се произнася по молба за отвод, е в съответствие с чл.6 § 1 от Конвенцията в изключителни случаи, по-специално когато основанията, представени от страните, са злоупотребяващи или неуместни, т.е. когато са общи и абстрактни по своя характер и не се отнасят до конкретни и специфични елементи, които биха могли да разкрият наличието на предубеденост от страна на съдията. Допълнително съдът посочил, че при обжалване на акта на ПОС по същество, неотвеждането на съдебния състав, в случай че е имало основание за такъв, би представлявало съществено процесуално нарушение и би довело до отмяна на акта. Затова правото на справедлив процес срещу М. Д. не било нарушено. Нямало нарушение на правото на ЕС и при действията на ПАС. По частни жалби срещу актове по НОХД № 236/ 2020 г. на ПОС в ПАС било образувано ЧНД № 325/ 2021 г., приключило с определение № 132/ 25.06.2021 г. ПАС изпълнил задължението си да се произнесе по депозираните пред него частни жалби, а оставянето им без разглеждане било в изпълнение на предвидената в НПК процедура и не нарушавало норми от правото на ЕС. Нямало такова нарушение и в обстоятелството, че ПОС е допуснал присъствието на журналист в съдебната зала. Съгласно чл.20 НПК съдебните заседания били публични, като основанията за дерогиране на този принцип били изрично разписани в чл.263 НПК и не били налице в случая. Фактът на присъствие на журналист в съдебната зала не било основание да се иска отвод на съдебния състав, нито водело до нарушаване на презумпцията за невиновност. За съдебния състав не съществувало задължение да ограничи публичността и да не допусне присъствието на журналист. Това следвало и от практиката на СЕС, в която били изведени критериите за балансиране на правото на свобода на изразяване и правото на зачитане на личния живот. Тези критерии били спазени в случая, а ако разпространяването на информация от журналиста нарушавало въпросните критерии, ищецът можел да се защити срещу съответния журналист, но не и срещу съда, осигурил публичност на процеса. Въззивната инстанция посочила още, че нито има доказателства за съществено нарушение на съюзното право, нито за връзка между нарушението и претендираните вреди. Липсвали доказателства М. Д. да е получил увреждания на здравето си точно в резултат на поведението на съдебните състави на ПОС и ПАС. Нямало и доказателства за твърденията му, че е имал поети договорни ангажименти и че осъществявал дейност по представителство по дела по ТЗ, по ЗЗД, по заповедни производства и в тази връзка е получавал доходи, които да са пресекнали в резултат на твърдяното като противоправно поведение. Поради това нямало основания за ангажиране отговорността на ответниците. Обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като няма вероятност актът да е нищожен, недопустим или очевидно неправилен, а касаторът, не е формулирал в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК правен въпрос, по който обжалването да бъде допуснато. Не е правен въпрос твърдението за нарушени процесуални права и посочването на разпоредбата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Това е касационен довод по чл.281 ГПК, който не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК. Не е основание за достъп до касационен контрол обстоятелството, че съдиите „СТОЮ ЗУРОВ и АНЕЛИ Я ЯНЕВА“ не са се самоотвели при наличие на предпоставки за това. Съдии с такива имена не са участвали в производството. Процесът пред въззивния съд е проведен от съдебен състав, включващ съдиите Катерина Рачева, Капка Павлова и Михаил Малчев /не Михаил Чалчев/ и крайният акт е издаден именно от тях. Ищецът не е ангажирал никакви доказателства, че по отношение на тези съдии са били налице основания за отвод, включително за твърденията си, че те са се отвеждали по други водени от него дела. Извън изложеното, отводът по други дела сам по себе си не обуславя основателност на искането за отвод по настоящето дело. Освен твърденията за издаване на обжалвания акт от необективен съдебен състав, изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК съдържа единствено доводи по същество за незаконосъобразност на този акт и за нарушени права на жалбоподателя. Правен въпрос, по който да се допусне касационния контрол, не е повдигнат. Както е изяснено в Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, поставянето на такъв въпрос е ангажимент на касатора. Върховният касационен съд не може служебно да повдига правен въпрос в случаите по чл.280 ал.1 ГПК, по който обжалването да бъде допуснато, тъй като това би било в нарушение на принципа на диспозитивното начало и би довело до недопустимо подпомагане от съда на една от страните в процеса. Липсата на формулиран правен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК е самостоятелно основание за недопускане на касационния контрол, както основателно сочат ответниците в отговорите им на касационната жалба на ищеца. По изложените съображения Върховният касационен съд