Определение № 402 от 11.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2633/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Министерство на икономиката против решение № 1946/30.07.2019 г по т.д.№ 1189/ 2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 214/10.01.2019 г. по гр.д.№ 7058/2016 г. на Софийски градски съд и е уважен предявеният от „Модена„ ЕООД против касатора отрицателен установителен иск, като е прието за установено, че дружеството не дължи на ответника сумата от 26 400 евро, преведена като авансово плащане по договор № BG 2006/018- 164.05.01/ ESC /G /CSG - 3-149 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма ФАР на ЕС, за изпълнение на проект „Просперитет чрез придобиване на независимост и грижа за персонала„, к а к т о и е уважен предявеният иск, с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД, за осъждане Министерство на икономиката да върне на „ Модена„ ЕООД сумата от 8 000 лева, заплатена на основание Акт №40/08.03.32011 г. за установяване на частно държавно вземане, като последица от уважаването на първия иск. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон / чл.20 ЗЗД /, доколкото като основен касационен довод се позовава на неправилно тълкуване на чл.13.2 от приложимите към сключения между страните договор Общи условия, с оглед което тълкуване – считано за неправилно – въззивният съд е приел, че срокът за разглеждане и възражения срещу финалния доклад е изтекъл, съгласно чл.13.2 от приложимите към договора Общи условия, и поради непротивопоставяне на ответника е налице приемане изпълнението на ищеца, с което последващи възражения срещу същото се явяват недопустими. Страната намира, че от доказателствата безспорно се установява липсата на задължителния елемент „Консултантски услуги„ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, в какъвто смисъл са и Насоките за кандидатстване по процедурата - т.2.1.3.4. Неизпълнението на тази дейност води до непризнаване изпълнението на останалите дейности и извършените за тях разходи, като взаимно обусловени. В останалата си част касационната жалба коментира събраните доказателства и установимите от тях факти, като касаторът обосновава тезата, че посочването на международен стандарт за акредитация на сертифициращата организация „не означава, че е приложима само акредитация за сертификация за международно признатите стандарти „. Ответната страна - „ Модена „ЕООД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неформулирането на правен въпрос. Акцентира на обстоятелството, че с влезли в сила между същите страни решения е прието, че срокът за приемане на работата по договора от страна на ответника е изтекъл и поради непротивопоставени възражения в същия работата следва да се счита приета. При това, по приложението на чл.20 ЗЗД - страната твърди, че е налице съдебна практика по тълкуване на спорната клауза от Общите условия, в поддържания от ищеца и споделен от въззивния състав смисъл / реш. № 118 по т.д.№ 3574/2014 г. на ІІ т.о. на ВКС /. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване – в частта по предявения иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК – съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Ищецът „Модена „ЕООД предявява срещу Министерство на икономиката отрицателен установителен иск, че не дължи връщане на авансово получените, на основание сключен договор за безвъзмездна финансова помощ по програма ФАР на ЕС, 26 400 евро, за която сума ответникът се е снабдил с акт за установяване на частно държавно вземане. Ищецът се основава на формирана сила на пресъдено нещо относно точното изпълнение на договора, предвид постановено и влязло в сила по отношение на страните по спора решение, с което ответникът е осъден да му заплати и остатъка от дължимата, съгласно сключения договор, сума, извън авансово заплатена – предмет на настоящия спор. Ответникът е оспорвал формирането на сила на пресъдено нещо относно дължимостта на авансово платеното, по силата на влязлото в сила решение относно дължимостта на остатъка, основно по съображения от мотивите в определение № 655/16.12.2016 г. по ч.т.д. № 2319/2016 г. на ІІ т.о. на ВКС,постановено във връзка с първоначалното прекратяване на производството и отменило същото. За да отмени изцяло първоинстанционното решение и уважи предявените искове, въззивният съд също не е споделил противопоставима на ответника, досежно вземането – предмет на спора, сила на пресъдено нещо. Съобразил е, че съгласно Насоки за кандидатстване по Процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Повишаване на конкурентноспособността на българските предприятия – Фаза 3„ – т.2.1.3.4/1/А, по елемент „Консултантски услуги„ допустими за финансиране са дейности, свързани с развитие и сертифициране на Системи за здравословни и безопасни условия на труд /OHSAS/ISO 18000, като необходим резултат е сертификат, издаден от упълномощен сертифициращ орган, акредитиран съгласно БДС /ISO/ IEC 17021. С уведомление № С – 3/149/8 от 26.05.2019 г. ответникът не е одобрил за допустими извършени разходи по договора, предвид неодобряване дейности за внедряване на СУЗБУТ, по стандарт OHSAS 18001:2007, поради липса на акредитация на сертифициращото дружество – «Сертификейшън Интернешънъл България» ООД, съгласно изискванията на националното и европейското законодателство. Съдът се е позовал на обстоятелството, че финалният финансов отчет по проекта, ищецът е представил на 26.01.2010 г., като в съответствие с искането на ответника от 26.03.2010 г. - за представяне на документи, вкл документ удостоверяващ акредитация на сертифициращия орган за стандарт OHSAS 18001:2007 към датата на издаване на сертификата, на 06.04.2010 г. е депозирал пояснително писмо, в обобщение обосноваващо възражението, че стандарт OHSAS 18001:2007 не подлежи на акредитация. След депозирането на пояснителното писмо, съдът е съобразил ,че спрелият да тече срок за приемане на изпълнението, респ. за манифестиране на отказ за приемане, съгласно чл.13.2 от ОУ към сключения договор, е продължил да тече и е изтекъл с общата си продължителност от 60 работни дни, считано от предаването на финалния отчет, към 26.05.2010 г., когато с писмо ответникът е уведомил „Модена„ ЕООД, че не одобрява допустими разходи по договора за безвъзмездна финансова помощ за внедряване на СУЗБУТ, тъй като издаденият сертификат не се признава, доколкото сертифициращата организация - ”Сертификейшън Интернешънъл България„ ООД не е акредитиран съгласно европейското законодателство. Така съдът е обосновал извода, че финалният доклад следва да се счита одобрен и предприетите от ответника послредващи действия за отказ да бъде одобрено изпълнението на елемент „ Консултантски услуги „ са без значение за възникване на правото на ищеца да получи договореното плащане. Независимо от този решаващ извод, съдът е обосновал и паралелен такъв, че възраженията на ответника срещу представения от бенефициента сертификат, доколкото посоченият стандарт OHSAS 18001: 2007 не е бил приет за международен / неприключили процедури по приемането му от Международната организация по стандартизация - ISO, единствено одобрен като британски национален стандарт към датата на изпълнение на договора /, каквото е изискването на сключения договор, не могат да обосноват отказ за плащане, поради неизпълнение на задълженията по елемент „ Консултантски услуги „ / извод за възложено обективно неизпълнимо задължение по договора /. В изложението по чл. 284 ал.3 ГПК касаторът не е формулирал правен въпрос, което е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Изложението възпроизвежда съображенията му за неправилност на изводите на съда, споделени като касационни доводи по чл. 281 т.3 ГПК в касационната жалба. Не е посочен и допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал. 1 ГПК, нито обоснована „очевидна неправилност „, съгласно ал.2 пр. трето на същата разпоредба. Посочването на липсваща съдебна практика в разрешаване на идентични казуси нито формално е отнесена към допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, нито – дори да би бил посочен - е от естество да го обоснове, съобразно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, изискващи посочване на непълна, неясна или противоречива правна норма, чието тълкуване е провокирало противоречива съдебна практика или обосноваване на предпоставки за преодоляване на иначе еднозначна съдебна практика по приложението на такава норма, предвид промяна в обществените условия или изменение на законодателството. Впрочем, ответната страна представя решение № 118 / 27.10.2016 г. по т.д.№ 3574/2014 г. на ІІ т.о. на ВКС, в което тълкуването на спорната клауза на чл.13.2 от Приложение ІІ на ОУ към договора, във връзка с течението на срока за приемане на изпълнението, е в смисъла, възприет и от настоящата въззивна инстанция: с депозираните от ответника възражения, с искане за представяне на допълнителни документи и информация в доказване на изпълнението, срокът единствено се спира / а не прекъсва /, след което / след предоставяне на исканата допълнително информация / продължава да тече първоначалният, а не нов срок с продължителност от 60 работни дни. Това тълкуване съдът е извършил в съответствие с целта на договора и като удовлетворяващо изискването за гарантиране правата на всяка от страните. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение