Определение № 31 от 24.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 2652/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „АЙ ПИ ЕМ ТРЕЙД” ЕООД /н/ срещу определение №2151/10.08.2021г. по ч.гр.д.№2252/2021г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение №181/29.06.2021г. по т.д.№809/2021г. на Софийски градски съд,с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба на дружеството в несъстоятелност, поради неизпълнение на указанията за внасяне на държавна такса върху предявения от него иск за вреди с правно основание чл.663 ал.3 ТЗ срещу служебния му синдик В. А. Р..

В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, обосновани със съображения срещу решаващия извод на съда,че искът по чл.633 ал.3 ТЗ не е такъв за попълване на масата на несъстоятелността, поради което се дължи държавна такса. Жалбоподателят се позовава на съдебна практика на ВКС – определения по ч.т.д.№139/2009г. и по ч.т.д.№107/2011г. на Второ т.о., в подкрепа на поддържаните от него доводи, че разпоредбата на чл.620 ал.5 ТЗ е неприложима само по дела,по които длъжникът е ответник, а предявеният от него иск представлява действие, насочено към попълване масата на несъстоятелността,независимо от вида му. Направено е искане за допускане на въззивното определение до касационен контрол и неговата отмяна с връщане на делото на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.

Искането за допускане на определението на апелативния съд е обосновано с противоречието му с цитираната практика на ВКС /основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК/ по въпросите:

1. Исковете, които се водят за попълване на масата на несъстоятелност и по които е разрешено държавната такса да не се плаща предварително, изчерпателно ли са изредени в Глава 41 раздел 1 на ТЗ?;

2. Иск по чл.663 ал.3 ТЗ, в случаите на обезщетение за виновно причинени вреди върху масата на несъстоятелността, води ли се за попълване масата на несъстоятелността на длъжника, така както обусловените от чл.646 и чл.647 искове вр. чл.621а ал.2 ТЗ от „Особени правила в производството по несъстоятелност” в Глава 38 раздел 1 на ТЗ?;

3. Разпоредбата на чл.620 ал.5 ТЗ в Глава 38 раздел 1 на ТЗ и разпоредбата на чл.649 ал.6 в Глава 41 раздел 1 на ТЗ отнасят ли се само до производствата по предявени искове, изредени в Глава 41 раздел 1 на ТЗ?;

4. Разпоредбата на чл.620 ал.5 в Глава 38 раздел 1 на ТЗ приложима ли е в производство по предявен иск по чл.663 ал.3 ТЗ, изреден в чл.621а ал.2 т.1 в Глава 38 раздел 1 на ТЗ, в случаите на обезщетяване на длъжника за виновно причинени вреди върху масата на несъстоятелността?

Ответникът по частната касационна жалба В. Р. я оспорва в писмен отговор като поддържа становище, че липсват основания за допускане на определението до касационен контрол, а по същество обжалваният акт е правилен. Моли определението на въззивния съд да не бъде допускано до контрол по същество, евентуално – да бъде потвърдено.

Върховният касационен съд, в състав на Второ търговско отделение, намира частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК и насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди първоинстанционното определение, с което исковата молба е върната, поради невнасяне на държавна такса от 2 237 824,78 лева, въззивният състав е приел, че, макар исковете за попълване масата на несъстоятелността да не са изчерпателно уредени в закона, искът по чл.663 ал.3 ТЗ не би могъл да се приеме за такъв, тъй като има деликтен характер, няма за цел и не касае увеличаване масата на несъстоятелността на длъжника-ищец, респ. нейното възстановяване или съхраняване; поради това не попада в предметния обхват на правната норма на чл.620 ал.5 ТЗ и по него се дължи държавна такса.

С оглед така изложените решаващи мотиви на въззвния съд, настоящият състав на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, намира за обуславящи по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС втория и четвъртия от поставените от касатора въпроси, които могат да бъдат обобщени в един, а именно: Предявеният от длъжника срещу синдика иск по чл.663 ал.3 ТЗ за обезщетение за виновно причинени вреди върху масата на несъстоятелността, такъв за попълване масата на несъстоятелността ли е и съответно разпоредбата на чл.620 ал.5 ТЗ намира ли приложение в производството по него? По отношение на така обобщения въпрос е налице произнасяне на Върховен касационен съд, което е противно на възприетото от апелативния съд в обжалваното пред настоящия състав определение и поради това обуславя приложимост на сочения от частния касатор допълнителен селективен критерий за осъществяване на касационния контрол по същество – чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Възприетото в цитираните в частната касационна жалба определения по ч.т.д.№ .№139/2009г. и по ч.т.д.№107/2011г. на Второ т.о., че неизчерпателният характер на посочването в раздел 1 на Глава 41 от ТЗ на исковете за попълване масата на несъстоятелността позволява към тях да се причислят и други установителни и осъдителни искове, целящи установяване и съхраняване имуществото и всякакви права на несъстоятелния длъжник, предявени както от синдика, така и от длъжника, е доразвито в служебно известното на настоящия състав определение №1/03.01.2020г. по ч.т.д.№2589/19г. на Второ т.о. на ВКС. В мотивите му касационната инстанция изрично приема,че искът по чл.663 ал.3 ТЗ има за предмет притезание на длъжника, насочено срещу неговия синдик, като при уважаването му с присъденото на длъжника вземане се увеличава масата на несъстоятелността, което прави същия такъв за попълването й; следователно попада в приложното поле на чл.620 ал.5 ТЗ и по него не се дължи предварително заплащане на държавна такса. Тези мотиви се споделят и от настоящия състав, поради което, след допускане на въззивното определение до контрол по същество, същото подлежи на отмяна, доколкото постановяването му е в обратен смисъл. След отмяната делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.

Така мотивиран, Върховният касационен съд в състав на Второ търговско отделение