Определение № 87 от 13.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1345/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на П. Х. П., Я. Г. Д., двамата от [населено място], и „Елгруп“ ООД, [населено място] срещу решение № 88 от 11.03.2020 г. по в. т. д. № 1/2020 г. на Пловдивски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Старозагорски окръжен съд решение № 201 от 16.04.2019 г. по т. д. № 387/2017 г., са уважени предявените от Р. И. Н. от [населено място], общ. Стара З. срещу тримата касатори обективно и субективно съединени искове: инцидентни установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване за нищожни два договора за продажба на дружествени дялове от 04.12.2015 г., с които Р. И. Н. е прехвърлил притежаваните от него 17 дяла от капитала на „Елгруп“ ООД, съответно – 9 дяла на П. Х. П. и 8 дяла на Я. Г. Д., както и иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ за осъждане на „Елгруп“ ООД да заплати на Р. И. Н. сумата 32 640 лв., представляваща паричната равностойност на дружествения му дял от капитала на „Елгруп“ ООД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.12.2017 г., до окончателното й изплащане. Касаторите молят за отмяна на въззивното решение като неправилно поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Изразяват несъгласие с извода за нищожност на процесните договори за продажба на дялове, като развиват подробни съображения в подкрепа на застъпваната и пред инстанциите по същество своя теза, че изтичането на срока за предизвестие за напускане на съдружника не е пречка същият да уреди имуществените си отношения с дружеството чрез сключване на договори за продажба на своите дялове с останалите съдружници. Касаторите П. Х. П. и Я. Г. Д. поддържат становище за „служебно“ допускане на касационното обжалване на въззивното решение поради „неговата недопустимост, а именно вероятна нищожност“, както и поради разрешаването с него на процесуалноправен въпрос (без такъв да е формулиран) в противоречие със задължителната практика на ВКС. Касаторът „Елгруп“ ООД моли за допускане на касационния контрол на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и чл. 280, ал. 2 ГПК по въпросите: „ 1. Нищожен ли е договор за прехвърляне на дялове /чл. 129, ал. 2 ТЗ/ между бивши съдружници в ООД след изтичане на срока на предизвестие за напускане на дружеството; 2. Приложимо ли е правилото на чл. 293, ал. 3 ТЗ към търговски сделки за прехвърляне на дружествени дялове /чл. 129, ал. 2 ТЗ/, сключени в предписаната от закона форма и при липса на основанията по чл. 26, ал. 1 ЗЗД“. В подкрепа на твърдението си, че първият от поставените въпроси е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, посоченият касатор се позовава на: решение № 46 от 22.04.2010 г. по т. д. № 500/2009 г. на II т. о., решение № 776 от 05.05.1997 г. по гр. д. № 1463/1996 г. на V гр. о., решение № 161 от 11.01.2011 г. по т. д. № 28/2010 г. на I т. о. и др. Ответникът по касация – Р. И. Н. от [населено място], общ. Стара З. – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение, по съображения, изложени в писмени отговори от 14.07.2020 г. и от 16.07.2020 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса. Процесуално допустима обаче е само касационната жалба на „Елгруп“ ООД в частта, касаеща уважаването на предявения иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ за присъждане на равностойността на дружествения дял на ищеца, тъй като цената на този иск е 32 640 лв., т. е. над установения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален размер 20 000 лв., при който е допустимо касационно обжалване на решенията по търговски дела, каквото е и настоящото. В останалата й част, касационната жалба на „Елгруп“ ООД, както и изцяло касационните жалби на П. Х. П. и Я. Г. Д., касаещи инцидентните установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, предявени от Р. И. Н. срещу търговското дружество и срещу всяко от посочените лица, са процесуално недопустими, доколкото цената на тези искове, определена по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК – от стойността на процесните договори за продажба на дружествени дялове (900 лв. и 800 лв.), е под установения в закона минимален размер, при който е допустим касационният контрол както за търговските дела, така и за гражданските дела. По касационната жалба на „Елгруп“ ООД в допустимата й част: За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният от Р. И. Н. срещу „Елгруп“ ООД иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че прекратяването на членственото правоотношение на ищеца в ответното дружество поражда правото му да получи паричната равностойност на дружествения си дял въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването – т. е. към 31.12.2015 г., доколкото в случая, прекратяването на членството е настъпило на 01.12.2015 г., когато е изтекъл тримесечният срок на отправеното от ищеца до дружеството предизвестие за напускане. С оглед заключенията на изслушаната по делото експертиза, приети без да са оспорени от страните, решаващият състав е приел, че стойността на дружествения дял на напусналия съдружник Р. И. Н. възлиза на сумата 32 640 лв., която сума именно му е присъдена от първата инстанция. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. На първо място, и двата поставени от касатора „Елгруп“ ООД въпроса не са относими към уважения срещу него осъдителен иск по чл. 125, ал. 3 ТЗ, в която част касационната му жалба е допустима, а са относими към установителните искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, в която част жалбата му е недопустима. Поради това, не може да се счете за осъществена нито общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, нито поддържаните две основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. На второ място, касационният контрол не следва да бъде допуснат и на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК. От една страна, касаторът не е посочил конкретно коя от визираните в тази разпоредба три хипотези твърди, че е налице в случая – недопустимост, нищожност или очевидна неправилност на въззивния акт, нито е аргументирал наличието й. От друга страна, при извършената служебна преценка, в съответствие с указанията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият не констатира нито вероятност въззивният акт да е недопустим, нито да е нищожен, в която хипотеза същият би следвало да бъде допуснат до касационно обжалване. При посочения изход на делото касаторът „Елгруп“ ООД следва да заплати на ответника по касация разноски за настоящото производство в размер на сумата 2000 лв. – адвокатско възнаграждение, чието уговаряне и заплащане в брой е удостоверено в представения с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие № 0218817 от 09.07.2020 г. Що се отнася до разноските, претендирани за отговорите на касационните жалби на П. Х. П. и Я. Г. Д., същите не могат да бъдат присъдени на ответника, тъй като в приложените договори за правна защита и съдействие не е указан видът на плащане на уговореното адвокатско възнаграждение, в какъвто смисъл са задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение