Определение № 3760 от 09.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2331/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от А. И. К. и В. А. Г. срещу определение № 125 от 24.02.2026 г. по в.ч.гр.д.№ 579 от 2025 г. на Кюстендилския окръжен съд, I състав, с което е потвърдено разпореждане № 6443 от 15.12.2025 по гр.д.№ 2276 от 2024 г. на Кюстендилския районен съд за връщане на искова молба с вх.№ 10658 от 2024 г., подадена от А. И. К. и В. А. Г. срещу С. Г. И., Т. А. И. и Г. Т. И.. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно. Като основание за допускане на неговото касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос: Подлежи ли на съдебен контрол отказът на съда да удължи даден от същия срок на страната за извършване на определено процесуално действие, ако страната сочи уважителни причини за удължаването му ? В писмен отговор от 18.05.2026 г. ответниците по иска С. Г. И., Т. А. И. и Г. Т. И. оспорват частната жалба. Излагат съображения, поради които считат, че касационното обжалване на определението не следва да бъде допускано. Претендират и за присъждане на направените по делото на ВКС разноски. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение по допустимостта на жалбата приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по делото/, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на въззивен съд, който съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване, при наличие на някое от посочените в чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК основания за това, и като такава е допустима. Първоинстанционното производство е било образувано по предявен от А. И. К. и В. А. Г. срещу С. Г. И., Т. А. И. и Г. Т. И. иск с правно основание чл.108 ЗС. С определение № 1281 от 18.09.2024 г. първоинстанционният Кюстендилски районен съд е оставил исковата молба без движение и е дал едноседмичен срок на ищците да отстранят следните нередовности: 1. Да посочат телефон, номер на факс или телекс, ако имат, електронен адрес за връчване при условията на чл.38 и 38А ГПК и заявление дали желаят връчване на посочения адрес и телефонен номер на пълномощника им, 2. Да изяснят обстоятелствената част и петитума на исковата молба, като конкретизират процесните недвижими имоти /конкретните обекти, например прилежащи части към съответния обект, съгласно схема на самостоятелен обект в сграда/. С молба от 15.10.2024 г., подадена след изтичане на дадения от съда срок, ищците са уточнили, че не притежават телефон и електронен адрес, поради което не може да става реч за връчване на книжа и съобщения на същия. Уточнили са, че процесните имоти, така както са описани в исковата молба- мазета и гаражи, нямат самостоятелно съществуване, а са прилежащи части към собствените на ищците апартаменти, описани подробно в представените нотариални актове за собственост. С определение № 1405 от 16.10.2024 г. по гр.д.№ 2276 от 2024 г. Кюстендилският районен съд е прекратил производството по делото поради неотстраняване на част от констатираните от съда нередовности на исковата молба- за индивидуализиране и конкретизиране на процесните имоти. Посочил е, че неизпълнението на указанията на съда в определения срок, е скрепено с предвидената в чл.129, ал.3 ГПК санкция, която в случая следвало да бъде приложена, тъй като ищците са били предупредени за нея и въпреки това не са отстранили в срок нередовностите на исковата молба. С определение № 87 от 06.02.2025 г. по в.ч.гр.д.№ 569 от 2024 г. Кюстендилският окръжен съд е отменил определението от 16.10.2024 г. и е върнал делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия: за оставяне на исковата молба без движение с даване на ясни и точни указания от съда във връзка с надлежната индивидуализация на ревандикираните вещи. С разпореждания № 908 от 21.02.2025 г. и № 1110 от 05.03.2025 г. първоинстанционният съд отново е оставил исковата молба без движение и е дал едноседмичен срок на ищците да индивидуализират процесните недвижими имоти чрез посочване на тяхната площ, граници и съседи и да индивидуализират самостоятелните обекти в сградата, към които всеки от процесните имоти принадлежи, съобразно чл.27, ал.1, т.3 ЗКИР. В изпълнение на указанията на съда ищците са депозирали молби от 05.03.2025г. и 14.03.2025 г. С определение № 387 от 27.03.2025 г. първоинстанционният съд отново е прекратил делото, тъй като е счел, че с горепосочените молби ищците не са отстранили нередовностите на исковата молба. С определение № 338 от 27.05.2025 г. по в.ч.гр.д.№ 190 от 2025 г. Кюстендилският окръжен съд е отменил и това определение за прекратяване на делото и е върнал делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия: за даване на допълнителен срок на ищците да уточнят придобивното основание, въз основа на което претендират право на собственост върху процесните имоти. С разпореждания № 2714 от 10.06.2025 г. и № 3270 от 16.07.2025 г. първоинстанционният съд отново е оставил исковата молба без движение и е дал едноседмичен срок на ищците да представят поправена искова молба, в която са отстранени всички констатирани до момента нередовности, конкретно посочени в разпорежданията. В изпълнение на указанията на съда ищците са депозирали молба вх.№ 8803 от 28.07.2025 г. С определение № 889 от 04.08.2025 г. първоинстанционният съд отново е прекратил делото. С определение № 521 от 02.09.2025 г. по в.ч.гр.д.№ 374 от 2025 г. Кюстендилският окръжен съд е отменил и това определение за прекратяване на делото и е върнал делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия: за даване на допълнителен срок на ищците да конкретизират твърденията си относно характера на претендираното мазе-дали твърдят, че то е самостоятелен обект или твърдят, че представлява прилежаща част към самостоятелен обект. С разпореждане № 4691 от 25.09.2025 г. първоинстанционният съд отново е оставил исковата молба без движение и е дал едноседмичен срок на ищците да представят нова поправена искова молба, отговаряща на всички изисквания за съдържание съгласно чл.127 ГПК, с препис за ответниците, която да бъде вписана в Службата по вписванията В изпълнение на указанията на съда ищците са депозирали молба от 28.07.2025 г. С разпореждане № 4975 от 08.10.2025 г. първоинстанционният съд отново е прекратил делото. С определение № 709 от 21.11.2025 г. по в.ч.гр.д.№ 475 от 2025 г. Кюстендилският окръжен съд е отменил и това определение за прекратяване на делото. Счел е, че указанията на районния съд, дадени в разпореждане от 4691 от 25.09.2025 г. са били изпълнени и нередовностите на исковата молба са отстранени от ищците с депозираните от тях молби-уточнения от 14.03.2025 г. и 28.07.2025г. По отношение на указанието на първоинстанционния съд за вписване на поправената искова молба, въззивният съд е посочил, че на вписване подлежи първоначалната искова молба, а не поправената такава, но такова указание не било давано на ищците. Върнал е делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, като е посочил, че съдът следва да се произнесе по направеното искане за освобождаване на ищците от държавна такса. С разпореждане № 6103 от 28.11.2025 г. първоинстанционният съд отново е оставил исковата молба без движение и е дал едноседмичен срок на ищците да впишат исковата си молба в Службата по вписванията при КРС. Това разпореждане на съда е било съобщено на ищците на 01.12.2025 г. С молба от 08.12.2025 г. ищците са поискали съдът да удължи дадения им срок за вписване на исковата молба с една седмица, тъй като ищцата А. К. е в лошо здравословно състояние /с високо кръвно, сърцебиене, прескачания на сърцето/, поради което й се вие свят, не може да върви и да излиза в студа. С разпореждане № 6443 от 15.12.2025 г. първоинстанционният съд е върнал исковата молба поради неотстраняване в срок на нейната нередовност /невписването й в Службата по вписванията/. Със същото разпореждане съдът е оставил без уважение искането на ищците за продължаване на срока за изпълнение на дадените с разпореждането от 28.11.2025 г. указания. Приел е, че ищците не са посочили уважителна причина, препятстваща ги да отстранят в срок нередовностите на исковата молба: липсвали доказателства за посоченото в молбата за удължаване на срока здравословно състояние на ищцата А. К., което освен това имало хроничен характер; ноторно известно било, че през периода от 01.12.2025 г. до 09.12.2025 г. в [населено място] не са се наблюдавали климатични катаклизми; ищците знаели за задължението им да впишат исковата молба още от определение № 709 от 21.11.2025 г. по в.ч.гр.д.№ 475 от 2925 г. на Кюстендилския окръжен съд, а по отношение на втората ищца В. Г.- не само че не били представени никакви доказателства, а и в молбата по чл.63 ГПК въобще не били изложени доводи, сочещи на нейната невъзможност да предприеме действия по вписване на исковата молба. С обжалваното определение № 125 от 24.02.2026 г. по в.ч.гр.д.№ 579 от 2025 г. Кюстендилският окръжен съд, I състав е потвърдил разпореждането от 15.12.2025 г. в подлежащата му на обжалване част- за връщане на исковата молба. Посочил е, че няма спор, че до изтичане на дадения от съда с разпореждането от 28.11.2025 г. срок исковата молба не е била вписана в Службата по вписванията. Неизпълнението на това указание на съда обуславяло прекратяване на производството по делото и връщане на исковата молба, съгласно чл.129, ал.3 ГПК и приетото в Тълкувателно решение № 3 от 19.07.2010 г. по тълк.д.№ 3 от 2009 г. на ОСГК на ВКС. По отношение на частта от разпореждането от 15.12.2025 г., с която съдът е оставил без уважение искането на ищците по чл.63 ГПК за продължаване на дадения им от съда срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба, въззивният съд е посочил, че разпореждането в тази негова част не подлежи на обжалване, съгласно ГПК и приетото в Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по тълк.д.№ 5 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това е приел, че в тази част първоинстанционното разпореждане е влязло в сила, а разгледаният и решен с акта по чл.63 ГПК въпрос не може да бъде решен от въззивния съд в производството по обжалване на разпореждането за връщане на исковата молба, независимо дали направената от първоинстанционния съд преценка по чл.63 ГПК е обоснована и правилна или не. С оглед тези мотиви на съда в обжалваното определение поставеният от жалбоподателките въпрос /Подлежи ли на съдебен контрол отказът на съда да удължи даден от същия срок на страната за извършване на определено процесуално действие, ако страната сочи уважителни причини за удължаването му ?/ е обусловил изводите на съда в обжалваното определение. По този въпрос не е налице соченото от касаторите основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Кюстендилския окръжен съд от 24.02.2026 г., но е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с практиката на ВКС /например определение № 204 от 22.11.2018 г. по ч.гр.д.№ 3038 от 2018 г. на ВКС, ГК, II г.о., определение № 415 от 10.02.2025 г. по ч.т.д.№ 170 от 2025 г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 672 от 10.04.2023 г. по ч.гр.д.№ 393 от 2023 г. на ВКС, ГК, II г.о. и др./, в която се приема, че законосъобразността на отказа на съда по чл.63 ГПК за продължаване на законови или на определени от съда срокове /какъвто е срокът за отстраняване на нередовност на исковата молба/ не подлежи на самостоятелно обжалване, а се проверява в рамките на проверката на законосъобразността на съдебния акт, констатиращ изтичането на срока и настъпването на неблагоприятните за страната последици от изтичането на този срок /какъвто е актът на съда за прекратяване на делото или за връщане на исковата молба поради неотстраняването в срок на нейните нередовности/. Разгледано по същество и като краен резултат, определението на Кюстендилския окръжен съд е правилно. Съгласно чл.63, ал.1 ГПК определеният от съда срок за отстраняване на посочената нередовност на исковата молба /невписване на исковата молба/ е можел да бъде продължен, ако ищците са посочили уважителни причини, поради които няма да имат възможност да спазят дадения им от съда срок. В случая ищците не са посочили и доказали наличието на такива уважителни причини: в молбата от 08.12.2025г. за ищцата В. Г. въобще не са посочени причини и не се е твърдяло тя да не е имала възможност да предприеме необходимите действия за вписването на исковата молба в дадения от съда срок, а относно ищцата А. К. не е доказано наличието на уважителни причини по смисъла на чл.63, ал.1 ГПК, доколкото твърденията в молбата от 08.12.2025 г. за влошено здравословно състояние на К. през периода от 01.12.2025 г. до 08.12.2025 г. не са били подкрепени с никакви доказателства. Поради това правилно е разпореждането на първоинстанционния съд от 15.12.2025 г., в което той е приел, че не са налице основания за продължаване на дадения на ищците срок за вписване на исковата молба и въз основа на това е счел, че ищците не са отстранили в срок посочената нередовност на исковата молба и е постановил нейното връщане. Съответно правилно е и като такова следва да бъде оставено в сила въззивното определение, с което съдът е потвърдил това първоинстанционно определение. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение